Освобождаването на Мосул и Тел Афар, слуховете около смъртта на Ал-Багдади – “Ислямска държава” е в режим на свободно падане. На 1-ви септември Стария град на Ракка, бивша нейна столица, премина в ръцете на Сирийските демократични сили (СДС) – арабо-кюрдската коалиция, подкрепяна от Вашингтон. Два дни по-късно “Ислямска държава” трябваше да предаде на силите на режима и град Акербат, последната й стратегическа позиция в централната провинция Хама.
Докато силите на Башар Асад се движат с пълна скорост към последната й столица в провинция Дейр ез-Зор, “Ислямска държава”, която от четири години тероризира региона, скоро може да остане без крепост. Преследвани неуморно от международната коалиция и шиитските милиции, нейните бойци, оттеглили се в пустинна зона на границата между Ирак и Сирия, виждат, че амбицията им да изградят една автономна “държава” е сведена почти до нула.
Боевете все още бушуват и никой не мисли да се поздравява предварително с крайния успех. Но многобройните бойци на нескончаемия сирийски конфликт започват да се замислят за времето след “Ислямска държава” и често го правят с малко повече оптимизъм, коментира френският ежедневник Le Nouvel Observateur . Наблюдателите са единодушни, че последователните загуби на територии няма да обезкуражат джихадистите и акцентират върху риска, че те продължават борбата си “извън стените” под знамето на “Ислямска държава”… или под нечие друго. Някои започват да си задават въпроса дали не се оформя нова коалиция на сирийския бунт: Хаят Тахрир аш-Шам (“Комитет за освобождение на Леванта), наричан още HTS или Hetech, по моделa на пейоративния акроним на ДАЕШ.
Hetech, еманация на “Ан-Нусра”
В статия, публикувана в края на август в британския вестник Independent, експертът по Близкия Изток Ахмед Алтиндал от антитерористичната тинк-танк организация Integrity UK алармира за “групата, към която дезертьорите от “Ислямска държава” са на път да се присъединят”.
“Мнозина очакват, че в отчаянието си “Ислямска държава” ще се върне към статута на една обикновена бунтовническа сила, както се случи с “Ал-Кайда” в Ирак след разгрома й от сунитските милиции на Анбар през 2007 г.”, пише близкоизточният анализатор. “Има вероятност част от бойците й да потърсят сближаване със сирийския “франчайз” на “Ал-Кайда” – “Хаят Тахрир аш-Шам”.
“Без да сме в състояние да кажем дали тези обединения са естествен начин за втърдяване на линията на HTS, заплахата от тази коалиция и нейните терористични амбиции не трябва да бъде подценявана. Определянето й като умерена групировка би било ужасна грешка.”
Еманация на покойния Фронт “aн-Нусра”, бивш съперник на “Ислямска държава” в Сирия, тясно свързан с “Ал-Кайда”, ” Комитет за освобождение на Леванта” се ражда на 28 януари тази година в Идлиб (Северозападна Сирия) след евакуацията на Халеб. Той е резултат от сливането на пет ислямистки бунтовнически групи, сред които наследниците на “Ан-Нусра” и на фронта “Ансар ад-Дийн” (“Защитници на вярата”). Нова “марка”, която представлява последен шанс за бунт срещу Асад и окончателно подриване на сирийската свободна армия от салафиститe. В месеците след създаването си Hetech, който доминира в района между Халеб и Хама по протежение на турската граница, интегрира все повече групи , включително и най-радикалната фракция на съперническото движение “Ахрар аш-Шам” ( “Ислямско движение на свободните хора в Сирия”)
“Това е класика: когато едно движение има достъп до ресурси и събиране на фондове, то взема преднина”, обяснява геополитическият наблюдател Фредерик Пишон, специалист по Сирия. “Ан-Нусра” винаги е бил предпазлив, извъртя се в отношенията си с “Ислямска държава” и Запада, за удари срещу който никога не е призовавал. Да си припомним, че падането на Идлиб през пролетта на 2015 г. беше улеснено от мълчаливото споразумение между Саудитска Арабия, Катар и Турция”.
“Но днес няма повече двусмислия: най-радикалните фракции надделяха. В тази революция, както и в други, демократите загубиха – а някои дори бяха заклещени между зъбчатките на машината.”
Нова фабрика за джихадисти?
За 6 месеца HTS успя да вдигне ислямистки бунт, деморализиран от падането на източен Халеб. От февруари новата салафистка коалиция провежда зрелищни операции в Дера и Хомс. На 11 март две камикадзета се взривиха в центъра на столицата Дамаск, убивaйки десетки шиитски поклонници. Междувременно Hetech координира въоръжени офанзиви не само в Хама, но и в източен Дамаск, с помощта на пропагандната си медия Ebaa News.
На 22 август HTS обяви, че е взела под контрол всички местни съвети на “освободената зона”. Това предполага власт над обществените услуги и по-специално на разпределянето на хуманитарни ресурси, изпратени от Турция, с желание да се избегне масивен приток на бежанци на границата. Към днешна дата групировката би трябвало да наброява близо 30 000 бойци, от които две-трети в провинция Идлиб, според статия на Фабрис Баланш, експерт по Близкия изток, за Washington Institute. Зона с 2 млн. жители, която рискува да се превърне в новата “фабрика за джихадисти” на Сирия, предупреждава той.
Оглавявана съвместно от бившия основател на “Ан-Нусра” Абу Мухаммад ал-Джулани (самият той бивш кадър на “Ислямска държава”) и бившия лидер на “Ахрар аш-Шам” Абу Джабер, Hetech си остава една своеобразна мъглявина. Сред групите, които се присъединяват към нея, една фракция особено тревожи Пекин: Ислямистка партия на Туркестан – уйгурски бойци, мюсюлмани и тюрки, дошли от западен Китай, които вече се опитаха да пробият обсадата на Халеб в края на 2016 г. под бдителното око на Анкара. Целта им е да създадат велик тюркски халифат в Централна Азия.
HTS, пише Ахмед Алтиндал, “няма никакво желание да обединява Сирия и сирийците го знаят”: групировката пропагандира насилствена и недемократична линия, налагайки своя закон на сунитското население, но не по начина, по който го правеше “Ислямска държава” навремето.
“От стратегическа гледна точка, дългосрочните цели на “Ал Кайда” и “Ислямска държава” са едни и същи: създаването на ислямска държава в съответствие с техните социални и религиозни виждания”, подчертава за Le Nouvel Observateur Никола Енин, специалист по контра-тероризъм. “Но в методите на действие си противоречат изцяло. “Ислямска държава” е тоталитарна, иска сама да контролира териториите и няма нито съюзници, нито приятели. Онези, които не са с нея, са врагове и трябва да бъдат атакувани.”
“ДАЕШ развива хилядолетна, апокалиптична перспектива, докато HTS, точно обратното, не говори за халифат”, добавя Фредерик Пишон. “Също така е държава в държавата, но управлява по-фино, по-умело от ДАЕШ, без религиозна полиция. Имa разлика в нивото.”
Нещо повече, няколко града под контрола на Hetech показаха, че отхвърлят ДАЕШ с демонстрации, а жителите на Саракеб, на изток от Идлиб, стигнаха дори дотам да прогонят джихадистите. “Коалицията контролира малка и недостъпна територия, което не е устойчиво в дългосрочен план. Те не успяха да се разрастнат до крайбрежието и живеят чрез излаза на турската граница”, продължава Пишон. “Революцията свършва, ако падне крепостта на Идлиб.”
“Не се опитвайте да контролирате територии”
Ахмет Алтиндал е категоричен: За няколко месеца HTS се превърна в най-атрактивната салафистка групировка и има “доказателства”, че много бойци на ДАЕШ дезертират, за да се присъединят към нея. През август HTS е трябвало да улесни влизането на 100 бивши членове на ДАЕШ в град Идлиб. Иска ли Hetech в крайна сметка да се възползва от поражението на ДАЕШ, за да я претопи?
Никола Енин е скептичен: “Провъзгласяването на халифата (от ДАЕШ ) беше страхотен двигател за вербуване, особено на младежите, по-склонни да следват емоциите, отколкото разума. “Ал- Кайда” се опитва да се впише в мейнстрийма на бунтовническите съюзи, с цел да ги направи постепенно “джихадосъвместими.” HTS трудно ще се разпростре в източна Сирия.
“Сегашната ситуация в провинция Идлиб е поляризирана, като някои бунтовнически групи се присъединяват към програмата за реинтеграция на руснаците, но други стават все по-радикални и се приближават до позициите на джихадистите, подкрепяни от HTS.
Какво търси Hetech? Да не се разрастне териториално, според Фабрис Баланш, който посочва все още силното влияние, въпреки новите етикети, на препоръките на лидера на “Ал-Кайда” Айман аз-Зауахири:
“Абу Мухаммад ал-Джулани добре разбира, че веднъж ДАЕШ да бъде победена и коалицията, водена от Съединените щати, но също така Русия, Турция и Иран, ще обърнат оръжията си към неговата групировка. Може би има само година – две пред себе си”.
“Неговата цел не е да създаде постоянен ислямски емират в района на Идлиб, а по-скоро да създаде база за набиране на джихадистката си армия, в съответствие с принципите на Аз-Зауахири: Стратегията на джихад за Шам (“Велика Сирия”) трябва да се съсредоточи върху партизанската война, а не да се опитва да задържа територии. “
След години на предпазливост и на двойнствена игра с международната общност би ли могъл “франчайзът” на “Ал- Кайда” отново да застраши Запада с атаки в чужбина? “Не можем да изключим хипотезата”, казва Фредерик Пишон. За Фабрис Баланш коалицията дори трябва да реагира възможно най-бързо, без да чака пълното унищожаване на “Ислямска държава”: “HTS укрепва всеки ден и да се осланяш на съперниците им няма да е достатъчно, за да им се противопоставиш”, заключава той. “Международната общност трябва да следва същия подход срещу HTS в Идлиб, който следваше срещу “Ислямска държава” в Ракка и на други места.”
Ако не го направи днес, по-късно ще плати много по-висока цена.”
