Когато говорим за разходки през уикенда, пикник, дори риболов, неизменно е предимство да имаш планина „под ръка”. Знаем за близостта на София до Витоша. Но има и един друг град, който може да си позволи този „лукс”. Сините камъни, част от Старопланинската верига са приели в полите си Сливен. Дали е по същия модел или е съвпадение, Сините камъни е природен парк, разположен на север от града. Името му идва от скалните масиви, които са част от парка и се виждат от града. Те се различават драстично от релефа на останалата част на Стара планина.
Всъщност синият цвят идва от специфичен мъх, с който са обрасли скалите. А в зависимост от времето и от сезона този мъх изглежда по различен начин – син, сив или зелен. Тук по височина „сливенската Витоша” драстично отстъпва – най-високата точка в природния парк е връх Българка – 1181 м. Но Българка е и най-високия връх в Източна Стара планина. Той е лесно достъпен и често посещаван от туристи.
Сред най-големите богатства на парка са птиците, които съставляват 70% от животинското царство. В парка се срещат 145 вида птици, някои от които могат да се видят само тук.
Трудно обаче бихте могли да чуете сливналии да се качват на Сините камъни. Обикновено те отиват на Карандила. Карандила е част от парк Сините камъни. Там има много ведомствени станции, спортни съоръжения, хотел, дори изкуствено езеро, което я прави местен курорт.
В града на стоте войводи, както в столицата, най-лесният начин за стигане „горе” е половинчасовата разходка с лифт. Началната станция се намира в подножието на планината, на километър от Сливен. А самата разходка с въжената линия открива невероятна гледка към живописни местности и стръмни пропасти.
Друг начин за стигане до Карандила е т.нар. Хайдушка пътека. Тя е използвана главно от местните хора. Не е трудна за покоряване и също е добър начин да се насладите на красиви гледки и да поддържате тонуса си в същото време. А за най-мързеливите има и асфалтов път, който води до местността.
На най-високата точка тук е изградена телевизионната кула, наричана от жителите на града „Кулата”, която се вижда от десетки километри разстояние. Но не това е най-интересното за нея. Районът е известен със воя вятър – „сливенския вятър”, който благоприятства за делта- и парапланеризъм. А до самата кула има такава площадка. Това е и един от често практикуваните тук екстремни спортове.
Историите разказват, че името Карандила идва вероятно от времето, когато в Сливен е върлувала черна чума. Тогава много хора се изнесли в местността, за да се спасят от болестта. Счита се, че слабата радиация от урановите залежи в района е унищожила чумата и е предпазила приютилите се тук бежанци. Именно това, че местността е използвана в „черни” времена, е наречена и черна – кара.
Сливналии често посещават Карандила и през почивните дни местността е доста оживена. Мястото е подходящо и за по-дълга почивка, ако успеете да резервирате предварително места в някоя от станциите.
