Десислава Атанасова и Борислав Белазелков се заклеха като конституционни съдии. След гласуването на техните кандидатури в Народното събрание, това беше последната стъпка преди тяхното окончателно встъпване в длъжност. Процедурата протече мирно и гладко и приключи в рамките на около 10 мин. Интерес обаче представляваха и представляват очакванията и коментарите във времето между деня на избора в парламента и полагането на клетвата в Конституционния съд.
Поведението на президента Румен Радев очерта ситуация, която създаде известно напрежение. То се оказа напълно неоснователно, но въпреки това занимава общественото внимание в продължение на няколко дни и все още го занимава в първите дни след окончателното приключване на процедурата. Първо Радев сезира Конституционния съд за избора на Атанасова и Белазелков с някакви силно обтекаеми мотиви, свързани с прозрачност, откритост и прочее думички в тази стилистика. След това Радев информира чрез пресцентъра си, че няма да уважи със своето присъствие полагането на клетвата, защото не можело церемониите да заменят принципите.
И тук започнаха сравненията с 2012 г., когато президентът Росен Плевнелиев напусна клетвената церемония в Конституционния съд преди заклеването на Венета Марковска и така тя не можа да встъпи в длъжност като конституционен съдия. Тези сравнения обаче бяха изначално неоснователни и неаргументирани, най-малко защото българската правна система функционира въз основа на нормата, а не въз основа на прецедента. Т.е. дори и да има прецедент, то това не означава, че той би следвало винаги да се възпроизвежда и така, без да има същността на норма, да се превърне в такава. Освен това би било добре да се припомни тогавашния контекст, през 2012 г., за да стане ясно, че за аналогия между двете ситуации е много трудно да говорим, дори си е направо невъзможно.
През 2012 г. Конституционният съд трябва да бъде обновен с четирима нови съдии. Сред тях има представители и на трите квоти, чрез които се формира съставът му – парламентарна, президентска, съдебна. Клетвата на трима от новите съдии преминава без проблем. Едва тогава президентът Росен Плевнелиев заявява, че напуска клетвената церемония и отбелязва, че има проблеми с репутацията на Марковска. Президентът казва също, че е получил писмо от прокуратурата, което го прави още по-убеден в решението му.
Три седмици преди да се стигне до деня на клетвата през 2012 г., се провежда изслушване в правната комисия в парламента. Левият депутат Янаки Стоилов (в момента конституционен съдия от президентската квота) докладва сигнал срещу Марковска, който обаче не е допуснат за обсъждане. Председател на правната комисия тогава е Искра Фидосова от ГЕРБ. Дори Европейската комисия реагира срещу отказа сигналът поне да бъде обсъден. Всичко това би следвало да е достатъчно за всеки здравомислещ човек, за да е ясно, че между ситуацията през 2012 г. с участието на Росен Плевнелиев и сегашната ситуация, продуцирана от Румен Радев няма нищо общо.
В своето кратко слово непосредствено преди клетвата на Атанасова и Белазелков, председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че става дума за независима институция, чиито решения са задължителни за всички. Най-вероятно втората част от това изказване е насочена към Народното събрание, което гласува, че мандатът на двамата нови съдии трябва да е 9 г. По закон е така, но има решение на самия Конституционен съд, че когато нов съдия поема мандат не от неговото начало, то той е член на институцията толкова време колкото остава до края на мандата. Т.е. Атанасова и Белазелков ще бъдат конституционни съдии не 9, а 7 г., защото гласуването за тях в парламента в частта му относно продължителността на мандата няма да бъде прието. Всичко останало обаче около техния избор е неоспоримо и е почти сигурно, че самият Конституционен съд ще го потвърди.
Първата част от думите на Павлина Панова обаче по всяка вероятност бяха свързани с решението на Румен Радев да не присъства на клетвата на Атанасова и Белазелков. Конституционният съд е независима институция, т.е. всеки опит за въздействие спрямо нея е нелегитимен. Взаимодействието с Конституционния съд може да се осъществява единствено по законоустановения начин – чрез сезиране от органите, за които са предвидени такива правомощия, с излагане на аргументи в писмена форма и вземане на решения от страна на институцията, редът за което отново предвиден в законодателството. Внушенията не са и не могат да бъдат аргументи. И именно Конституционният съд е този, който в най-голяма степен следва да прави разлика между едното и другото и в никакъв случай, и по никакъв повод да не допуска смесване.
Ако съставът на Конституционния съд беше решил да се съобрази с бойкота на Радев и да отложи клетвата, то това би означавало, че въпросът за независимостта на тази институция би станал доста спорен. Действия, породени от чужда воля определено не са израз на независимост. Съобразно установената практика на клетвата, освен президента, присъстват председателят на Народното събрание, както и председателите на Върховния административен съд (ВАС) и на Върховния касационен съд (ВКС). Ако единствено заради отсъствието на президента не се проведе церемонията, това би означавало, че липсата му има повече тежест от присъствието на останалите трима висши представители на законодателната и съдебната власт. Подобно разбиране за ситуацията е категорично недопустимо. И това може да се обясни чрез формата на държавното управление (парламентарна република), която е отразена в самото формиране на състава на Конституционния съд.
Институцията включва парламентарна, президентска и съдебна квота и това съвсем не е случайно. Мисията на Конституционния съд е да гарантира цялостното функциониране на държавата съобразно конституционното устройство и принципите и ценностите, заложени в него. Това се случва чрез заседания в институционален формат на представители на законодателната власт, съдебната система и президента. Изпълнителната власт тук отсъства, защото тя произтича от законодателната и е зависима от нея. Мандатът на конституционните съдии не е обвързан с волята на органа, който ги е излъчил в Конституционния съд. Те преценяват как да подходят спрямо едно или друго решение или определение въз основа на Конституцията и на експертизата и съвестта си. В още по-голяма степен това би следвало да е валидно, когато става дума за опити за въздействие спрямо Конституционния съд. И в случая с клетвата на Атанасова и Белазелков нито един конституционен съдия не даде дори и знак, че подкрепя или би се поддал на бойкота на Румен Радев, което всъщност означава, че системата работи.
В поведението на президента спрямо избора на нови конституционни съдии определено има странни и противоречиви моменти. Ако той е сигурен, че аргументите, с които сезира Конституционния съд са достатъчно основателни и стабилни, защо е нужно да предприема и такъв неинституционален или направо противоинституционален ход, какъвто е бойкотът?! Със самото сезиране той е изразил ясно несъгласието си и го е направил по легалния начин. Предал е въпроса в ръцете на Конституционния съд и оттук нататък единствено решението на институцията има значение. Всичко останало е предизвикване на шум в системата, който и де юре, и де факто е без стойност за институционалните процеси.
Възможно е Радев да смята, че след като е сезирал Конституционния съд срещу Атанасова и Белазелков, би било израз на непоследователност, ако се появи на клетвата. Възможно е така да мислят и някои негови симпатизанти. Тази клетва обаче касае не само новите съдии, а Конституционния съд като институция. Не случайно тя се полага в присъствието на целия състав на органа. Президентът е част от институционалните процеси и активен участник в тях. В този смисъл последователността се изразява в едно цялостно, устойчиво и логически обосновано отношение към Конституционния съд. А конкретният казус следва да се разглежда в контекста на институционалните процеси, а не отделно и изолирано.
