Говоренето на новия военен министър Красимир Каракачанов за връщане на донаборната служба може и да е стреляне с халосни патрони, но не така стои въпросът с парите за отбрана. През есента на 2014 г. държавите – членки на НАТО, се споразумяха всяка да започне да отделя по 2% от своя БВП за отбрана до 2024 г. Натискът европейските държави да увеличат приноса си във финансирането на военния алианс обаче се засилва и от администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Посланието към Стария континент е: плащайте си, за да бъдете пазени.
Къде сме
България, подобно на повечето европейски държави, е все още далече от изпълнението на поетия ангажимент – през миналата година военните разходи на страната са били 1.3% от БВП по данни на НАТО (виж графиката). В сметката за страната ни не влизат разходите за пенсии на пенсионираните от системата, а от Министерството на отбраната, които подават данните, обясниха, че причината е, че тези пари се изплащат от НОИ, а не от техния бюджет.
Така или иначе на база тази информация България се нарежда някъде по средата като размер на бюджета за отбрана в сравнение с останалите членки на НАТО. Политиците тук (с изключение на “патриотите”) не изглежда като да припознават сектора като свой основен приоритет. Донякъде обяснимо – обществените нагласи в момента са в посока по-добро образование, здравеопазване, повишаване на доходите. И най-вероятно задачата да увеличи бюджета за отбрана ще се падне за решаване от друго правителство.
Военният бюджет на България през следващите години обаче леко ще расте и ще достигне до 1.5% от БВП към 2020 г. Това предвижда проектът на тригодишната бюджетна рамка, изготвен от Министерството на финансите. Голяма част от увеличението вероятно се дължи на предстоящите сделки за патрулни кораби и военни самолети. Прогнозната стойност на проектите е за 2.312 млрд. лв. общо, като плащанията ще са разсрочени във времето. Въпросът е, че първоначалният инвестиционен план започваше от 2016 г. и завършваше към 2022 г. Сега разходите ще се изместят с няколко години напред. Което пък ще помогне на България да се приближи до целта от 2% през 2024 г. по-лесно чисто счетоводно.
Пари основно за заплати
Искането държавите от военния алианс да увеличат разходите за отбрана все пак не е самоцелно. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обясни, че не става дума да се харчи повече, а да се харчи по-добре за професионални войски и модерна отбранителна техника. Тук е и слабото място на България. Както повечето публични средства, и тези за отбрана се изразходват непрозрачно и със спорна ефективност. Парите за сектора до голяма степен се преразпределят през бюджета на военното министерство. През тази година той е планиран над милиард, като почти всички пари са за текущи разходи, заплати, социални придобивки и обезщетения на военнослужещите. Подобна картина чертаят и данните за последните няколко години – средствата за инвестиции са едва 5-6% от целия бюджет на ведомството.
“По време на кризата, за да не се намаляват заплати и да не се съкращават хора, се режеше от разходите за инвестиции. Така че това е наследство от тези години. Въпросът е, че това положение не може да продължава до безкрай – тези сгради и техника изискват поддръжка”, обръща внимание икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов. Според него обаче разходите за нови самолети и кораби не са записани в бюджета на военното ведомство, тъй като договорите се сключват от правителството. И тъй като към момента все още няма движение по сделките, средствата, които се отделят за тях през последните две години, се използват като буфер в бюджета. Статистиката на НАТО показва подобна картина – България е сред страните, които заделят най-малко за екипировка и оборудване и свързани с тях иновации като процент от общото финансиране за сектора. За сметка на това разходите за възнаграждения са почти две трети от общите.
Размаханият пръст към Европа
Дебатът за военните разходи на Европа не е нов. От 70-те години насам много американски президенти се оплакват, че европейските им партньори живеят на гърба на щатската армия, припомня The Economist. Оттогава досега, вместо да растат, разходите за отбрана на държавите от Стария континент се свиват. Един от катализаторите е краят на студената война, а последният беше кризата от 2008 г. В крайна сметка, ако през миналата година Европа е отделяла средно под 1.5% от своя БВП за отбрана, САЩ са похарчили 3.6%. Разликата е повече от два пъти.
Досега обаче движеща сила при вземането на решение дали дадена държава да увеличи военните си разходи, или да ги свие, е била наличието на конкретна заплаха за нейната сигурност. Последният тест беше конфликтът в Украйна – след като избухна, почти всички съседни държави започнаха да увеличават разходите си за отбрана.
