Добрата новина е, че 64% от българите и румънците в Германия имат работа. Лошата е, че те обикновено упражняват ниско квалифициран труд, научаваме от обширен репортаж на германското обществено радио ВДР. Ето по-важното:
Преди седем години българите и румънците получиха свободен достъп до германския трудов пазар. В резултат тук вече работят около 1 милион граждани на България и Румъния. Интеграцията им на германския трудов пазар протича повече от успешно, но сред трудовите мигранти все още има и много хора с ниско образование, без никаква квалификация, без познания по немски език. А това създава сериозни проблеми на редица градове в Германия, се казва в обширен репортаж на германското обществено радио ВДР, който бе излъчен и от Дойче Веле.
В началото на предаването авторът Волфганг Ландмесер разказва за наемните работници, които чакат на пиацата в Дортмунд някой да ги наеме за тежка физическа работа срещу 40-50 евро на ден. Справката показва, че все пак средната заплата, за която българите работят в Германия е около 2400 евро бруто. Но има големи разлики в регионите и в квалификациите. Чистачките работят за по 1200- 1500 евро на месец, а лекари и инженери за по 4700-6000 евро, а някои и по-високо. Има и хора на черно, които са готови и за 1000 евро на месец.
Според правилата в ЕС, граждани на държави от Общността могат в продължение на шест месеца да си търсят работа в друга страна-членка на ЕС. Ако не намерят обаче, те са длъжни да напуснат. Мнозина остават въпреки това – защото у дома се чувстват още по-зле. Никой не знае със сигурност колко голяма е групата на тези хора.
В Дортмунд живеят около 9 000 българи и румънци, като в някои квартали броят им е нараснал 50 пъти. В тези квартали многочислените семейства от България и Румъния често попадат в ръцете на наемодатели-мошеници, които им взимат много пари за разпадащи се жилища без течаща вода и с разкапани врати и прозорци, разказва журналистът от ВДР. И добавя, че новопристигналите от своя страна били истинско предизвикателство за местните хора, защото вдигали много шум и трупали купчини боклук на улицата.
В Дортмунд вече е възникнала хуманитарна мрежа, която подпомага мигрантите от България и Румъния в търсенето на жилище и работа, при сключването на здравни застраховки и изучаването на немски език. Пред ВДР ръководителката на църковния проект „Добре дошла, Европа” Йохана Смит обяснява, че много от тези хора са необразовани и имат нужда от сериозна подкрепа. Само 10% от търсещите работа българи и румънци имат професионална квалификация, не са много и хората със завършено образование. За техните проблеми разказва и българката Елена Генова, която също работи за проекта. Тя консултира новопристигналите във взаимодействието им със службите по труда, с наемодателите или с кредитори, които си търсят закъснели плащания.
Според автора на радиопредаването, трудното положение на българите и румънците в Дортмунд отчасти можело да се обясни и с дискриминацията, на която са подложени в родните си страни. Германският журналист дава пример с многобройните пловдивски роми от Столипиново, заселили се в този германски град.
След 2007 в Дуисбург са се заселили 11 000 българи. Много от тях са роми. Положителните примери обаче са твърде малко. Затова и българските мигранти попадат в медиите най-вече заради проблемите, които създават. (19.11.2018)
Децата при баба, а родителите в чужбина. Кой плаща детските?
По-нататък в репортажа се припомня, че мигранти от държави-членки на ЕС, които не са си намерили работа в Германия, имат право на една-единствена социална помощ: детските надбавки. При това в немалко от случаите децата, за които се изплащат детски надбавки, живеят не в Германия, а в родните си страни. Само през последната година детските надбавки, изплащани за живеещи в Полша, Румъния и България деца, са се увеличили с 10 процента.
И все пак: под черта германската икономика печели от трудовите мигранти. Около 1 милион българи и румънци вече работят в Германия, а интеграцията им на тукашния трудов пазар протича изненадващо успешно, обяснява Ехсан Уализадех от нюрнбергския Институт за изследване на трудовия пазар и професионалното развитие. „Ръстът е уникален, а данните показват, че мигрантите от България и Румъния са сред най-добре интегрираните групи на германския трудов пазар”, казва той пред ВДР.
Добрата новина е, че 64% от българите и румънците в Германия имат работа. Лошата е, че те обикновено упражняват ниско квалифициран труд. Повече от половината работят по строежи и складове или в ресторантьорството, обяснява авторът на предаването. И посочва, че именно ниско квалифицираните българи и румънци често пъти стават жертва на посредници-мошеници или на организирани престъпни групи. Съществуват цели каналджийски мрежи, които докарват в Германия хора от България и Румъния, настаняват ги в прекалено скъпи квартири, измислят им фиктивни работни места с ниско заплащане и после си присвояват полагащите им се допълнителни социални помощи. Все повече общини в Германия се борят срещу този вид измами.
Интеграция – друг начин няма
През последните години е в ход трайна дискусия за това как да се предотвратят както такива престъпни практики, така и обикновените злоупотреби със социални помощи, включително и с детски надбавки. В дискусията се чуват както рационални аргументи, така и квалификации, които понякога граничат с ксенофобия. Германското правителство се опитва да решава проблема чрез различни юридически лостове. Още преди няколко години тогавашната министърка на социалното дело Андреа Налес задвижи законопроект, според който мигрантите от държави в ЕС в продължение на пет години нямат право на социални помощи, ако не са работили в Германия. Политици от ХДС настояват освен това онези мигранти, които не са успели да си намерят работа в Германия в рамките на шест месеца, да бъдат връщани насила в родните им страни. Отговорничката по социалните въпроси в дортмундската община Биргит Цьорнер коментира този призив така:
„Тези хора ще излязат за десет минути от Германия и после пак ще се върнат. Дали ни харесва или не – такова е положението. След като една голяма част от тях искат да търсят тук перспектива, друга смислена алтернатива, освен интеграцията, просто няма.”
А за да се интегрират и да си намерят прилична работа, мигрантите трябва да научат немски. Според сегашните правила обаче, за разлика от бежанците, те трябва сами да поемат разходите по езиковите курсове. А повечето от тях не могат да си го позволят. Ето защо онези германски общини, където има особено голям приток на трудови мигранти, настояват за безплатни езикови курсове. Точно пет години, след като българите и румънците получиха достъп до германския трудов пазар, Федерацията на германските общини иска да се въведат общи стандарти за помощта, която се оказва на хората, търсещи работа. Единствено по този начин може да им се осигури достъп до курсове по немски и до професионално обучение. При сегашното положение мнозина от тях не могат да си позволят да повишат професионалната си квалификация – поради простата причина, че нямат време, тъй като трябва да изкарват пари с нископлатена работа.
В края на предаването на ВДР става дума и за онези мигранти, които нямат почти никакъв шанс да си намерят място на германския трудов пазар – заради ниското си образование или заради сериозните културни различия. Елена Генова признава, че има хора, които просто не могат да се справят сами: „Те ще си останат зависими от нашата помощ. Това е положението”, казва тя пред репортера на ВДР.
