На 7 септември 2015 г., няколко дни след като Германия реши да отвори границите си за хиляди бежанци, мениджърите на чешката телевизия TV Prima провеждат спешна среща с новинарския екип. Телевизията дотогава представя разнообразни сюжети за мигрантите, като понякога показва трудностите, които те създават за европейските държави, а друг път – собствените им страдания и надежди.
На срещата обаче един от главните редактори и член на ръководството на телевизията нарежда на журналистите да представят бежанците изцяло и само като опасност.
“Тук по традиция мениджърите на телевизията са “богоизбрани”, така че човек не отказва току-така на Бог, т.е. на шефа си”, казва главният редактор на TV Prima Итка Обзинова в аудиозапис от срещата.
“Посланието е: няма да бъдем обективни, налага се да прокараме такава политическа линия, че да затворим границите. Мигрантите са маса от хора, не отделни личности,” казва един от журналистите, присъствали на срещата. Това обаче противоречи на всеки журналистически етичен кодекс.
Надали е изненадващо за някого, че повечето медии в Чехия, както и другаде в Централна и Източна Европа, възприеха изненадваща анти-емигрантска позиция по време на бежанската криза.
Това, което е поразително в записите от TV Prima, които бяха публикувани в началото на това лято от чешкия сайт Hlidaci Pes (“Куче-пазач”), е какъв безцеремонен натиск е оказало ръководството над редакционния екип, за да определи по какъв начин да се отразяват нещата.
Половината от акциите в телевизията се държат от Иван Зак, бизнесмен, считан за близък до популисткия ляв президент на страната Милош Земан.
Земан е сред най-яростните противници на бежанците в Европа и TV Prima недвусмислено следва неговата линия. Срещата в TV Prima не е просто единичен случай, в който чешка новинарска медия решава да засили публичната истерия за бежанската вълна.
Тя е отражение на това как общественото мнение в Централна и Източна Европа се формира от все по-близките връзки между политици, бизнесмени с добри контакти и медийните групи, които те контролират.
Западноевропейските медийни гиганти имаха основна роля във финансирането на младата независима преса в държавите от бившия съветски блок след падането на комунизма. Но след финансовата криза от 2008, заради спадащите рекламни приходи чуждестранните инвеститори се изтеглят.
Германските издателски групи Verlagsgruppe Handelsblatt и WAZ (които притежаваха вестниците Труд и 24 часа в България), британските медийни групи Northcliffe и Mecom, шведската медийна група Bonnier и швейцарският издател Ringier продадоха активите си в региона.
Като цяло те бяха заменени от местни собственици, много от тях с политически амбиции.
В Чехия, тясната връзка между медии, бизнес и политика е най-добре въплътена от Андрей Бабиш, финансов министър и милиардер, който притежава два от най-големите ежедневници в страната и радиостанция.
Всъщност TV Prima е една от последните с чуждестранни собственици: шведската медийна група MTG държи половината акции, но Зак упражнява по-голям контрол върху съдържанието на телевизията.
Зак дължи богатството си на приватизацията на чешката Инвестиционна и пощенска банка (Investicni a Postovni Banka – IPB), която се случва по времето на премиера Земан. Сега Земан е редовен гост в новинарските предавания на телевизията, където се радва на медиен комфорт.
В отговор на обвиненията в чешката преса, че връзките между собственика и Земан са повлияли на медийното отразяване, TV Prima заяви, че “няма да коментира спекулации”.
В Унгария политическият възход на премиера Виктор Орбан съвпадна с купуването на един голям ежедневник – Magyar Hirlap, от бизнесмена Габор Селеш през 2005 г. Преди това вестникът е собственост на Ringier; Селеш смени либералния му редакционен екип и основа кабелната телевизия Echo TV. И двете медии представят позитивно Орбан.
В Румъния политическите партии зависят от подкрепата на телевизионните магнати в страната, които използват каналите си, за да наказват враговете си. Много медийни шефове са разследвани за подкупи, изнудване и пране на пари, както и за нерегламентирани връзки с политици.
Медийният наблюдател Freedom House определя ситуацията с медиите на Балканите като “потресаваща”. В Полша най-влиятелната телевизия е държавна, а не частна, но откакто е на власт от миналата година, партията „Право и справедливост” промени медийния закон и напълни държавните телевизия и радио със свои верни привърженици.
Освен това управляващите наказват критичните частни медии; най-големият либерален ежедневник Gazeta Wyborcza твърди, че приходите му от реклама са спаднали с 15% тази година, като обвинява за това липсата на правителствена реклама.
Всичко това има гибелен ефект върху независимата преса.
Миналата година Полша падна с 29 позиции до 47 място в индекса за свобода на пресата на “Репортери без граници”. Унгария е на 67-мо място, точно след Малави. (За сравнение, България е на 113-та позиция.)
Дори без намесата на политически мотивирани медии, общественото мнение в Централна и Източна Европа е предразположено към враждебност по отношение на емигрантите. Медиите обаче наливат масло в огъня.
Миналата година Земан използваше все по-агресивна антиемигрантска реторика, като твърдеше, че “Мюсюлманско братство” координира бежанските потоци. TV Prima следваше неговата линия, превеждайки некоректно интервюта така, че бежанците да изглеждат неблагодарни, и в един момент дори твърдеше, че 150 млн. емигранти са се насочили към Европа.
Телевизията е сред най-гледаните в страната. Според социологическо проучване нежеланието да се приемат бежанци сред чешкото население е нарастнало от 50% до 65% между септември 2015 и февруари тази година.
В доклад, разпространен през юни, чешкият медиен регулатор констатира, че тонът на медията се е променил драстично след срещата през септември 2015 г. Той критикува предаванията за това, че “не обръщат особено внимание на перспективата на самите бежанци и ги представят по-скоро като източник на проблеми”.
Очаква се този месец чешкият СЕМ да публикува обстоен доклад, в който да има и препоръки за санкции.
Роберт Брестан, репортерът, който огласи информацията за срещата на ръководството на TV Prima с журналистите, определя случилото се като “недвусмислен опит да се манипулира общественото мнение”.
Това определение започва да става нарицателно за медиите от Централна и Източна Европа, които са все по-зависими от собственици с връзки в политическите среди. Така се поставя и под съмнение доколко са достоверни новините от региона.
