В дебатите около конституционния референдум икономическото развитие на Турция играеше важна роля. Все пак президентът Реджеп Тайип Ердоган дължи успеха си до голяма степен на силния икономически растеж през последните години. Напоследък обаче и от сферата на икономиката идват все повече лоши новини, пише в анализ за Deutsche Welle Рoлф Венкел.
Още по темата
Пазарите се страхуват повече от политически сътресения, отколкото от автокрация
Ердоган: Няма да ставам диктатор, мога да умра във всеки един момент
Според официалните данни турският брутен вътрешен продукт (БВП) се е повишил с 2,9% в сравнение с миналата година. При това положение икономическият ръст остава значително под нивото за 2015 година, когато ставаше дума за над 6%. Една от важните причини за този спад е негативното развитие в туристическия бранш. Покрай опита за преврат през лятото на 2016 и многократните атентати, извършвани от кюрдски военизирани сили и ислямисти, в страната почиват все по-малко чужденци. А туристическият бранш е важен източник на печалби за Турция: той представлява близо 5% от турския БВП. Миналата година печалбите в този сектор намаляха с близо 30%.
Всъщност, с оглед на политическите конфликти и икономическите проблеми, анализаторите очакваха още по-нисък ръст. Частното потребление, което правителството масивно насърчава от опита за преврат насам, обаче се оказа благоприятно за конюнктурата. Освен това турската статистическа служба коригира оценките си така, че новите данни за ръста да изглеждат по-приемливи. Инвестициите обаче си остават слаби, а експортът изостава.
През 2017 г. икономическият ръст ще се развива подобно на миналата година. Само че прогнозите на турското правителство и на международните организации се разминават. Европейската комисия, МВФ и Световната банка очакват ръст между 2,5% и 3%, докато правителствените прогнози са за нарастване от 4% до 5%.
Впрочем, през март 2017 г. покупателните цени се повишиха в сравнение с месец март миналата година с 11,29%. А това е най-високият ценови ръст от октомври 2008 година насам.
От опита за преврат през лятото на миналата година турското правителство се опитва с множество нови закони да укрепи все по-слабата конюнктура. „Щедро беше разширено поощряването на инвестиции в стратегически важни проекти”, посочва Неджип Байоглу от търговската агенция Germany Trade&Invest. Учреден бе също и нов държавен имуществен фонд, чрез който ще се подкрепят големи инвеститорски проекти. Държавата освен това поощрява особено силно закупуването на жилища, което се отразява положително и на строителния бранш. През 2016 г. този сектор е нараснал с над 7% – доста над средното равнище.
Трипроцентният икономически ръст обаче не е никак достатъчен, за да бъде намалено нивото на безработицата, възлизаща на 11%, нито пък за да се постигнат амбициозните цели за развитие.
Турското правителство продължава все така да преследва следния план: до 2023 г. стойността на продукцията да е достигнала 2000 милиарда долара, а износът – 500 милиарда долара. За да се постигнат тези цели обаче, турската икономика обаче би трябвало да отбелязва годишен растеж между 7% и 8%. А това е твърде нереалистично, имайки предвид голямата зависимост на индустрията и енергийния сектор от вноса.
През 2016 г. преките чуждестранни инвестиции са намалели до 12 милиарда щатски долара, т.е. с 31%. А за финансирането на икономическия растеж Турция е зависима до голяма степен от вноса на капитали. Само че за да има повече преки инвестиции, е нужна политическа стабилност и надеждни рамкови условия. За тази цел в правосъдието и в държавното управление са необходими сериозни реформи.
Същевременно отношенията между Турция и ЕС са крайно изострени, а положението в южните съседки на страната е катастрофално. Проблемна е и ситуацията в югоизточните части на Турция, където силите за сигурност действат твърдо срещу кюрдските сепаратисти. Терористичните атентати през последните месеци повишиха рисковете за сигурността в цялата страна. Към това се прибавя референдумът, който допълнително внася несигурност сред инвеститорите в страната и в чужбина.
Отрицателно на конюнктурата се отразява най-вече силното обезценяване на турската лира. Това оскъпява вноса и силно намалява покупателната сила на турските потребители. Същевременно слабата лира поощрява местните фирми да теглят кредити в чужда валута.
