В деня, в който Ивица Тодорич се отказа от титлата си на най-влиятелен човек в Хърватия, той остави подарък на родината си. Магнатът подписа формален документ, станал възможен чрез влязъл в сила предния ден закон.
“Инвестирах 40 години от живота си, за да развия цялата Хърватия и региона. Горд съм, защото с моя подпис всичко, което построих, отива в ръцете на държавата”, заяви той. Като изключим гордостта му, Тодорич оставя на държавата дълг от над 5.3 млрд. евро, наред с политическа и икономическа бомба със закъснител.
Неговият подарък е Agrokor – най-голямата частна компания в Хърватия и един от най-големите работодатели в региона. Общо 60 хил. души в Хърватия, Словения, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония и Унгария работят в Agrokor или нейна дъщерни компании. Фирмата е собственик на най-голямата верига магазини в региона – Konzum – и така финансира общо над 200 хил. души по веригата доставчици – предимно дребни фермери и малки производители, но и някои от най-популярните марки в Хърватия. Всички те сега са в опасност, след като Agrokor се задушава и не е плащала на доставчиците си от три месеца.
От ферма за цветя до приватизация на най-големите компании
Тодорич започва издигането си от много скромна позиция. Баща му Анте е успешен мениджър в Югославия, докато не влиза в затвора заради присвояване на фирмени фондове. През 80-те Анте създава ферма за цветя, в която работят 50 души, след което я оставя на сина си. Макар да държи само малък бизнес със цветя, Тодорич младши успява да купи няколко големи държавни компании по време на ранната приватизация в Хърватия.
Разрастването на империята на Тодорич започва с приватизацията на най-големия производител на олио в страната Zvijezda, популярната в региона компания за сладолед и замразени храни Ledo и ритейл веригата Unikonzum, която прекръства на Konzum през 1995 г. Не е ясно как е събрал парите за тези сделки. Въпреки слуховете никога не е имало разследване. Както и много бизнесмени през периода на приватизация, Тодорич е близък до автократичния президент Франьо Туджман. Но за разлика от мнозина, участвали в подобни сделки, той не се разделя бързо с новозакупените евтино компании, а се опитва да ги развива в успешен бизнес.
Agrokor и Konzum растат уверено след втората половина на 90-те години. За това спомагат и връзките на Тодорич с правителството и съдилищата, за които намекват немалко случаи. Първият му нов супермаркет няма разрешително за строеж. Изкупува руините на вековен замък – Кулмерови двори, който не може да бъде използван за частен дом, защото е исторически паметник. Скоро след това е възстановен и получава етикета “хотел”, като единствените гости са семейство Тодорич.
През 2003 г. антимонополните служби нареждат на Agrokor да спре да се разширява. Само дни по-късно обаче директорът на агенцията е сменен. Съпругата на наследника му работи в Agrokor и агенцията така и не пуска доклада си за 2003 г.
Наемането на семейни членове на високопоставени държавни лица и регулатори е редовна практика в Agrokor. В някои случаи дори самите държавници се оказват в Agrokor след края на мандата им, какъвто е случаят с Желко Рохатински, бивш управител на държавната централна банка.
Медиите са лесни за смълчаване – Agrokor е както най-големият рекламодател в страната, така и собственик на най-голямата мрежа за разпространение на вестници. През последните 20 години почти няма негативни статии за компанията в големите медии.
Контролът върху пресата и влиянието върху политиците и регулаторите е достатъчен да държи всяко правителство, но Agrokor е важна и за целия държавен апарат след ерата на приватизацията.
“Agrokor пое инициативата да съживи някои компании, които бяха силно ударени от войната и прехода”, коментира Дамир Новотни, един от водещите хърватски икономически анализатори. “Групата се зае с параправителствена мисия да осигури дистрибуционни канали за много хърватски фирми.” Въпреки това те така и не стават конкурентоспособни и са във вреда на Agrokor в дългосрочен вариант.
Друг проблем според Новотни е лошата инвестиционна стратегия. Agrokor влага пари в разширението си на всяка цена и се бори с падащите приходи чрез отварянето на нови магазини. Бързият растеж включва и редица финансирани с кредити придобивания, а всеки заем е по-скъп от предишния.
Бомба със закъснител
През 2015 г., след като получава контрола над най-голямата словенска верига Mercator, която има магазини и в Хърватия и Босна и Херцеговина (както и в България до 2013 г. – бел ред.), Agrokor достигна до днешното си ниво от 60 хил. служители, над 2000 магазина и 1.5 млн. клиенти на ден, и годишни приходи от 6.6 млрд. евро – или 15% от цялото БВП на Хърватия. Още тогава вече излизаха наяве някои проблеми – например доставчиците се оплакваха все по-редовно, че плащанията им идват в края на увеличения 150-дневен законен лимит.
Първите знаци на паника се появиха през февруари 2017 г., когато руският посланик в Загреб Анвар Азимов публично обяви, че Русия вече няма да дава заеми на Agrokor заради “финансови проблеми на компанията”. Подобно изявление беше без прецедент от посланик, който говори за банков клиент. То също така беше и сигнал към хърватското правителство, чийто премиер Андрей Пленкович беше специален докладчик на Европейския парламент за Украйна, където остава много популярен заради критиките си към Русия. Преди това Agrokor взима заем от 1 млрд. евро от Сбербанк и още 300 млн. евро от VTB Bank, което ги прави най-големите кредитори на компанията.
Скоро след изявлението на Азимов трите водещи кредитни агенции свалиха рейтинга на Agrokor, което допълнително усложни възможностите пред фирмата да си осигури спешен заем. Паниката сред доставчиците нарасна, дойдоха и първите съдебни разрешения за претърсване през март, които заплашиха бизнеса на целия конгломерат.
В началото на април Agrokor се съгласи на сделка с кредиторите си, като така за кратко време спря всички искания от тях, докато консултанти по преструктуриране поемат управлението на компанията. Руските банки наеха консултантите Alvarez & Marsal, които буквално изпратиха попзвезда да “спаси” Agrokor – сина на основателя на компанията Антонио Алварез Трети, поппевец в свободното си време и експерт по компанийно преструктуриране.
Хърватия изпадна във всеобщ шок, след като медиите и анализаторите изведнъж започнаха да говорят открито за Agrokor, политиците започнаха да критикуват бизнес практиките на Тодорич и най-голямата компания в страната изведнъж се оказа пред фалит. Поппевецът експерт начело бе само щрих от усещането за пълен абсурд.
Законът Agrokor
Правителството обаче имаше други планове. В добавка към преговорите за споразумение експерти започнаха да изготвят т.нар. Закон за извънредна процедура за управление на компании със систематично значение за Хърватия, станал известен в медиите като Lex Agrokor, тъй като дефиницията за важна за системата компания включва само групата и държавната електрическа компания HEP.
Lex Agrokor позволява на собственика на “важна за системата компания”, която не може да обслужва дълговете си, да постави фирмата под държавно управление, като така може да спре и всички плащания по дълга, без да бъде обявен фалит. Ден след като Lex Agrokor влезе в сила, Тодорич даде “подаръка” си на Хърватия.
Държавата назначи опитния мениджър Анте Рамляк като специален комисар в Agrokor, който веднага отстрани Алварез и консултантите му. Рамляк успя да издейства ограничен заем, за да рестартира бизнес цикъла и започна да разследва задълженията на компанията.
Първите числа предизвикаха шок – най-големите 19 компании в конгломерата дължат общо 5.4 млрд. евро. Със срива на акциите на подразделенията на Agrokor дългът бързо се увеличаваше над цялата стойност на компанията. Рамляк също така откри, че финансовите отчети може да са нередовни и предупреди акционерите да не разчитат на тях, докато не приключи проверката.
Въпреки общата сума на дълга Новотни вярва, че лекарството за компанията е бързото преструктуриране. “Балонът трябва да бъде смален на всяка цена, разходите орязани, огромен брой магазини затворени, непродуктивните компании да бъдат продадени”, коментира той. Ако това се случи по правилния начин, продуктивните компании в Agrokor ще намерят нови купувачи, а кредиторите ще получат 50-60% от инвестициите си. Agrokor би оцелял като много по-малка компания с едва една трета от сегашните си приходи. Много земеделци без кешови ресурси биха фалирали, а няколко компании ще трябва да бъдат затворени, но голямата част ще оцелеят и повечето работни места ще бъдат запазени. Проблемът е, че правителството има добра причина да забави този процес на преструктуриране.
Въпреки че правителството имаше стабилно мнозинство преди кризата Agrokor, местните избори, които бяха насрочени за май месец, принудиха по-малкия партньор в коалицията – партията MOST открито да критикува Тодорич с обещания да накаже всички престъпления във фирмата. Най-голямата опозиционна партия поиска вот на недоверие за финансовия министър Здравко Марич, който е бивш финансов директор в Agrokor, и MOST подкрепи искането. Премиерът Пленкович незебавно уволни четирима от министрите на MOST и сложи край на коалицията, с което загуби и мнозинството.
Марич оцеля след вота на недоверие, но повечето парламентарно представени партии отказват да подкрепят правителството или искат прекалено много в замяна. Парламентът ще гласува заместници на уволнените министри през юни и ако те не получат мнозинство, най-вероятно ще има предсрочни избори. Ето защо и правителството би предпочело да изчака за трудните решения след евентуалните избори.
Докато политическите драми се точат, преструктурирането на Agrokor е замразено и проблемите на фирмата се трупат с всеки ден. “Много добри компании са потънали заради лошо влияние на политиката при преструктурирането, коментира Новотни. Ще стане много лошо, ако се случи отново.”
*Авторът е журналист в най-големия хърватски всекидневник Jutarnji List
