Нефтозаводът, пристанището, летището, кабелният и захарният завод. Много често точно по този начин бургазлии описват индустрията на региона в миналото и споделят заключението, че сега “нищо не работи”. Поглед върху класацията на 100-те най-големи фирми в Бургаска област обаче показва точно обратното. Не само всяко едно от споменаваните соцпредприятия продължава своята дейност, но има и редица други големи дружества от секторите на металообработването, селското стопанство и търговията. А макар че през последните две десетилетия регионът залага много повече на туризма, отколкото на индустрията, все още в топ 100 на бизнеса има само 5 фирми от този сектор.
Иначе през 2019 г., за когато все още са последните публикувани финансови отчети, общият оборот на най-големите сто дружества в региона е бил 11.4 млрд. лв., или със 750 млн. лв. повече (+6.9%) на годишна база. Огромна разлика обаче има в реализираната от тях съвкупна печалба – от 82 млн. лв. през 2018 тя достига 217 млн. лв. през 2019 г. Обяснението за това обаче е преди всичко в “Лукойл Нефтохим” – дружеството намалява загубата си от 254 млн. на 80 млн. лева.
Губещият гигант
Над половината от приходите на компаниите в топ 100 на Бургас всъщност са генерирани именно от “Лукойл Нефтохим” – 6.38 млрд. лева. Нефтозаводът е лидер и в националната класация, като спрямо 2018 г. има ръст с 8.9% на оборота.
Рафинерията обаче традиционно е на загуба, и то с внушителни суми. Все пак отрицателния финансов резултат е значително по-малък от този през 2018 г., когато бе направен големият капитален ремонт и разширение на инсталациите – инвестирани бяха около 400 млн. долара в производство на полипропилен по нова технология.
А въпреки че е най-голямото по приходи предприятие, “Лукойл Нефтохим” не е най-големият работодател в региона. За рафинерията през 2019 г. са работили 1346 души, докато при производителя на автомобилни кабели “СЕ Борднетце – България” (Япония) са били наети над 3000. Което е ясен сигнал за настъпилите промени в промишлеността, които понякога остават незабелязани за обществото.
По руска линия пък впечатление прави и присъствието под номер 12 в класацията на “Ес Ти Ел ойл енд газ сървисиз”. От 22 декември 2020 г. дружеството е собственост на малтийската “Унус лимитед”, а преди това на италианките “Косми” и “Тувиа груп”. Но всъщност то извършва различни спомагателни дейности в транспорта като товарене и разтоварване на кораби и шлепове, както и операции за преместване на тръби. Именно от последното са и най-големите обороти – компанията извършваше превоза и управлението на всички тръби за оператора на подводната част на газопровода “Турски поток” – руската “Саут стрийм транспорт Б.В.”, като за 2018 г. проходите й бяха 230 млн. лв., след което през 2019 спаднаха до 88.6 млн. лв. поради завършването на обекта. Най-вероятно обаче сега “Ес Ти Ел ойл енд газ сървисиз” е работила и с тръбите за “Турски поток” през България, което ще се види от отчета й за миналата година.
Тон по тон – милион
Втората най-голяма компания в Бургаския регион след “Лукойл” е търговецът на зърно “Севан” – с оборот над 590 млн. лв. Компанията е регистрирала внушителен ръст от 62% на приходите си през 2019 спрямо предходната година. От една страна, сред причините за това е разминаването в календарната и започващата в края на лятото стопанската година в земеделието, което преразпределя приходите в различни годишни отчети. От друга обаче, през 2019 г. компанията е успяла да изтъргува и по-големи количества продукция. “Успяхме да увеличим обемите с около 30%”, коментира собственикът на половината от дяловете в дружеството Артур Акопян пред “Капитал” през миналата година. Почти 100% от износа на “Севан” е бил за азиатските страни и Австралия, където през последните две години няма добра реколта. Компанията има 4 дъщерни дружества за производство на земеделска продукция в Карнобат и Бургас върху площи около 100 000 декара.
При търговията със зърно прави впечатление и появата на нов търговец – “Дараяна”, както и на превозвач на зърнени култури – “Форум транс”. Те заемат съответно 20 и 19 място в класацията, като и при двете има истински бум в приходите. При “Дараяна” например скокът е от 9 млн. лв. през 2018 г., когато е била създадена, до 61 млн. лв. през 2019. Фирмата е собственост на Тотьо Илиев, но в управлението й е и украинецът Иля Пецик. “Дараяна” няма сайт или доклад за дейността, поради което няма много подробности за бизнеса й. А Илиев участва в още няколко фирми, но не е известен в публичното пространство.
“Форум транс” пък увеличава оборота си от 19 млн. лв. през 2018 г. до 61 млн. лв. за 2019. От страницата на фирмата в интернет става ясно, че тя се занимава с превоз на зърно, инертни материали и други продукти. Собственици са Живко и Стоянка Николови, като едно от обясненията за ръста на приходите й са именно по-големите количества зърно, които са преминали през Бургаския регион и пристанището.
Заводи край морето
Заводът на “Промет стиил” е третата най-голяма фирма в Бургаска област. Той е част от украинската група “Метинвест”, която е сред най-големи производители на стомана и десетте най-крупни производителя на желязна руда в света. Групата, в която работят около 80 хил. души, е собственост на SCM holding – дружеството на украинския бизнесмен и един от най-богатите хора в света Ринат Ахметов.
Заводът на “Промет стиил” е третата най-голяма фирма в Бургаска област, с 35-40% пазарен дял в страната
Заводът на “Промет стиил” е третата най-голяма фирма в Бургаска област, с 35-40% пазарен дял в страната
На българския пазар “Промет стиил” има дял 35-40%. Приходите на компанията за 2019 г. са почти 442 млн. лв. и намаляват с 12.5% на годишна база. Печалбата обаче се понижава цели четири пъти – до 4 млн. лв.
На следващо място е “Кроношпан”. Дървообработващото предприятие увеличава оборота си с над 7% до 204 милиона, но заедно с това расте и загубата – от 13 до 28 млн. лева. През 2018 и 2019 обаче дружеството направи големи инвестиции, съответно 80 млн. и 123 млн. лв., в разширяване на мощностите за производство на ПДЧ и в изграждане на нова производствена линия за MDF във Велико Търново.
В челните места по приходи в областта влизат още няколко завода – тези на производителите на автомобилни кабели “СЕ Борднетце – България” (Япония) и “Нурсан отомотив” (Турция), един от най-големите търговци на течни горива в страната – “Нафта-трейдинг”, както и търговецът на тютюневи изделия “Табако трейд”.
Летище, пристанище и още нещо
Германският концесионер на летищата във Варна и Бургас “Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт” заема 8-ото място в класацията на най-големите бургаски фирми с оборот 126 млн. лв. и печалба 32 млн. лв. Със сигурност обаче 2020 г. ще бъде много по-лоша откъм резултати заради почти спрелите полети покрай пандемията от коронавирус.
Германският концесионер на летищата във Варна и Бургас “Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт” заема 8-ото място в класацията на най-големите бургаски фирми
Германският концесионер на летищата във Варна и Бургас “Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт” заема 8-ото място в класацията на най-големите бургаски фирми
Макар да отчита 100 милиона по-малко приходи, “БМФ Порт Бургас” остава в топ 5 със своите 200 млн. лв. за 2019 г. Дружеството на братята Кирил и Георги Домусчиеви обаче има впечатляваща печалба – 86 млн. лв., или рентабилност 44.6%. За сравнение – нито едно от държавните пристанища никога не е постигало такъв резултат, включително и бургаското, което сега се оперира от “БМФ Порт Бургас”. Може да се предположи, че и през 2020 г. компанията ще има добри финансови показатели, тъй като по-голямата част от тръбите за “Турски поток” през България минаха именно оттам, въпреки че варненското пристанище бе по-близо както до Русия, откъдето е доставката, така и до самата строителна площадка на проекта – от Провадия до Видин.
Иначе сред най-големите 20 дружества в областта са още карнобатският производител на вино и алкохол “СИС индустрийс” (11-о място), заводите за товарни вагони “Трансвагон” (14), свързаните помежду си производители на PVC и алуминиеви профили “Алупласт – ЖТГ” (16) и “Алтест Джи Ти Ес” (24), както и заводът за производство на кабели “Елкабел” (23).
Кабелният завод “Елкабел” продължава да е сред най-големите предприятия в региона
Кабелният завод “Елкабел” продължава да е сред най-големите предприятия в региона
Впечатление прави и местната верига магазини “Жанет”, чиято централа е в Несебър. Компанията заема 15-ата позиция в класацията с оборот 70 млн. лв. и печалба 1.4 млн. лева.
На 17-ото място пък е фирмата, която оперира веригата магазини за строителни продукти “Мастерхаус” – “Бошнаков” ЕООД. Тя е собственост на Павел Бошнаков и изключително успешно се конкурира в региона с големите имена в бранша като “Мосю Бриколаж” и “Практикер”.
Кръгът на храната
Най-големият местен представител на хранителния бизнес в региона е производителят на хляб и хлебни изделия “Агрокорн”, който има два хлебозавода в Средец и Ямбол и цех за тестени изделия в Бургас. Дружеството понижава приходите си от 40 млн. на 36 млн. лв.
След него идва захарният завод “Победа” (44) на бизнесмена Сава Чоролеев, който отчита почти 30 млн. лв. приходи за 2019. Чоролеев има и още една компания в класацията – Ес Ви Ес с приходи над 48 млн. лв. През нея той държи хотел “Перун” в Банско, казина в планинския курорт и в Слънчев бряг, както и хотел “Новотел” в Пловдив, който купи в началото на 2019 г. за 22.8 млн. евро. Собствеността му в “Победа” също минава през Ес Ви Ес.
В топ 100 от хранително-вкусовата промишленост е още предприятието за преработка на скариди “Алмар сийфуд” с оборот около 20 млн. лв., докато производителят на патешки продукти “Ависпал”, който през 2018 г. беше на 82 място, сега е изпаднал от класацията.
Автор – Капитал
