11 годишно момиче почина след ритник в корема от свой съученик.
Това се случва по време на занималнята след училищните часове. Никой от училищния персонал не сигнализира на медицинско лице или на родителите! Няколко часа по-късно се случва непоправимото.
Съболезнования на родителите.
Моят въпрос е – какво се случва в училищните занимални?
Имам сериозни основания да смятам, че конфликтни ситуации между ученици, сбивания и т.н. се развиват именно през тази част на училищното „обучение“.
Това са занятия след редовните часове, в които децата трябва да се подготвят за следващия ден и да пишат домашните си. Това става под ръководството на ВЪЗПИТАТЕЛ. ВЪЗПИТАТЕЛЯТ НЕ Е УЧИТЕЛ.
Говорих с учители, които споделиха, че масово на тази длъжност се назначават възрастни жени без педагогически опит или такива, които са в пенсионна възраст. Заплатите им са малки. Никой не се интересува от тази позиция и квалификацията на ВЪЗПИТАТЕЛИТЕ е ОГРАНИЧЕНА или ОТСЪСТВАЩА.
Споделиха ми, че през часовете, в които от тези жени се очаква да помагат на децата и да ги занимават – те излизат от стаята, или стоят вътре безучастно, докато учениците изразходват енергийния си ресурс, както намерят за добре – хвърляне на предмети, крещене, гонене… всички сме били деца, сещате се.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ С 20 ДЕЦА НА ЕДНО МЯСТО, КОИТО ПОЛОВИН ДЕН СА СТОЯЛИ НА ЧИНА И СЕ ОЧАКВА ДА ПРЕКАРАТ ТАКА И ДРУГАТА ПОЛОВИНА.
Преди възпитателите са виновни онези, които ги назначават.
А преди тях пък – системата се дъни, тъй като за бушуващи от енергия деца трябва да има сериозна ангажираност на вниманието и достатъчна физическа активност.
В противен случай се стига до „саморазправа“ от тяхна страна, за която те са последните виновници.
Освен това.
Занималните са място, където родителите изпращат децата си, защото няма кой да ги гледа или за да им спестят подготовката вкъщи за следващия учебен ден. Всички трябва да сме наясно каква е цената на това „спечелено време“.
Без критика и упрек питам – само на мен ли ми се струва логично толкова малки деца да ИЗДИВЯВАТ при подобен режим на обучение и живот. Целодневно училище без ясна програма и занимания, съобразени с нуждите на децата?!
Не е откритие, но образователната ни система продължава да бъда чудовищно престъпление, а всички ние – нейни съучастници.
Няколко невероятно ненормални неща:
– Занималнята е място, което функционира по неясни критерии, правила и програма.
– Има един отговорник – често със съмнителен опит.
– Успеваемостта от присъствието му е неустановима и недоказуема.
– От малки деца се очаква ЦЯЛ ДЕН да прекарат своето време в училище и да стоят кротко и покорно на едно място?! (въпрос към родителите – защо?)
– И това се очаква пет дни в седмицата?! (ЗАЩО?)
Няколко тъжни въпроса:
– Защо, след като инцидентът се е случил, никой не е подал сигнал?!
– Колко ежедневни ситуации на насилие между ученици остават скрити и потулени?
– Защо трябва да загубим дете, за да отговаряме на тези въпроси?
– Защо винаги трябва някой да загине, за да направим ревизия на практиките си?
– Не е ли логично деца без надзор и занимания да бъдат опасни за себе си и околните?
– И още – защо училищният лекар/медицинска сестра си тръгва по-рано от учениците?
Информацията, която имам е от няколко анонимни източника, учители и родители от различни училища.
В случай, че не е достоверна – питам какви други логични причини могат да доведат до подобна трагедия. Нека всички, които имат подобен опит или пък противоположен – да дадат сигнал, за да хвърлим светлина върху онова, което се случва в училище, когато никой не гледа.
Очевидно децата са оставени на произвол.
Всички трябва да сме в траур. Но не бива да пазим мълчание. Дори за минута. Трябва да крещим от гняв и болка, защото децата ни се убиват едно друго. И от това няма по-голяма трагедия. Няма по-краен показател за изродено общество. И няма по-голямо наказание.
Но всички знаем това.
