След близо 6 години управление на ГЕРБ, държавата и обществото имат неистова нужда от промени. Тази власт постави върховенството на закона на критично изпитание, а обществото ни линее от безверие. Липсва справедливост. Управлението на ГЕРБ охотно приюти в себе си и Модела КОЙ.Върху това се изливаха дитирамбите за магистрали в комплект с щедростта на Вожда. И така държавата ни живее не едно, а цели 6 лета.
В началото на 2017 година и два месеца преди предсрочните парламентарни избори, пътят към спасението няма втори изход: Без назоваване на истините за управлението на страната в периода 2009-2017 година, няма лечение нито за държавата, нито за обществото ни.
Където и да е локализирана зловещата лаборатория на Модела КОЙ, неговият продукт и търгуването му като стока се реализира успешно на пазара на властта, наречен УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕРБ. Кабинетът „Орешарски” имаше злощастието и пълната безизходица да бъде приклещен от тези пипала.
БСП ще остане вписана в протокола на този период с белега, че е била мандатоносителят на това управление. С мълчание или неудобство, носенето дори и на формална отговорност за този мандат тежи на гърба на партията ни. Поуките са винаги в края на приказките. За БСП поуката е и в отрезвяването, след като платихме сметката за злополучния кратък мандат. Последвалият фолклор как храбрецът- премиер се върнал втори мандат на бял кон и спасил царството от Модела КОЙ- се оказа евтино хорово исо на ГЕРБ и съдружници.
Време е да се приключи завинаги с това зловещо облъчване. Моделът КОЙ не е нито продуциран, нито приключил с мандата Орешарски. Той датира от първия мандат ГЕРБ и продължи да се вихри до самия край на мандата на ГЕРБ и коалиция. Който не вярва, нека си зададе простия въпрос „По-добре ли функционира държавата и по-удовлетворено ли е обществото вече трета година след края на мандата „Орешарски”? Няма да се намери разумен човек с утвърдителен отговор. Затова на хората им се прииска на всичко това да се сложи край. И да си върнат държавата. И да поискат да започнат отново да дишат свободно с мисълта, че властта зависи от тях, а не обратното. Че няма да целуват нечия ръка за построена отсечка на магистрала, нито за късмета да преборят уж омразните на ГЕРБ монополи, картели, зимния сняг или летните жеги. Че най-сетне телевизорът ще спре да ги облъчва с лъжливо благоденствие.
Заради Модела ГЕРБ и КОЙ- обществото ни живее в паралелни светове. Новините не са това, което са, обществените поръчки не са там, където са, върховенството на закона има задна врата, а пътят за кариери не е от банката кадри с блестящи CV-та, а зад бащините огради- я в Банкя, я в съмнителни алтернативни центрове за властово захранване.
Когато всичко това се знае, когато гневът на млади и стари е стигнал критична маса, значи е време да кажем на всичкото това- баста.
Преди това е наша работа да изречем оценката за приноса и вината на БСП за управлението Орешарски.
Управлението на страната в мандат 2013-2014 година натоварва БСП с отговорността на мандатоносител. Формално или не, пак на БСП се пада и отговорността за случилото се през него. Нашата отговорност за политики, неясни кадри, обвързаности и резултати, беше сложена на чужда софра и БСП само плати сметката. Бяхме принудени, бяхме заставени да го понесем и поехме цената. Този урок не е трябва да се забравя и не може да го отметнем само с маркиране. Поуките от него са важни и без него пътят напред е отрязан.
Ако пропуснем всичко това, ако предпочетем мълчанието, ще свършим работа на Модела КОЙ. Време е да вдигнем глава и да се отърсим от калта, в която бе хвърлена БСП.
Истината е, че ГЕРБ ползваха и продължават да ползват за боксова круша този кратък мандат, оправдавайки с него недъзите на двата си незавършени мандата. И имат наглостта да плашат с него- ако БСП се върне на власт. Дълго време им се получаваше- стряскаха обществото, изтръгваха от плитчините на евтината си политика всевъзможни удобни обяснения.
Моделът КОЙ се роди, отрасна и избуя именно върху благодатната почва на двете управления на ГЕРБ. Целият период от 2009 до началото на 2017 година побира печалната история на това- как задкулисието може да изяде държавността и да обезвери обществото ни.
Зловещият план, унищожил КТБ, не е разписан от мандата Орешарски. Генериран е със старта на мандата ГЕРБ през 2009 година.
Не скоропостижно приключилото управление на този кабинет с мандата на БСП, а целият период на ГЕРБ- управление от 2009- 213 и 2014-2017 година бе многоглавото чудовище, унищожило върховенството на държавността и ценностните устои на обществото ни. И с право ГЕРБ го наричат стабилност. Защото когато парализираш цели системи от държавата и обществото, видимо печелиш стабилност- няма система, няма проблем.
Последователното, демонстративно и безпощадно убиване на свободата на словото през машината на властта- облагодетелства с пълна сила ГЕРБ и Модела КОЙ. Това бе реализирано с размах, на който би завидяла и френска революция. Но не остана незабелязано нито от обществото, нито от чуждестранните анализатори в сектора.
България бе захвърлена в ранг листата на третия свят по свобода на словото и медиен пазар. И това е факт, е не хипербола.
Необезспокояван от властта на ГЕРБ и вплетен в нея до последно, Моделът КОЙ успя да поглъща и преглъща обществени поръчки за стотици милиони левове. Правеше го без свян дали парите са национален бюджет или еврофондове. Онази част от държавата, която уж е призвана да гарантира сигурност и да налага репресия срещу такива уродливи явления, всъщност ги обслужи угодно.
Конституционното разделение на властите и върховенството на закона бяха героично погазени от симбиозата на ГЕРБ и КОЙ. Клетвите на ГЕРБ за незабавна съдебна реформа се побраха в пробитата торба на лъжливото овчарче. Кой наивник още вярва, че Моделът КОЙ е пречил на ГЕРБ и управлението се е борило да го ликвидира?
Време е…. докато не е станало безвъзвратно късно. За шест години гербарстване върху държавата- образованието преживя банкрут, а социалната система е бразилски сериал с отворен край.
Дошло му е времето на всичко това да сложим край. Преди да е станало безвъзвратно късно. Преди държавата ни да се е претопила от миграция, наша и чужда, уродлива демографска политика и жалка симулация на национална сигурност.
Дилемата е ясна: или държавата ни се хлъзга по популизма и първичната харизма на ГЕРБ лидерството, вече за трети път, или си връщаме държавата и смисъла да живеем като достойно общество. С ясни правила и работещи рефлекси за държавност, справедливост и напредък.
Манол Генов, БСП
