Макар и засега последният, това е само поредният епизод от историята на семейство Арабаджиеви, който прилича на индийски сериал по неочакваните обрати и абсурдните случки. Ето само една от тях – тази за коня Ал Пачино 48. Той е бил собственост на “Захарен комбинат Пловдив”, който през 2011 го апортира в активите на фирмата “Еко фрут 1” за стойността 1 116 000 лв. (един милион сто и шестнайсет хиляди лева). Преди да се стигне до кон с тази счетоводна оценка обаче, има над 20 години предистория.
Бизнес биографията на Ветко (рождено име Вълчо) и жена му Маринела е като синопсис на прехода. Тя започва с Указ 56, минава през “кредитен милионер” преди 1996, приватизационни сделки, съдружие с Мултигруп и инвестиции в хотели.
Да почнем отзад напред – какво има Ветко Арабаджиев в момента освен европейска заповед за арест.
След серия рокади през 2016-2017 г. собствеността на основните компании, свързвани с него, най-често класически завършва в офшорни зони, като Сейшелите, Британските Вирджински острови и Белиз. Някои от тях са сред по-официалните владения на семейството, докато при други преките връзки са прекъснати, макар и да не се правят особени опити да се прикриват. Всички хотели са изредени на сайта на Victoria Group, вписванията на всички компании се правят от един адвокат и компаниите влизат като съдлъжници (например по 12 млн. евро заем от Д банк за “Виктория туристик” са заложени няколко различни дружества заедно с хотелите).
Проверка на “Капитал” показа, че ако се сумират активите на основните компании от плетеницата от дружества на семейство Арабаджиеви, се достига число около 880 млн. лв. Голяма част от тях обаче са вземания, вероятно между самите дружества. Освен това има и дългове към банки, така че вероятно реалното число е в пъти по-малко, но все пак внушителна сума.
По-различно изглежда картината по отношение на приходите – същите тези дружества за 2017 са генерирали под 60 млн. лв. Нещо повече – по-голяма част от компаниите са на минус, като общата картина показва загуба от близо 15 млн. лв. Единствено дружеството, управляващо хотел “Маринела”, е на печалба от над 30 хил. лв., а именно – 1.4 млн. лв. При тези декларирани резултати става любопитно как се обслужват кредити и се инвестира в нови придобивки.
Семейството обаче не дава вид да има финансови затруднения. Името на Ветко Арабаджиев и съпругата му Маринела излиза през интервали в медиите основно с мащабните тържества на семейството и лъскавите подаръци за четирите деца на двойката – автомобили, самолети, коне (не сте забравили за Ал Пачино 48), включително и стриптийзьорки (облечени като полицайки) за завършването през 2015 г. на най-малкия син Вълчо.
ДС, “Мултигруп” и захар
Преди всичко това обаче е Мултигруп. Ветко е роден през 1956 г. в Асеновград под името Вълчо. През 2014 г. Комисията по досиетата съобщи, че малко преди промените през 1989 г. той е бил регистриран като агент на Държавна сигурност под псевдоним “Стефан”.
Промените го заварват като шофьор в месокомбината в Пловдив. Първата му компания е регистрирана през 1989 г. – буквално дни след падането на Тодор Живков. През ранната си кариера става и кредитен милионер към банка “Хеброс” през компанията си “Шугър енд моласес”. Любопитна връзка още от ранните му години се появява покрай една от фирмите му, “Екофрут”, където съдружник е фирмата “Мила” ЕООД, представлявана от съпругата на Георги Гергов – Величка. Тя, както и мъжът й заедно с Арабаджиев са сред учредителите на “Захарен комбинат Пловдив”, което е създадено с цел да приватизира “Кристал-91” – наследник на пловдивския Захарен комбинат “Васил Коларов”.
През 1996 г. 55% от завода са продадени на дружеството срещу 720 млн. стари лева, от които половината могат да се платят с облигации по ЗУНК, като има ангажимент в следващите пет години да се инвестират още 764 млн. лв. и да се увеличат работните места от 1147 на 1217.
При сделката обаче вместо Гергов партньор на Арабаджиев се оказва империята на Илия Павлов Мултигруп и оттук започва възходът на пловдивския бизнесмен. Още от 1993 г. той има съвместна фирма . “Бул енд Шугар ко.”, с Петко Моравенов, който става директор на предприятието. Една от хипотезите е, че Арабаджиев заедно с Гергов не е имал нужните средства и затова се е обърнал към Мултигруп за финансиране.
В някакъв момент след 1998 г. се стига до конфликт, при който Павлов е смятал да смени управлението на завода и да се отърве от съдружника си – и двамата имат по малко над 49%. На общо събрание през март 2001 г. това дори се случва в негово отсъствие, гласувано от Павлов и Моравенов (с 1%), но Арабаджиев успява да блокира вписването през съда, а дни по-късно успява да пререгистрира дружеството в Габрово и на свой ред да смени борда му, като извади дружествата на Мултигруп и Моравенов от управлението му. Вместо тях в борда влизат синът на Ветко – Владимир, и бащата на съпругата му Лъчезар Танев. Това става чрез обезпечителни заповеди от (неясно защо) Бургаския окръжен съд, с които са отнети правата на глас на Мултигруп и Моравенов. Техните обжалвания са отхвърлени. След серия, включително и публични, спорове Ветко Арабаджиев затвърждава управлението си над захарната фабрика, която се връща юридически в Пловдив през 2015 г. чак след смъртта и на Илия Павлов.
Хотели, имоти и благотворителност
Началото на хотелиерския бизнес е поставено през 1996 г. в Пловдив с хотел “Марица”. Основните хотелски активи на Арабаджиев са концентрирани в черноморския комплекс “Елените”, като след неуспешен опит да го приватизира през 1998 г. и след обжалване в съда през 2002 г. той успява да се споразумее със спечелилото РМД “Елените инвест” и да влезе в курорта. Там той има шест хотелски комплекса и вили “Елените”.
Междувременно през 1999 г. през дружеството си “Виктория инвестмънт” Арабаджиев приватизира хотел “Чайка” в Слънчев бряг. Сега комплексът “Чайка бийч резорт” се състои от три хотела – “Чайка”, “Аркадия” и “Метропол”. В Слънчев бряг Арабаджиев контролира още и петзвездния “Виктория палас”. Част от морския бизнес е и “Хасиенда бийч” в Созопол. В ски курорта Пампорово, той притежава едноименния хотел.
Перлата в хотелиерския бизнес обаче е бившият столичен хотел Kempinski, който беше купен в края на 2014 г. и прекръстен на името на съпругата на Ветко – “Маринела”.
Чрез дружеството им “Красива Марица” Арабаджиеви са съдружници в “Прайм ДС” и с други емблематични за региона инвеститори – “Галакси пропърти груп” на основателите на “Винпром Пещера” Атанас Петров и Антон Щерев. Това дружество през 2007 г. купи терена на пловдивската Сточна гара за 14 млн. лв., а две години по-късно продаде по-голямата част за 50 млн. лв. Наскоро той бе купен от фонда от ЮАР NEPI Rockcastle за над 17 млн. лв., като планът е да построи най-големия мол в града.
Офшорки и загуби
Малко над половината от приходите на дружествата на фамилията за 2017 г. идват от бизнеса на “Виктория туристик”, което по всяка вероятност се занимава с менажирането на хотелите, като броят на осигурените лица, работещи в него, се променя сезонно от 150 до 1200 души. При приходи близо 32 млн. лв. компанията обаче е на скромната печалба от 29 хил. лв. Втората най-оборотна компания е “ВГ”, менажираща хотел “Маринела” с приход 15.8 млн. лв. и най-сериозната печалба за фирмите на семейството – 1.4 млн. лв. На трето място по приходи е “Захарен комбинат – Пловдив”. Те са 6.2 млн. лв. при активи от 250.7 млн. лв., като дружеството регистрира и загуба 2.5 млн. лв.
Крайната собственост на бизнеса на Ветко и Маринела Арабаджиеви е концентрирана в офшорки. “ВГ е собственост на “Виктория груп ВМ”, което, както и “Виктория туристик” е собственост на Okeanos Consultants. То пък е собственост на друга офшорна компания, Salama Delta. Аналогично при някои от другите дружества (“Морска Виктория”, “Виктория тур”, “Холидей вилидж”) през различни офшорки собствеността опира до Sara Alpha. То, както и Salama Delta, фигурира в Panama Papers.
Подобно и на по-голямата част от основните компании, свързани със семейството и собствеността на комбината, се намира в офшорна компания, като производителят на захар и захарни изделия е собственост на 96.6% на регистрираното в Белиз Lavana, което се явява като собственик по веригата и на други компании на семейството.
При тази оплетена структура остават доста неясноти какво би се случило с империята на Арабаджиеви, ако ударите на прокуратурата продължат. Някои от хотелите са ипотекирани в полза на банки, но други може скоростно да потеглят към други “несвързани” компании. Със сигурност преразпределянето би предизвикало апетити.
| Перлата “Маринела” В края на 2014 г. Ветко Арабаджиев стана собственик на бившия хотел Kempinski, като по различни източници цената е около 42 млн. евро. При сделката за столичния 5-звезден хотел продавачи бяха наследниците на първия собственик след приватизацията Иван Зографски, а сделката се случи, като бяха придобити 92.84% от капитала на “Частно акционерно дружество Зографски”. Сега то носи името името “ВГ” и се представлява и управлява от съпругата Маринела Арабаджиева и Вълчо-младши, като в борда са и двете дъщери Александра и Златомира. “ВГ”, стопанисваща хотела, е собственост на “Виктория груп ВМ”, която е собственост на регистрираното на Сейшелите Okeanos Consultants. Справка в Имотния регистър сега показва, че върху хотела има наложена ипотека в полза на БАКБ за заем, но само за 12 млн. лв. Как е осигурена останалата част от финансирането не може да се установи от публични източници. Отчетите на дружествата на Арабаджиев не показват, че от тях могат да се генерират подобни суми. Освен скъпата покупка новите собственици влязоха и с мащабни планове за преобразяването на хотела, които включваха дори издигането на два нови небостъргача с апартаменти и хотелско обслужване, като отново не беше съобщено откъде ще дойдат средствата. Новият собственик реши да не продължава работата със световния бранд Kempinski и прекръсти хотела на името на жена си. |
