60,99 лв. на месец е средният размер на вноската за втора пенсия, която плащат от заплатите си 3 780 919 български граждани. В същото време натрупаните по личните им партиди средства масово не покриват дори психологическата граница от 4100 лв., при които би трябвало парите да стигат за пожизнена пенсия, макар и минимална, съобщава “24 часа”.
Това показват данните от отчетите на деветте универсални пенсионни фонда пред Комисията за финансов надзор. Последните публикувани от КФН документи са към 30 септември 2019 г.
Партидите само в един от 9-те фонда минават 4100 лв., макар и едва с 21 лв. При всички останали осем фонда те не стигат и 4000, а в два от фондовете дори са под 2000 лв.
В универсалните пенсионни фондове за т.нар. втора пенсия вноски правят всички работещи българи, родени след 31.12.1959 г.
В момента размерът на осигурителната вноска, която отива в частните пенсионни фондове, е 5% от дохода. Още 12,8 на сто е вноската за пенсия към Националния осигурителен институт.
Срещу двойното осигуряване всички българи, които в момента са по-млади от 60 години, би трябвало да получават две пенсии вместо една.
През миналата седмица обаче социалният министър Бисер Петков призна, че при над половината от първата вълна българи с втора пенсия реално сумата от двете ще е по-малка от пенсията, която биха получили само от НОИ, ако бяха прехвърлили цялото си осигуряване към държавния институт. Причината – при изчисляване на пенсията от НОИ тя се намалява с дела на осигуровките, които вместо в държавния институт са отишли в частните пенсионни фондове. Средният процент на намаление на пенсията за първите ще е около 20%. При връщане на партидата в НОИ такова намаление няма да има.
Първите, които ще вземат две пенсии – жените на 59 г. в момента, обаче са изпуснали възможността да се прехвърлят. Те ще вземат пенсия през есента на 2021 г., а срокът за прехвърляне е 5 години преди пенсионирането, като имаше гратисен период до края на 2018 г.
Средно по 60,99 лв. на месец е била вноската от всеки осигурен в системата на втория стълб през първите девет месеца на тази година, сочат отчетите на фондовете. Това е с 9 лева по-голяма вноска спрямо деветмесечието на миналата година и със 7 лв. спрямо цялата 2018 г. Сумите варират в много големи порядъци в зависимост от месеца, за който се правят, и дори спрямо различните фондове. Най-високи осигуровки през тази година са правени през май, като причината е, че тогава част от работещите са получили допълнителни възнаграждения за Великден. За май 2019 г. средният размер на вноската е 86,25 лв., като за фонда “Ен Ен” вноската е надхвърлила 95 лв. Във фонд “Топлина” обаче е била едва 79,28 лв. за май. Най-ниската средна осигуровка за целия 9-месечен отчетен период на 2019 г. пък е била във фонд “Доверие” – 57,36 лв. Отново най-голямата е в “Ен Ен” – 67,65 лв. По този начин в частните фондове са влезли над 1 млрд. лв. само за първите девет месеца на тази година.
12 820 717 000 лв. са били общо събраните към края на септември пари в универсалните пенсионни фондове. Вноски към тях започнаха да се правят от 2001 г. Това означава, че за 19 години всеки осигурен българин е събрал за втора пенсия средно около 3390 лв.
Данните на Комисията за финансов надзор обаче показват, че всъщност 4 от деветте фонда не стигат дори тази усреднена сума. Като хората в Универсален пенсионен фонд “Бъдеще” имат само по 1520,29 лв. по партидите си.
По 1940 лв. пък имат хората, които се осигуряват в “Пенсионноосигурителен институт”, а по 1965 лв. – тези във фонд “Топлина”. Под средната граница остават и осигурените в “Доверие”, но тук все пак партидите са по 3360 лв. Най-големи са сумите на осигурените в “Ен Ен” – 4121,28 лв. Това е и единственият фонд, в който средната партида преминава 4000 лв. Тази статистика за средния размер на партидите обаче според твърденията на самите пенсионни фондове е изкривена. Причината била, че имало 1,1 млн. партиди, които са кухи.
Това били партиди на хора, които или са емигрирали и вече не се осигуряват в България, или пък чиито работодатели не внасяли редовно вноските им. Според неофициална информация от фондовете реално осигурените в тях хора не са 3,7 млн. души, а само 2,6 млн. Така всъщност средният размер на партидата ставал вече по близо 5000 лв.
Фондовете обаче не докладват пред КФН кухите си партиди поотделно и реално няма как тази информация да бъде проверена.
Мъжете на възраст 50 – 54 г. са групата, която има най-големи партиди за втора пенсия, показват още официалните отчети на компаниите пред КФН. Тази група има средна партида в размер на 4428,35 лв., докато жените в същата възрастова група имат средно по 4287,17 лв.
Първите българи с втора пенсия обаче ще са над 200 000 жени, които в момента са във възрастовата група 55 – 59 г. Най-възрастните от тях ще започнат да излизат в пенсия още през 2021 г. Тук средната партида е в размер на 4146, 82 лв. Вероятно поне 55% от тези жени няма да успеят да получат втора пенсия в размер над 30 лв., сочеха изчисления на социалното министерство, които бяха обявени през лятото на 2018 г.
Пак според тези прогнози 79% от хората, които ще излязат в пенсия в периода 2021 – 2027 г., не могат да достигнат втора пенсия от 50 лв. В тази група вече влизат и мъжете , които в момента са на възраст 55 – 59 г. – те ще започнат да се пенсионират през 2024 г. При тях средният размер на партидата към деветмесечието на 2019 г. е 4242,97 лв.
Малко по-достойни вероятно ще са вторите пенсии на хората, които в момента са на възраст 40 – 44 г., става ясно от данните в отчетите пред КФН. Тези мъже и жени са започнали да се осигуряват в универсалните пенсионни фондове от самото начало на трудовия си стаж и към пенсионирането си ще имат пари, събирани 40 години, а не 20 години като първите българи с втори пенсии. В момента все още партидите на 40-44-годишните са малко по-ниски като размер от тези на по-възрастните. Мъжете в групата имат средно по 4293 лв. по сметките си в частните пенсионни фондове. Женските партиди са средно с 500 лв. по-ниски.
Нито една от по-младите групи пък няма натрупани над 4000 лв. средно. Най-малки са естествено партидите на хората на възраст 15-19 години – средният размер на партидата е едва 149 лв. Повечето от осигурените в тази група обаче са още ученици, които са работили за месец-два през лятото.
