2001-ва година. Град Русе. Население 261 500 души. Първи секретар на Окръжния комитет на БКП е другарят Димитър Калчев. 45 000 жители живеят в завършения изцяло нов жилищен комплекс „Чародейка“. Новите квартали на Русе вече имат общо население от 30 000 души – съответно в кв.“Мартен“ – 15 000 жители, кв. „Николово“ – 10 000 и кв. „Басарбово“ – 5 000. Построен е и Студентски град за нуждите на Русенския университет с капацитет за 10 000 души. ЖП възелът на Русе обработва по 5 000 вагони на денонощие, половината от които са за износ. Дъговият мост е съборен във връзка с изграждането на плавателния канал Русе-Варна, който минава по коритото на старата река Русенски Лом. Той е част от международния плавателен канал Ротердам-Варна. Продължават обгазяванията на града с хлор от намиращия се в Гюргево завод „Верахим“. Екологичният проблем отново беше обсъден на поредна среща на високо равнище между секретарите на централните комитети на БКП Петър Младенов и на румънската комунистическа партия Елена Чаушеску, която наследи на поста починалия миналата година румънски вожд и неин съпруг Николае Чаушеску. В дух на съседско разбирателство и откровен диалог бяха постигнати редица договорености за ограничаването на хлорните обгазявания в най-близко бъдеще. Вестник „Дунавска правда“ от една седмица започна да излиза в пълноцветен печат и публикува постиженията на строителите на социализма с красиви шарени фотоси. В същото време първа програма на телевизията излъчва репортаж от манифестация на трудещите се в Русе. „Води ни, Партийо любима! Към светлото бъдеще на комунизма! Слава, слава, слава, БКП, КПСС!“, са част от лозунгите, носени от маршируващите с бодра стъпка работници и служители. Секретарят на ОК на БКП, другарят Димитър Калчев, и партийният актив на Русе от трибуната на централния градски площад приветстват манифестиращите…
***
Всички изброени по-горе футуристични мисли можеха да бъдат реалност, ако комунистическият строй не беше паднал през късната есен на 1989 г. В общи линии, такава картина ни рисуват разсекретените документи от партийния архив на БКП, публикувани от държавна агенция „Архиви“. Обективно погледнато, хипотезата, какво би станало, ако промените от 1989 г. не се бяха случили, е крайно несъстоятелна. Комунизмът банкрутира като строй първо икономически, а след това и политически. Още в средата на 80-те започва да се чувства силна тенденция на спад в икономическото развитие, чиято кулминация е в последните години на режима. Промишлеността изпитва сериозни трудности, свързани доставките на суровини и материали. Има спад в производството като цяло. Налице са много проблеми по отношение на снабдяването на населението със стоки от първа необходимост. Цените на отделни продукти са увеличени. От друга страна, нова методика за определяне на заплащането на труда реално води до намаление на трудовите възнаграждения на работниците. Отделни трудови колективи протестират, има краткотрайни изолирани стачки, за които, естествено, официалните медии мълчат. Всичко това се случва през периода 1986-1989 г. Режимът пада и Тодор Живков е отстранен от управлението, защото държавата е във фактически банкрут и е нужна дълбока радикална промяна и поемането на нов курс за развитие.
От старите квартали по „Алеи Възраждане“ остават само църквата „Света Богородица“ и Махмудовата колона. Всичко друго е сринато до основи, за да се построят новите блокове. Снимка: © Старо Русе
Русе на XXI-ви век, с население от четвърт милион, изглежда като голям индустриален и транспортен център във визията на комунистическия елит от средата на 70-те години. Преброяването на жителите на града през 1975 г. отчита 159 578 души, докато десет години по-рано, през 1965 г., те са 128 888. Още през 60-те години започва усиленото „индустриално“ жилищно строителство. Въпреки че историческият център на Русе, с много малки изключения, е запазен в своя автентичен вид, всички останали квартали са изцяло преобразени. Започва масово събаряне на хиляди къщи и ниски постройки и на тяхно място се строят високи жилищни сгради. Тази тенденция, разбира се, е валидна не само за Русе.
Новопостроените блокове до гаровия площад в Русе. Снимка: © Старо Русе
Политбюро на ЦК на БКП взема в свои ръце разглеждането и одобряването на градоустройствените планове на всички окръжни центрове и други по-големи градове в страната. Така на 12 февруари 1974 г. в най-висшия партиен орган се обсъжда градоустройственият план на Русе. Разгледани са становището на отдел „Строителство, архитектура и транспорт“ към ЦК на БКП и доклад до Политбюро за градоустройствения план на града, подписан от министъра на строежите и архитектурата Григор Стоичков, от първия секретар на ОК на БКП в Русе Петър Данаилов, както и от председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет Ангел Бобоков. Лично Тодор Живков пише свои съображения и еднолично налага мнението си по редица въпроси, касаещи плана.
Първият държавен и партиен ръководител отчита като грешка т.нар. „гигантомания“ по отношение на бързата урбанизация, довела до обезлюдяването на селата. Форсирането на промишленото развитие на страната води до бързото нарастване на градското население, което изправя БКП пред проблеми с решаването на редица жилищни и битови въпроси през 60-те и 70-те години.
Живков отчита, че концентрацията на големи заводи в София трябва да бъде прекратена и да се отиде на „изнасяне“ на повечето заводи в провинцията. Отчита се също така, че не малко предприятия са морално остарели и технически негодни и трябва да бъдат закрити. Генералният секретар на ЦК на БКП настоява в Русе да бъдат концентрирани нови заводи с оглед на транспортното значение на града по отношение на вноса и износа, особено към Съветския съюз.
В квартал „Здравец“ къщите отстъпват място на новото панелно строителство. Снимка: © Старо Русе
Визирайки градоустройствения план на Русе, Живков се спира на въпроса с високоетажното строителство. Въпреки че геоложките проучвания показват, че градът се намира върху много нестабилен льосов почвен слой и това не позволява изграждането на големи сгради, той удря по масата и настоява, че предвиденото масово строителство на осеметажни панелки не е достатъчно. „Трябва да се отиде на 10-15-20-етажни сгради“, диктува Живков.
Генералният секретар на ЦК на БКП се спира специално на въпроса със заложения в плана „Студентски град“ в Русе. „Какъв Студентски град ще правите в Русе? Кой ви е дал нормативите? Мисля, че сте се увлекли“, критикува Живков идеята за изграждането на комплекс, който да задоволи жилищните нужди на 10 000 студенти.
В крайна сметка градоустройственият план е приет и утвърден от Политбюро.
На 25 септември 1973 г. в Министерството на строежите и архитектурата е представен специален доклад относно утвърждаването на общия градоустройствен план на Русе. Документът е подписан от министъра по това време Григор Стоичков, както и от русенските първенци – Петър Данаилов, първи секретар на Окръжния комитет на БКП и Ангел Бобоков, председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет. Този доклад е разгледан на заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 12 февруари 1974 г., където новият градоустройствен план е утвърден.
Докладът разкрива картината на икономическото развитие на Русе в хоризонт до началото на 1980 г. Особено внимание е отделено на града като важен железопътен център. Посочено е, че към 1973 г. в Русе се обработват 10,2% от товарните превози за страната и 40,4% от речните превози. Очакванията са към 1980 г. капацитетът на жп възела да достигне до обработката на 3 460 вагона в денонощие. Отбелязано е, че русенската промишленост дава 4,03% от обема на продукцията за страната, като се предвижда до 1990 г. този дял да достигне 5%.
От доклада става ясно, че градоустройственият план на Русе е разработен от екип на „Главпроект“ за две години в периода 1971-1972 г. Окръжният народен съвет е определил перспективния брой на населението на града в периода до 1990 г. да достигне 261 500 жители. Впоследствие, тази цифра е редуцирана от Държавния комитет по планиране до 200 000 жители. За сравнение броят на населението на Русе при преброяването през 1975 г. е 159 578 души. Планираното нарастване на жителите на града води и до увеличаване на неговата територия с около 20% до 3 390 хектара. В доклада се говори за „радикално преустройство на жилищните зони, от което ще бъдат засегнати почти всички малоетажни съществуващи сгради.“ Практически, всички тези сгради, в голямата си част фамилни къщи, в кварталите „Възраждане“, „Родина“ и „Здравец“ са съборени, за да се освободят площи за строителството на жилищни панелни блокове.
Отделно е планирано изграждането чисто нов жилищен комплекс под името „Чародейка“, който трябва да осигури дом на 45 000 души от населението на града. На хартия е предвидено още и изграждането на Студентски град за 10 000 души. Докладът разкрива предишни планове на партийното ръководство за застрояване на каньона на река Русенски Лом и превръщането му в жилищна зона. Тези планове, обаче, са отложени с оглед предстоящия (и неосъществил се) плавателен канал Русе-Варна, известен още под кодовото си наименование Обект „Аспарухов вал 680“. Именно стоежът на подобен канал поставя въпросите за изграждането на нови връзки /мостове/ между западната промишлена зона и града, както и за изместването на основния железопътен трафик на товари на юг от градските граници.
40 години по-късно
Визията на комунистическите лидери на Русе от средата на 70-те години за бурно развитие на града рухна с падането на социалистическия блок през 1989 г. Планираните 200 000 жители така и не бяха достигнати. Колапсът на обвързаната почти изяло със СИВ икономика доведе до загуба на хиляди работни места. Наред с екологичните проблеми на Русе през 80-те години, тези основни фактори са причината за загуба на население. Официалните данни сочат, че през 2014 г. жителите на града са 147 001 души, но според мнозина тази цифра е силно завишена и реалният им брой по-скоро клони към 100 000 души.
Вследствие на вътрешна и външна миграция е подменен основният традиционен профил на русенското население. А именно, голяма част от коренните жители на града, наследници на стари русчуклийски родове, са напуснали „града на свободния дух“, отнасяйки този „дух“ със себе си. Тук става дума предимно за фамилии дали стопанския и културен облик на Русе през XX-и век, за стожерите на установените преди и загубени днес градски традиции. На тяхно място, според тенденцията, в последните 25 години са дошли, и продължават да прииждат, преселници основно от Добруджанския край и от Лудогорието, чиито „духовен капацитет“, в общия случай, не надвишава интелектуалното ниво на „поезията“ в текстовете на чалга изпълнителите.
Наследството от времето на комунизма, когато „отговорни другари“ като Данаилов и Бобоков, са подписвали доклада за градоустройствения план на Русе, е видимо и днес. Отблъскващата гледка на разрушени и тънещи в буренак бивши заводи и предприятия, както и на грозни жилищни блокове, чиито потискащ външен вид едва ли ще бъде подобрен и след предстоящото саниране, е първото нещо, което преминаващият през града чужденец вижда. И много мръсотия и мизерия, облаци от пепелак, джунглоподобни зелени площи. Това са единствените впечатления от Русе на пътниците от транзитния поток по булевард „България“ към Дунав мост. И малцина предполагат, че в скритата за тях централна част на града, все още стоят архитектурните паметници на спомена за Малката Виена. А и няма как да узнаят, тъй като нищо по булевард „България“ не им посочва и не ги приканва, да се отбият в града и да разгледат красивия исторически център, да оставят някое и друго евро в хубавите кафенета, ресторанти и магазини по главната улица.
А какви са градоустройствените визии на днешните Данаиловци и Бобоковци за Русе? Може ли да бъде спрян стопанският, културен и духовен упадък на „града на свободния дух“?
