Някога в Странджа е имало мечки. Тази информация може да стрeсне някой от желаещите да се впуснат в приключение сред горите на красивата планина. “Ами дали не са останали някъде из доловете тези зверове? ” Отговорът е – Не. Последното място, където са се срещали мечки тук, е резерватът Витаново, разположен на девет километра от Малко Търново. Там и до днес има местности, чиито имена напомнят за някогашното присъствие на едрия бозайник- “Мечи дол”, “Мечкобиево”, “Мечовите поляни”. Името на блатото „Аркутино”, край Приморско, също се свързва с едно от местообитанията на мечките – в превод думата означава „Мечо блато”.
От Странджа е изчезнал и сравнително едрият хищник, предизвикващ страх у човека- рисът. Според познавачи той не е опасен за хората, но нападенията му над домашни животни са го направили нежелан в странджанската гора и последните рисове там са били избити в началото на XX век.
Означава ли това, че опасни животни в Странджа няма? Всеки опитен турист ще ви каже, че не е точно така. Не защото има опасност да срещнете някоя оцеляла мечка стръвница, а защото думата “опасно животно” може да означава най – различни неща.
В туристическите пътеводители в Интернет можете да намерите класификация на опасните животни, с които човек може да се срещне в планината. Интересен е факта, че на първо място в този списък стои човекът. Като най – опасни се посочват бракониерите. И наистина – факт е, че не са редки случаите, в които те вземат на мерник човек вместо животно. Иманярите са поставени на втора позиция. Страстта им към благородните метали често е толкова силна, че в конкуренцията за тях са готови на всичко, разказват познавачи. Съветът е по всякакъв начин да избягваме среща с иманяр. Списъкът от опасни обитатели на гората и мерки за защита продължава. Истината е, че повечето от наставленията, които намираме, предизвикват по – скоро смях, отколкото размисъл за това, какви са реалните опасности. Ето ги и указанията за това, как да постъпим в различни ситуации: “Дивата свиня е едно от най – страшните горски животни. Особено когато има малки. Важно е да се знае, че тя е с малък ъгъл на виждане. Ако се затича към теб и в последния момент ти рязко се дръпнеш настрани, загубва те от поглед и продължава.” Не е ясно обаче кавки нерви трябва да има човек, за да изчака този “последен момент”. За “опит” да не говорим. Едва ли са много тези, които могат да твърдят с ръка на сърце, че са преживели подобна среща повече от веднъж, за дават съвети. За вълците опитният турист казва следното: ” Шансът да срещнеш вълци в Странджа е малък, но ако стане, кротуваш си и чакаш да се махнат, ако се окаже, че си плячка в техните очи – хвърляш към тях пиратки и търсиш дърво, на което да се качиш.” За змиите пък съветът е следния: “Носиш си пръчка и почукваш с нея по пътеката. Влечугите усещат вибрациите! Ако видиш змия, не правиш резки движения и се отдръпваш от обсега й.” Чудя се какво ли ще си помислят приятелите ви, ако ви видят да ходите по горската пътека, почуквайки земята непрекъснато и какво ли разстояние бихте могли да изминете по този чудноват начин. За чакалите пък се казва: “Плашливи са и биха нападнали само ако са в глутница и са убедени, че си по – слаб от тях. Добре е за тях да имаш подготвени пиратки за сплашване. Тютюнът и стритите на прах люти чушки също ги пропъждат. В краен случай – нож.” Всеки нормален човек ще се запита; “Как да разбера дали чакалите са убедени, че съм по – слаб от тях и как точно мога да пропъдя глутницата с помощта на прах от люта чушка? А тютюнът- може би трябва да издишаме облак дим срещу чакалите, за да избягат?” . Намираме , все пак и един, по – разумен съвет: ” Овчарските кучета са опасни. Но не и ако не навлизате сред стадото, което охраняват. Ако не виждате овчаря и не сте сигурни, че той държи кучетата под око, стойте далеч – овчарските кучета могат да са наистина страшни.” Съветите изобилстват и с цветущи примери. Ето какво разказва в своя сайт един опитен /според собствената си оценка/ планинар, за срещата си със стършели: ” През лятото се покатерих на едно много красиво дърво и после видях, че в клоните му има гнездо на стършели. Стоях дълго без почти да дишам, после баааавно слязох, като замръзвах при всеки признак, че са разтревожени. Но идея си нямам какво трябваше да направя ако ме бяха погнали.” “За стършелите наистина няма рецепта”- това е масовото мнение, дори сред най – добрите познавачи на гората.
Истината, според по – сериозните сайтове за туристи, изглежда е тази – “С дивите животни шега не бива. Дори благородният елен и сръндака могат да станат опасни в определени ситуации. Уважавайте правото на лично пространство на планинските обитатели и вероятността да пострадате от тях е нищожна.” Тук обаче, авторите явно изключват човешкото присъствие. Защото за срещите с недоброжелателни хора, също като при сблъсък със стършели, сигурен начин за спасение няма.
