В ужасно студената вечер на 30 януари 2003 г. край Националната спортна академия няма жив човек. Вали леден дъжд. Около 21 ч откъм НСА се задава тъмен мерцедес. В този момент кола от същата марка паркирана на завоя до последната спирка на автобус 280 света право в мерцедеса и започва масирана стрелба по колата.
Няма шега-двама души, залегнали на близкото баирче, стрелят с картечница „Калашников“ по мерцедеса, който се отклонява от пътя и спира. Колата е направена на решето. Стрелците зарязват картечницата, мятат се в колата, осветила мерцедеса и изчезват. Завинаги. От шофьорското място на надупчения автомобил се чуват стонове. Шофьорът, Янчо Костадинов, член на българската федерация по борба, е тежко ранен в двата крака. Извиканите на място полицаи го изваждат и откарват в „Пирогов“, където цяла нощ лекарите се борят за живота му.
Костадинов оцелява. Не същия късмет има спътникът му във фаталния 30 януари. Това е 60-годишният Тодор Матов, бивш треньор по борба и настоящ международен съдия. Главата му буквално я няма, разпердушинена от картечните куршуми. Матов стои на задната седалка зад шофьора. Двамата се връщат от заседание на Федерацията по борба в НСА. Криминалистите са категорични, че мишената на атентата е бил съдията Матов. Часове след наглото му убийство, за първи път някой извършва екзекуция с картечница, тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов и шефът на полицията ген. Васил Василев са категорични, че Матов е убит по погрешка вместо бившият шеф на федерацията по борба Димитър Джамов. Василев допълва, че и той е бил на заседанието на федерацията и мерцедесът му е същият като този на Костадинов.
На другия ден рано сутринта Джамов е извикан на разпит в МВР и до там. Убийството на съдията Матов остава неразкрито и до днес.
Предполага се, че килърите са имали информация откъде ще мине бившият шеф на федерацията по борба и бивш шофьор на Илия Павлов в „Мултигруп“, но са сбъркали колата и застреляли невинният съдия Тодор Матов. Намерената картечница, с която той е убит, не казва много на разследващите. Номерата й са заличени и не става ясно откъде убийците са се сдобили с нея. При огледа на мердецеса на Костадинов полицаите откриват четири дупки от куршуми в дясното задно стъкло, където е бил убитият съдия. Други два са пробили вратата на шофьора.
Джамов има опит в атентати срещу него. Пет месеца по-рано на 16 август 2002 г двама мотористи откриват огън по мерцедеса му с автомати. Атентатът става посред бял ден, в 16,35 ч, на едно от оживените кръстовища до хотел “Хемус” в столицата, на метри от автобусна спирка. Единият от куршумите улучва случаен човек на спирката. Джамов оцелява след операция на корема в “Пирогов”. Два дни по-рано се опитват да убият и Алексей Петров пред басейна “Спартак”. Изстрелите преди 10 години слагат началото на поредица от показни убийства на знакови фигури от подземния свят.
Десет години след опита да го убият в интервю за столичен вестник Джамов твърди, че разстрелът му е поръчан от Дмитрий Минев-Димата Руснака.
При огледа на мерцедеса му криминалистите откриват следи от 4 куршума – първият е ударил левия преден фар, вторият се е забил във вратата на шофьора, третият е одраскал предното стъкло, а четвъртият е пробил задната лява врата.
Версиите тогава се въртят от интереси в застраховането до наркотици.
“Наркотици в моя живот никога не е имало, това не е бизнес за всеки”, казва 10 години по-късно Джамов. Според него основната причина, че Дмитрий Минев-Димата Руснака е създал интрига и го е представил като фигура, която трябва да бъде отстранена, понеже пречи на бизнес интереси на СИК. “Имам много приятели сред борците в СИК – и Маргините, и Младен Михалев. След това говорих с тях и те отрекоха да знаят, че Руснака е готвел подобна стрелба срещу мен”, коментира Джамов. Той не иска да разкрие каква точно е причината за 7-те патрона срещу него и автомобила му. Отрича и да е бил мишена на куршумите, които убиха съдията по борба Тодор Матов през 2003 г.
Димитър Джамов, бивш национал по борба, има стари закачки със закона и със СИК. През 1993 г. той беше обявен за национално издирване като един от основните участници във въоръженото нападение над спортния комплекс “Дескрим” на 16 октомври. Тогава бе отвлечен един от лидерите на съюз “Защита” – Слави Бинев. Тъкмо това нападение постави началото на гангстерската война в столицата, завършила с няколко трупа. Джамов и двама от шефовете на СИК – Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака, се скриха в Гърция, докато хората от “Защита” не си промениха показанията и тримата бяха оневинени. Джамов се завърна през септември 1994 г.
Година по-късно, след убийството на боса на ВИС Васил Илиев, Джамов пое овакантения от него пост на президент на федерацията по борба. Тъкмо в това си качество бе показно арестуван от барети по заповед на министър Николай Добрев по време на световно младежко първенство в Зимния дворец в София през юни 1996 г. Джамов беше арестуван с обвинение за въоръжен грабеж на циганския клан Панови в столичния квартал “Овча купел” през 1995 г. То обаче не издържа и борецът беше обвинен за притежаване на незаконно оръжие и фалшив паспорт, открити при обиск в една от вилите му извън София. Джамов изкара година в ареста, но не успяха да го осъдят. Оттам подаде оставка като президент на федерацията. След това стана шеф на застрахователната компания „Зора инс“, която през 1997 г загуби лиценза си. През 2007 Джамов спечели изборите за кмет на родното си село Семчиново с познатите от преди 10 ноември 1989 г резултат от 99,9 %. Четири години по-късно се пробва и за кмет на община Септември, но загуби още на първия тур.
