Според общоприетото схващане финансовите пирамиди, нароили се в България през периода 1992–1995 г., са едно от най-уродливите явления на прехода.
Причината, поради която тези структури са наречени така, е очевидна: ловки и безсъвестни мошеници, под носа на държавните институции, успяха да измъкнат и последните левчета на стотици хиляди наивни българи с обещания за големи печалби.
В днешен прочит тази хипотеза звучи по-скоро като удобно „отърсване” в исторически план от отговорността чрез завоалиране на истината.
Краят на илюзиите настъпва с пукването на пролетта през 1995 г.
Финансовите пирамиди започват да се сриват една след друга като плочки от домино, а фараоните им – да се спасяват кой както може. Предимно по два начина – или чрез бягство зад граница, или чрез каскади при срещи с подходящи люде – в потайна доба, далеч от хорските очи.
През септември – октомври 1995 г. всичко приключва. От умопомрачително щедрите финансови водопади, известни като „Прам” СД (събирателно дружество), „Демос” АД, „Ист Уест Интернешънъл Холдинг Груп” АД, „Лайф Чойс Интернешънъл” АД, „Югоагент” АД, „МЦС” ООД, „Ем и Ай” ЕООД, „Албабул” ЕООД, „Икар” АД и т.н., са останали само тонове непотребни хартии, тежка мъка и спотаена злоба. Равносметката е покъртителна. А от дистанцията на времето – и доста озадачаваща.
В края на 1995 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Бойко Рашков подписва документ, озаглавен: „Аналитична информация относно: характерни особености, последици и правни изводи, произтичащи от разследваните дела по пирамидалните структури в Република България”. Този документ, макар и закъснял от гледна точка на последиците за измамените български граждани, е забележителен в няколко посоки. Най-важното е, че за първи път орган на държавната власт прави опит да обобщи щетите, нанесени от фараоните:
– образувани досъдебни производства – 20;
– срещу известен извършител – 18;
– срещу неизвестен извършител – 2;
– с инкриминирани суми – 17;
– фараони, привлечени като обвиняеми – 31;
– общ брой на вложителите – около 137 000 души;
– общ размер на инкриминираните суми – 13 млрд. лева.
Горе-долу по същото време, в статия, озаглавена „Измамените на годината” и публикувана на 18 декември 1995 г. във вестник „Капитал” [1], се тиражира следната статистика:
– пирамиди – 10 броя;
– вложители – около 170 000 души;
– откраднати пари – около 11,910 млрд. лева.
Истината обаче е, че нито компетентните органи (МВР, прокуратура, следствие, данъчни и т.н.), нито медиите някога са имали реална представа колко пирамиди е имало в България, колко хора са били измамени, колко пари са загубили и къде са се дянали тези пари. И за това си има обяснения, при това – логични!
Съгласно финансовата теория между класическите финансови пирамиди и пирамидалните структури има две много съществени разлики:
– при пирамидалните структури привличането на нови жертви е задължение на фараона, докато жертвите (вносителите, инвеститорите, акционерите) просто внасят парите и чакат печалбите. Докато при пирамидите „клиентът” ще спечели, ако привлече например петима нови клиенти, а всеки от тях – по още петима и т.н.
– при пирамидалните структури, събраните при стартирането пари отиват за търговия – купуване и продажба на стоки (телевизори, хладилници, цигари, ценни книжа и пр.), а с печалбите се изплащат обещаните дивиденти (лихви). „Клиентите” на пирамидите се включват в начинанието с ясното съзнание, че ако няма непрекъснат приток на нови „играчи”, ще останат без печалби.
Според наказателноправната съдебна практика пирамидалните структури винаги са незаконни, защото дори фараоните да продадат всички закупени стоки наведнъж, те не могат да изплатят обещаните дивиденти (лихви, печалби) от по 120–150 процента на година дори на първите си „клиенти”.
Докато класическите пирамиди могат да бъдат и законни, каквито са всички фирми, практикуващи т.нар. мултилевъл маркетинг[2] (козметиката „Орифлейм” и „Ейвън”, прахосмукачките „Рейнбоу” и др.). При тях печалбите не идват от привличането на нови „клиенти”, които носят свежи пари в брой, а от пирамидалното увеличаване на продажбите.
И още една наказателноправна разлика. В зависимост от нивото на финансовата и юридическата компетентност „инвеститорите” в пирамидалните структури могат да бъдат третирани или като жертви на измама, или като съучастници. Жертвите са обикновените хорица, които с надежда за лесна печалба доброволно внасят заплатите и пенсиите си в офиса на фараона. Но ако адвокат, магистрат или банков служител вкара парите си в пирамидална схема, след неизбежният фалит той няма как да бъде друго, освен съучастник.
При финансовите пирамиди всичко е еднозначно: там жертви няма, защото всички са съучастници. Или поне би трябвало да бъдат квалифицирани като такива.
Типичен пример за класическа финансова пирамида са прословутите „Пловдивски игри на щастието”, нашумели през втората половина на 90-те години на ХХ в. Схемата е елементарна и „стъпва” на растяща геометрична прогресия.
В математиката геометрична прогресия е редица от числа, в която първото число е различно от нула, а всяко следващо число е получено от предишното чрез умножение с константа, различна от нула, която се нарича частно.
В нашия случай първото число е физическо лице, а частното е 5. Условието е следното: всеки играч изпраща на организаторите пощенски запис от 30 лева и убеждава петима свои приятели (или роднини) също да изпратят пощенски записи от по 30 лева. И т.н.
Роенето на „членската маса” е светкавично: 1, 5, 25, 125, 625, 3125, 15 625, 78 125, 390 625…
А набъбването на сумите за разпределение и преразпределение е умопомрачително: на девето ниво (с 390 625 участници) става дума за 11 719 000 млн. лева.
От казаното дотук може да бъде направен първият генерален извод: през „Златния век на българските фараони” (1992–1995 г.) у нас не действа нито една класическа финансова пирамида. За сметка на това обаче пирамидалните структури заливат държавата.
Три фактора (или условия) предопределят успеха на този тип измами:
– първо – наличието на много хора, които хем разполагат със свободни пари, хем искат да ги умножат без излишен шум;
– второ – слаба държава, т.е. неработещи и неефективни институции, лошо законодателство, липса на обучени кадри в администрацията, неработеща съдебна система, война за надмощие между изпълнителната и съдебната власт, корупция по всички етажи на властта;
– трето – достатъчно силни покровители, за да може – в случай на необходимост – над фараона да бъде отворен най-подходящият чадър: политически, банков, данъчен, полицейски, прокурорски, съдебен.
През периода 1992–1995 г. тези три фактора не подлежат на съмнение.
Откъде се взеха тези пари?
Въпреки всички приказки за трета национална катастрофа по времето на социализма, за обрулена държава, за изгладнелия и обосял български народ по време на т.нар. „Луканова зима“ (1990 г.) под повърхността циркулират милиони и милиарди левове (в буквалния смисъл на думата) с неясен произход. Затворени в буркани по мазета и тавани, натъпкани в дюшеци и ракли.
За да добием що-годе някаква представа откъде само три години след рухването на тоталитарния режим и разбиването на репресивните му органи т.нар. „обикновен българин“ извади между 10 и 13 млрд. лева, за да ги подари на фараоните, ще използвам два жокера.
Първият жокер е четиво, писано преди близо три десетилетия – през януари 1987 г. То е озаглавено „Доклад относно резултатите от дейността по изпълнението на т. 22, ал. 4 от Мерките на правителството за борба срещу отрицателните явления през 1986 г.”[3].
Негов единствен адресат е тогавашният министър-председател Георги Атанасов, а автори са Белчо Белчев – министър на финансите, Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи, Светла Даскалова – министър на правосъдието, и Христо Христов – министър на търговията. Привеждам само най-важните данни:
– доходи, укрити от облагане – 11,395 млн. лева;
– допълнително обложени с данък върху общия доход – 11 199 лица;
– щети от виновно и противоправно причинени вреди на народното стопанство – 669 млн. лева, от които 92,3 млн. лева вреди от незаконно изплатени трудови възнаграждения и премии;
– При реализирането на 707 контролни мероприятия са проверени 26 671 магазина, заведения за обществено хранене и др. Установени са вреди за 18,1 млн. лева и неправомерни доходи в размер на 23,9 млн. лева. Наложени са дисциплинарни наказания на 1303 лица, потърсена е административно-наказателна отговорност от 9300 лица, а в прокуратурата са изпратени материали срещу 66 лица.
– През активния туристически сезон са проверени 941 обекта от сферата на търговията и битовите услуги в Бургаски, Варненски и Толбухински (днес област Добрич) окръг. Проверки са извършени и в 477 обекта в аерогарите, железопътните гари и вагон-ресторантите. Съставени са 3347 констативни протокола, с които са спрени стоки за 71,268 млн. лева и са преоценени стоки за други 3,14 млн. лева. Санкционирани са общо 930 длъжностни лица, от които 599 са ръководители на производствени и търговски организации.
Равносметката според Националната следствена служба. Ето и точния брой на пиримидите, които са действали на територията на България.
ФК „МЦС – България” ООД (следствено дело № 137/95): вложители – 17 000, щети – 600 млн. лева. Обвиняеми – Емил Тодоров Стоянов и германските граждани Феодор Чихи и Роналд Чихи (задочно). Фирмата е регистрирана през 1992 г. и работи до март 1995 г.
„Лайф Чойс Интернешънъл” АД (следствено дело № 195/95 г.): вложители – 10 000, щети – 15 млн. долара. Обвиняем – Майкъл (Михаил) Капустин – канадски гражданин от български произход. Дружеството е регистрирано през 1993 г. и работи до юли 1995 г.
„Ист Уест Интернешънъл Холдинг Груп” АД (следствено дело № 154/95 г.): вложители – 8500, щети – 360 млн. лева. Обвиняем – Иво Недялков. Фирмата е регистрирана през 1993 г. и е затворена през 1994 г.
„Соломон Анжел – град на мечтите” (следствено дело № 230/95 г.): вложители – 230, щети – 200 млн. лева. Обвиняем – Соломон Израел Анжел. Фирмата, чрез която той оперира на пазара, е „Анжел” АД, регистрирана през 1989 г. като дружествена фирма на граждани „Анжел и сие”.
„Югоагент – вложение” – АД, Добрич (следствено дело № 126/95 г.): вложители – 60 000 души, щети – 3,5 млрд. лева, активи на фирмата след фалита – 60 млн. лева. Обвиняем – Миролюб Станко Гаич. Дружеството е регистрирано в началото на август 1994 г. и работи до средата на май 1995 г.
„ДОМБИ” (следствено дело № 121/95 г.): вложители – 200, щети – 3 млн. лева. Обвиняема – Василка Василева Домбова. Фирмата ѝ – ЕТ „Домби – Василка Домбова” е регистрирана през 1992 г. и работи като пирамида до 1994 г.
„Ем и Ай утре” ЕООД (следствено дело № 652/95 г.): вложители – 15 000, щети – 1,8 млрд. лева. Обвиняеми – Красимира Иванова Данаилова и Диамант Христов Диамандиев. Дружеството е регистрирано през 1994 г. и фалира през лятото на 1995 г.
„Албабул” ЕООД (следствено дело № 560/95 г.): вложители – 6000, щети – 350 млн. лева. Обвиняем – Реджепи Ибраим Неджати.
„Албабул” ЕООД – Варна (следствено дело № 341/96 г.): вложители – 628, щети – 54 млн. лева. Обвиняеми – Десислава Александрова Чанева, Васил Ганчев Василев, Лидия Георгиева Георгиос, Бисер Пейчев Александров. Пирамидата майка и варненският й офис са регистрирани през 1995 г.
„Крис Лимитед” ЕООД (следствено дело № 621/95 г.): вложители – 17 000, щети – 1,150 млрд. лева. Обвиняеми – Борис Иванов Борисов и Сергей Николаевич Потапов. Дружеството е регистрирано през 1994 г. и работи до 1995 г.
„БАМС” ООД (следствено дело № 609/95 г.): вложители – 6000, инкриминирана сума – 800 млн. лева. Обвиняеми – Радостин Малеев Кандов, Владимир Славев Илиев и Димитър Георгиев Францов. Дружеството е регистрирано през 1993 г. и прекратява дейността си през 1995 г.
„Спирели” (следствено дело № 561/95 г.): вложители – 1890, щети – 210 млн. лева. Обвиняем – Александър Здравков Спиров.[20] Данни за регистрация в „Делфи”, БУЛСТАТ и Търговския регистър не съществуват. Единственият белег, че все пак не става дума за фирма фантом, може да бъде открит в „Списък на субектите с регистрация по ЗДДС, които не са включени в базите данни на Регистър БУЛСТАТ и Търговския регистър, актуален към 24 август 2015 г. От този списък се вижда, че едноличният търговец „Спирели – Александър Спиров” е регистриран по ЗДДС на 20 март 1995 г. и е дерегистриран на 1 януари 1998 г.
„ПРАМ, Христов и сие” (следствено дело № 985/95 г.): вложители – 400, инкриминирана сума – 50 млн. лева. Обвиняеми – Румен Христов Христов, Павлина Минчева Христова и Жасмина Минчева Бонова. Пирамидата е регистрирана през 1990 г. като събирателно дружество (СД) и… продължава да съществува до ден днешен като „Прам, Христов и сие” СД.
„М. Р. Груп” ООД (следствено дело № 794/95 г.): вложители – 3000 души, щети – 202 млн. лева. Обвиняеми – Здравко Димитров Минев и Олег Владилалович Розанов. Дружеството е регистрирано през 1995 г. и към днешна дата – според Търговския регистър – продължава да развива дейност като ЕООД.
„Димов и КД Плодове и зеленчуци” ЕООД (следствено дело № 1287/95 г.): вложители – 147, инкриминирана сума – 25 млн. лева. Обвиняем – Иван Димов Иванов. Дружеството е регистрирано през 1994 г., а последната промяна в състоянието му е вписана през 2000 г.
ЕТ „Тако” (следствено дело № 611/95 г.): вложители – 2002 души, инкриминирана сума – 108, 706 млн. лева. Обвиняеми – Стилиан Кирилов Стоянов и Ценко Кирилов Младенов. Те не фигурират в „Делфи”, БУЛСТАТ и Търговския регистър.
Популярна банка „Пеков” (следствено дело № 664/95 г.): вложители – 1800, щети – 85 млн. лева. Обвиняем – Румен Генков Пеков. Пирамидата е регистрирана през 1993 г., правното ѝ състояние е „кооперация”, а пълното ѝ наименование е „КСК Пеков – Популярна банка”.
„Виктория – 89” ЕООД (дознание № 5367/95 г.): брой на вложителите – неизвестен, размер на щетите – неизвестен, обвиняем – Веселин Матеев Кавалджиев. Пирамидата е регистрирана през 1993 г., последното вписване е от февруари 2011 г. и по статут все още е действаща.
„Приморска популярна банка” (следствено дело № 1004/94 г.): вложители – неизвестен брой, размер на щетите – неизвестен. Обвиняеми – няма. Правен статут на „банката” – кооперативна организация (КО). Пълното й наименование е „Първа приморска популярна банка”, регистрирана е през 1991 г., а последното вписване на обстоятелства във фирменото й досие е от 14 декември 2000 г. под наименованието „Приморска популярна бизнес кооперативна организация”.
„Карат 3” (следствено дело № 1012/95 г.): брой на вложителите – неизвестен, размер на щетите – неизвестен. Пирамидата е регистрирана през 1994 г. като кооперация.
