1. Първопричините
В началото на Нов Китай Китайската комунистическа партия издигна две цели: политическата цел беше да се изгради социалистическа система, а икономическата – изостаналата, бедна аграрна страна постепенно да се превърне в съвременна, напреднала, богата и силна държава.
През 50-те години на ХХ век под ръководството на Китайската комунистическа партия Нов Китай започна бързо да възстановява разрушеното от продължителната война народно стопанство, след това извърши социалистически преобразувания и започна всеобхватно изграждане на икономиката. По онова време Китай се учеше преди всичко от съветския опит. Съветският модел има две основни особености: първата – единствена форма на собственост, втората – планова икономика. Въпреки че Китай се съобразяваше със собствената си обстановка, общо взето съветският модел оказа относително голямо влияние върху процеса на изграждане на социализма в страната. В градовете преобладаващата част от предприятията станаха държавна, управлявана от държавата или колективна собственост. В селата бяха създадени народни комуни, особеност на системата им беше „първо – голяма, второ – комуна“, административното управление и стопанското ръководство бяха слети в едно, в икономически план се осъществяваше принципът на общо стопанисване, общ бюджет и общо разпределение, а всички селяни станаха членове на комуните. Чрез тази нова форма на икономическа система може да се реализират относително големи проекти при ограничен материален ресурс, затова в началото на изграждането на Китай тя изигра определена активна роля. В дългосрочен план обаче не беше полезна за по-нататъшното развитие на обществото и на икономиката, защото не беше достатъчно гъвкава, създаде двойствена структура в китайската икономика в градовете и селата и не стимулираше активността на трудещите се.
След средата на 50-те години развитието на китайската икономика бе много неблагоприятно, имаше подеми и спадове. Основната причина беше, че икономическото изграждане срещаше непрекъснато пречки от политическите движения. През 60-те години най-голямо влияние в Китай имаше лозунгът „основното е класовата борба“. От 1966 до 1976 г. се случи „Великата културна революция“ – на практика това бяха политически безредици, продължили 10 години. Сега ние вече знаем, че след като народната революция е победила, да издигаш подобни лозунги е абсолютно погрешно. Резултатът от безредиците беше, че не само предизвикаха напрежение във вътрешнополитическите отношения, а се отразиха сериозно и върху икономическото развитие на страната. Икономическата система все повече закостеняваше и това беше друга причина икономиката да не се развива бързо.
Ние можем да видим от някои икономико-статистически данни колко е бил сериозен проблемът. През 1952 г. БВП на Китай е съставлявал 5.2% от световния БВП, а през 1978 г. е паднал на 5.0%. През 1948 г. БВП на човек от населението в Китай е бил само 2/3 от БВП в Индия. Пресметнат по тогавашния валутен курс, БВП на човек от населението се е равнявал само на 224.9 щатски долара. По показатели на социалното развитие и на жизненото равнище Китай е бил под 170-о място сред държавите и регионите в света и под чертата на бедността, определена от ООН и от Световната банка.
След като през 1976 г. „Великата културна революция“ приключи, отношенията на Китай с другите страни започнаха бързо да се развиват. Излезлите от собствената си държава китайци откриха, че по социално-икономическото си развитие тя не може да се сравнява не само с развитите държави, а и с някои периферни развиващи се страни. Този силен контраст накара китайските ръководители и народните маси да разберат, че пътят на развитие, по който са вървели преди това, е погрешен и трябва да се потърси нов път. Това е основната част от причините, поради които Китай започна да провежда политиката на реформи и отваряне към света.
2. Процесът
Началото на процеса на реформите и отварянето беше поставено в края на 1978 г., на Третия пленум на Централния комитет след ХІ конгрес на ККП. Пленумът реши центърът на тежестта на работата на партията и държавата да се премести върху икономическото изграждане, да се осъществи политика на реформи и отваряне към света. Това означаваше, че класовата борба вече не се разглежда като движеща сила на общественото развитие, а усилията и енергията трябва решително да се съсредоточат върху ръководството на икономическото изграждане. Това беше важна промяна в разбиранията на Китайската комунистическа партия, настъпила след като тя правилно обобщи историческите поуки и опита си от поемането на управлението на Китай.
Във вътрешен план реформите имаха два съществени аспекта: в областта на икономиката най-важното беше да се преодолеят известните към онзи период слабости на плановата икономика, а в областта на политиката – да се изгради система на демокрация и законност, да се гарантират правата на народа, да се стимулира активността на трудещите се, да се повиши ефективността на работата на правителството. Отварянето към света означаваше да се отмени отстояваната в миналото линия на затвореност, да се използват чуждестранните авангардни технологии, капитал и опит в мениджмънта, за да се ускори модернизацията на Китай. Тези важни решения на Третия пленум на Централния комитет на Китайската комунистическа партия след ХІ конгрес определиха съдбата на Китай. Оттогава реформите и отварянето към света преминават през четири етапа.
Първи етап – от 1978 до 1982 г.: регулиране на обществените отношения, стартиране на реформите.
През този етап чрез отстраняване на нелепостите в различни области се регулираха обществените отношения, укрепваше се и се движеше напред демокрацията, ускоряваше се приемането на различни закони. Всичко това способстваше народът да се обедини именно около развитието на икономиката. Реформите направиха пробив първо в селата. Системата на семейната аренда се превърна в основната икономическа система в селата. Положи се начало на реформата и в градовете. Нейното основно съдържание беше да се разкрепостят предприятията, за да се реши проблемът, създаден от недостатъчната жизнена сила на плановата икономика. В отварянето към света също бяха постигнати важни успехи, във външната търговия настъпи известно развитие, бяха привлечени чужди капитали, технологии и оборудване, появиха се предприятия с чужди капитали, в приморските райони се създадоха специални икономически зони.
Втори етап – от 1982 до 1991 г.: всестранно развитие на реформите и на отварянето към света.
Дванадесетият конгрес на ККП реши до края на ХХ век да се постигнат следните цели: обемът на националната икономика да се увеличи 4 пъти, а средният БВП на човек от населението да достигне 1000 щ.д. Реформите обхванаха икономиката, политиката, науката, образованието и всички други области. Въпросът с изхранването и обличането на хората в селата в основни линии беше решен. Бяха предприети първите стъпки за създаване на форми и структури за всестранното отваряне към света. През втората половина на 80-те години цялата икономика на Китай се издигна на нов етап, при който изключително ясно се открои същността на реформите – постепенност и търсене на нови форми и пътища. А най-важният по съдържание аспект беше търсенето на решения в насоките на реформата на икономическата система. Въпреки че целите й все още не бяха утвърдени, ориентирането на икономическата реформа към пазарна икономика беше напълно очевидно. Извън предишната, планова икономика, бе започнала да се развива нова, пазарна икономика, започнаха промени в структурата на собствеността.
Трети етап – от 1992 до 2000 г.: изграждане на системата на социалистическа пазарна икономика.
В началото на 1992 г. бе публикувана забележителната реч на Дън Сяопин при посещението му в южните райони на страната. След тази реч ХІV конгрес на партията взе три важни решения: да се изгради система на социалистическа пазарна икономика, да се използва благоприятният шанс за ускоряване на развитието на страната, теорията на Дън Сяопин да стане ръководна идея при провеждане на модернизацията.
Спецификата на системата на социалистическата пазарна икономика е в това, че при нея пазарът става база, въз основа на която се извършва разпределението на ресурсите, като същевременно се засилват контролиращите функции на държавата в макроикономиката. Към края на ХХ век, когато системата на социалистическата пазарна икономика в основни линии беше изградена, БВП на националната икономика се увеличи 4 пъти, а целта – 1000 щ.д. БВП средно на човек от населението, бе сравнително добре постигната. През втората половина на 90-те години Китай благополучно осъществи възвръщането на Хонконг и Макао; използва шанса, който му предостави икономическата глобализация, присъедини се към СТО. Това бе от полза за страната, за да се приближи тя към релсите на световната икономика, да използва както вътрешните, така и международните пазари и ресурси за осъществяване на своето развитие.
Четвърти етап – навлизане в ХХІ век: целта и най-важното съдържание на реформите и отварянето към света на Китай е всестранно да се изгради общество със средно ниво на благосъстояние. Този етап все още не е завършил.
Това е ключовият етап на реформите и на отварянето на Китай към света. От 2000 до 2020 г. БВП средно на човек от населението трябва да се увеличи 4 пъти; в четири сфери – икономиката, политиката, културата и обществото – трябва да се постигне равномерно развитие. При задълбочаването и разширяването на реформите възникват много нови проблеми: преди всичко това са редица проблеми, произтичащи от развитието на пазарната икономика; освен това в разпределението на доходите има много голяма разлика, развитието на регионите е неравномерно, проблемът със заетостта и социалните осигуровки е очевиден, натискът от проблемите с населението, ресурсите, околната среда все повече се увеличава; все повече се ожесточава международната конкуренция, а международната общност изисква от Китай и той да поеме своята отговорност за защита на мира в света, на стабилността и развитието. Основният начин да се решат тези сложни проблеми е да се продължи и по-нататък осъществяването на реформите. Реформите в Китай през ХХІ век в основни линии ще се въплътят в ускорено изграждане на хармонично общество; усъвършенстване системата на социалистическата пазарна икономика; продължаване реформата на административната система; засилване функциите на общественото обслужване; усилено изграждане на новото социалистическо село – разрешаването на проблемите на селото, на селското стопанство и на селското население да стане базата за всестранно развитие на обществото със средно ниво на благосъстояние.
ІІ. Огромните промени в Китай и постигнатите успехи
Тридесетте години на реформи и отваряне на Китай към света в изключително голяма степен промениха облика на китайското общество, на китайския народ и на Китайската комунистическа партия, бяха постигнати успехи, очевидни за всекиго. Те се въплътиха в следните четири аспекта:
Първо. Националната икономика се развива бързо и жизненото равнище на народа видимо се повиши.
От 1978 до 2008 г. средният годишен растеж на китайската икономика достигна 9.7%, което не само превиши очебийно темповете на растежа за периода 1952–1978 г., а и далеч изпревари този показател в световната икономика. Общата стойност на БВП през 1978 г. се равняваше на 364.5 милиарда юана и по този показател заемахме 10-о място в света, а през 2008 г. произведеният в страната продукт се равняваше на 3006.7 млрд. юана и заехме 4-то място в света.
Тридесетте години на реформи и отваряне на Китай към света са тридесет години на най-бързото повишаване на жизненото равнище на китайския народ. Към края на ХХ век беше постигнато нивото на умерено благосъстояние. Производството на зърнени храни от 282.73 млн. тона през 1978 година достигна 525.50 млн. тона през 2008 година. Окончателно бе променена историята на дългосрочния недостиг на селскостопанска продукция. Средният доход на човек от населението в градовете и в околийските центрове през 1978 г. се равняваше на 343.4 юана, а през 2008 г. достигна 15 781 юана. В селата чистият доход на човек от населението през 1978 г. се равняваше на 133.6 юана, а през 2008 г. се повиши до 4761 юана. Ако изключим ценовия фактор, реалното увеличение е 6.5 и 6.3 пъти.
Второ. Икономиката успешно се превърна от планова в пазарна, разнообрази се структурата на собствеността.
По време на процеса на този прелом промените в селата играеха изключително ключова роля. Там беше изградена двустепенна система на стопанисване: едната е семейната аренда, тя е основна, другата е колективното стопанисване. Междувременно в селата и в околийските центрове се създадоха предприятия, които осигуриха миграционна заетост на голяма част от работната ръка в селата, стимулираха урбанизацията и модернизацията на селското стопанство. Чрез реформата в данъчната система беше ликвидиран съществувалият повече от 2000 години селскостопански данък, а това доведе до ефикасна регулация в отношенията между държавата и селяните.
В предишната единствена форма на собственост настъпиха коренни промени. Сега в основата на китайската икономическа система е обществената собственост, тя се развива заедно с другите разнообразни форми на собственост. В процеса на реформите държавните предприятия постепенно изградиха съвременна система на управление, икономическата им ефективност нараства с всеки ден. Въпреки че броят на държавните предприятия и на контролираните от държавата производствени единици намаля с 40%, размерът на активите на държавата се увеличи, нарасна конкурентоспособността им. Бурното развитие на необществените форми на собственост – индивидуалната, частната и на чуждия капитал – се превърна във важна сила за стимулиране на растежа, за разцвет на пазара и увеличаване на заетостта. Сега повече от 1/3 от обема на производството в страната и 4/5 от увеличението на заетите работни места се осигуряват от сектора на необществените форми на собственост. Разнообразието на формите на собственост съответства на вътрешните изисквания на развитието на производителните сили в началния етап на социализма и ярко показа своята жизненост.
Чрез реформите и отварянето към света Китай изгради относително цялостна пазарна система. Откакто със стартирането на реформите и отварянето към света се възстанови търговията, видовете пазари непрекъснато се увеличават, пазарът на средства за производство вече е голям. В основни линии се формираха многостепенни системи от различен вид на стоковия пазар, на капиталовия пазар и на финансовия пазар. Вече се сформира механизмът, който определя цените според търсенето и предлагането. 96% от цените на потребителските стоки, 94% от цените на допълнителната селскостопанска продукция и 88% от цените на производствените суровини вече са напълно освободени и се определят по този начин.
Системите и механизмите на държавно регулиране на макроикономиката стават все по-развити. Преди реформите и отварянето към света регулацията на макроикономиката се опираше преди всичко на такива преки методи като командно-плановия и контрола на размерите на кредитите. А сега вече се премина към съвместното използване на съдействащо на развитието планиране и на косвени методи като валутната и финансовата политика. Основен момент в регулацията на макроикономиката е от пряка намеса в микроикономическата дейност да се премине към определяне на количеството на произведената продукция от търсенето и предлагането на пазара. Освен това да се обърне внимание на хармонизираното развитие на икономиката и обществото, за да се отговори на изискванията на пазарната икономика, както и да се съдейства за нейното усъвършенстване.
Трето. От феодалната и полуфеодална затвореност се премина към пълно отваряне към света и към постепенно включване в процеса на икономическата глобализация.
През тридесетте години на реформи и отваряне към света обемът и равнището на външната търговия на Китай непрекъснато се увеличаваха. От търговия единствено със стоки се премина и към промишлено, технологическо и инвестиционно сътрудничество. Главно с цел да се стимулира износът се положиха усилия да се постигне принципен баланс между вноса и износа. През 2008 г. обемът на вноса и на износа на Китай общо достигна 2561.6 млрд. щ.д. В сравнение с 20.6 млрд. щ.д. през 1978 г. той се увеличи 124.3 пъти; от 32-ро място в света страната се изкачи на 3-то. Търговските партньори на Китай са вече повече от 220 държави и региони в света.
Постепенно се разширяват сферата на реформите и отварянето към света. Чрез отварянето към света се привличат световните авангардни технологии и техника, изучават се модерните методи на мениджмънт, използват се чуждестранни капитали. Започна се от създаването на специални икономически зони в приморските райони, един след друг последователно се отвориха приморските пристанищни градове, след това се продължи с отварянето на районите покрай бреговете на реките, на пограничните райони на страната и на районите вътре в континенталната част, там се създадоха отворени и без данъци икономически зони. Не само в икономическата сфера, а и в области като техниката, образованието, културата и общественото изграждане осъществяваме широко международно сътрудничество и обмен.
Успешно се включваме в икономическата глобализация, проявяваме активност в световното икономическо развитие и сътрудничество, непрекъснато повишаваме нивото на отвореност към света. От началния етап на отварянето към света, когато основният призив беше „да привличаме и заимстваме“, ние се развихме до етапа да обединим „да привличаме и заимстваме“ и „да излезем навън“. През 2007 г. преките инвестиции на китайските предприятия в чужбина (без да включваме паричната им част) достигнаха 18.7 млрд. щ.д. Започвайки от етапа на стъпване на световния пазар, ние достигнахме нивото на важен член в СТО.
Четвърто. В облика на обществото настъпиха дълбоки промени, от задушаваща закостенялост то премина към пълноценен живот и разви жизнеността си, сега Китай посвещава силите си на изграждането на хармонично социалистическо общество.
Великата практика на тридесетте години реформи и отваряне към света стимулира разкрепостяването на съзнанието, в изключително голяма степен премахна съществуващите от дълго време феодална затвореност, изостаналост и ограниченост в мисленето. Разцъфтяха жизнените сили на обществото, активизираха се творческият ентусиазъм и творческата енергия на народа, значително се увеличи броят на творците и на творческите организации. Хората можаха отново да почувстват какво е социализъм, как се строи социализъм, а освен това се обновиха традиционните понятия за социализма, отвори се пътят на социализма с китайска специфика.
През годините на реформите и отварянето към света партията и правителството своевременно отстраниха модела на заетост „от общата кесия общо делим“, съществувал по време на плановата икономика, постепенно определиха курса, при който трудещите се сами избират работата си, а заетостта се регулира от пазара. При влизането в ХХІ век ЦК на ККП поставя увеличаването на заетостта на челно място в социално-икономическото развитие на страната и осъществява активна политика и стратегия в тази област. В края на 1978 г. броят на заетите в Китай е бил 400 млн., а през 2007 г. е достигнал 770 млн., като увеличението е повече от 90%. През последните 10 години броят на заетите се увеличаваше годишно с почти 20 млн. души.
През 80-те години на ХХ век официално се постави началото на реформата на системата на социалните осигуровки. Постепенно от системата, според която те изцяло се гарантираха от държавата, се премина към нова система на социални осигуровки, включваща разнообразни форми, различни програми и други норми. В основата на новата система са всеобхватното социално осигуряване, социалната помощ и общественото осигуряване, като центърът на тежестта пада върху грижите за възрастните хора, върху първичното здравеопазване и върху хората с най-ниски доходи. В новата система влизат и благотворителни дейности и застраховане на бизнеса. В края на 2008 г. в градовете и в околийските центрове осигуровки за старост внасяха 218 900 000 души, докато през 1989 г. бяха само 57 103 000 души. Броят на здравноосигурените в градовете и в околийските центрове достигна 316 980 000 души; срещу безработица се осигуряват 124 млн. души, а още 23 340 000 души в градовете и 42 910 000 души в селата получават осигуровки за минимални доходи.
Постепенно се променят формите на управление на обществото, особено на първично ниво. В селата се въведе самоуправление, в градовете самоуправлението на жителите се допълва от система на самоуправление на кварталите. Съответстващите на структурата и на интересите на обществото промени позволяват на народа да живее мирно и спокойно, осигуряват стабилност в държавата, за да се гарантира социално-икономическото развитие.
ІІІ. Историческите условия и основният опит на реформите и отварянето към света
1. Историческите условия
Китай премина към политиката на реформи и отваряне към света съвсем неслучайно. В исторически аспект в края на 80-те години на ХХ столетие преобладаваха следните три условия:
Първо. Ситуацията в страната. След бедствието на „културната революция“ настъпиха промени в чувствата и в мисленето на целия китайски народ. И ръководните кръгове, и обикновените хора осъзнаха, че повече не може да се върви по старите пътища, че трябва да се намери нов път, въпреки че тогава не беше ясно какъв е той.
Второ. Ситуацията извън страната. След „културната революция“ Китай установи нормални дипломатически отношения с много държави в света и особено с развитите държави. По онова време икономиката на западните държави се намираше в състояние на стагнация, едрият капитал търсеше излаз на нови пазари, той се надяваше да спомогне за развитието на икономиката на Китай. А това осигури външните условия за провеждането на политиката на реформи и отваряне към света.
Трето. Опитът и ръководителите. След 30 години изграждане на своята икономика Китай извлече поуки от натрупания позитивен и негативен опит. Сформира се най-опитният в света ръководен екип с ръководител Дън Сяопин, с неговата далновидност и прозорливост. Ако нямаше такъв екип в огромна страна като Китай, успехите в реформите биха били невъзможни.
2. Основният опит от политиката на реформи и отваряне към света
В качеството си на управляваща политическа партия ККП обобщава целия исторически опит, и особено новия, натрупан по време на политиката на реформи и отваряне към света. През този период ние няколко пъти правихме изводи. Най-важните от тях се свеждат до осем точки:
1. Концентриране на силите върху модернизацията. По време на провеждането на политиката на реформите и отворените врати ККП считаше модернизацията за централна насока на партийната и държавната политика, от начало и до край. Тази гледна точка остава непроменена, тя е исторически оправдана.
2. Трябва да се вземат предвид реалностите на страната. Модернизацията трябва да се съобразява с условията в страната. Полезно е да изучиш чуждия опит, но не трябва да го копираш. Основните особености в Китай са: слабата база, огромното население, ограничените ресурси. Стратегията на развитието трябва да ги отчита. Това ясно пролича още в началния период на провеждането на тази политика, макар да не беше лесно да проумеем истината, и ни послужи като исторически урок в много отношения.
3. Да се отговаря на желанията на народа, да се зачита творческият дух на масите, да се събира мъдрост отвсякъде.
В процеса на реформите и отварянето към света бяха изработени немалко методики и от народната маса. След като доказаха своята ефективност, те се превърнаха в част от политиката на ЦК на ККП. Например те бяха приложени при определянето на отговорностите на семейния бизнес. Местните власти също придобиха много важни пълномощия, например при учредяване на специалните икономически зони. По време на този курс механизмът за приемане на решения претърпя голяма промяна, насочи се към интелектуализация, демократизация, систематизация. За тази задача бяха привлечени много учени и специалисти, „събиращи мъдрост отвсякъде“.
4. Правилната стратегия на реформите и развитието. Много важен стратегически избор беше реформите в Китай да започнат от икономиката, а реформите в политическата система да се съобразят с нуждите на икономическото развитие. Стратегията на развитието на китайската икономика отговаря на реалностите в страната. През 80-те години Дън Сяопин провъзгласи тактиката на развитието в „три стъпки“. Първата стъпка: през 80-те години икономиката да нарасне два пъти, да се решат проблемите с прехраната и облеклото. Втората: през 90-те години икономиката пак да нарасне два пъти, да се постигне средно благосъстояние. Третата: към средата на ХХІ столетие да се осъществи основна модернизация и да се достигне нивото на средноразвита държава. Към края на ХХ столетие двете първи стъпки бяха реализирани. За осъществяване на третата задача ЦК на ККП постави нова цел: да се концентрират силите върху цялостното строителство на по-високото ниво заможно общество, което обхваща повече от един милиард население. Общата стратегия за развитие на Китай обхваща различни области – науката и образованието, регионалното развитие и така нататък.
5. Оптимално да се регулират отношенията между трите компонента – реформите, развитието и стабилността. Това е много ценен опит. Ако няма реформи, не може да има и развитие. Реформите и развитието изискват стабилна политическа обстановка. Реформите обаче сами по себе си могат да привнесат нови проблеми, да предизвикат социална нестабилност. Ако отношенията между тези три компонента не са регулирани, ще възникнат трудности в развитието и в запазването на стабилността.
6. Да завладеем ключови позиции към икономическата глобализация, които са неделими от развитието на Китай. Така стоеше въпросът особено в края на 70-те и в средата на 90-те години. Ако не бяхме използвали шанса на глобализацията тогава, ако не бяхме се превърнали в „световната фабрика“, щяха да възникнат трудности в мащабния преход на селското население от първия етап на индустриализацията към втория и третия. Китай сравнително рано осъзна този проблем и предприе ефикасна политика и действия, за да може да се развива в процеса на икономическата глобализация без големи загуби.
7. Да се определят самостоятелно стъпките и темповете на реформите. Политиката на реформи и отваряне към света вземаше предвид вътрешната ситуация и наследените възможности и търпимост на народа. Китай сам определяше стъпките и темповете на реформите. Той успешно противостои на чуждите влияния, например по проблемите за човешките права, за отварянето на финансовите области, което не означава отказ от реформи, съобразени с китайската специфика. По такъв начин може да избегнем рисковете и да намалим цената на реформите.
8. ККП настоява да върви в крак с времето, непрекъснато да се повишават равнището на ръководство и способността да се управлява държавата. В процеса на реформите и отварянето към света ККП постигна важни успехи и напредък в идеологическото и политическото строителство. Реализираха се теорията на Дън Сяопин, важните „три аспекта“ на Цзян Цзъмин, важната стратегическа идея „концепция за научно развитие“ на Ху Дзинтао. Партията осъществи редица мерки за подобряване на стила на своята работа, разреши най-съществените, най-непосредствените, най-неотложните проблеми на народа, отдава всички сили за работата с масите, преодолява трудностите, прави добри дела, неизменно се придържа към нетърпимостта към порочните явления и корупцията, засили доверието към себе си, укрепва връзките си с масите. Непрекъснато повишава нивото на научността, систематичността и нормативността в партийното строителство. В изграждането на институциите също постигна големи успехи и напредък. В края на 2007 година партията наброяваше повече от 74 млн. членове, докато в началния период на реформите те бяха 36 милиона. Количеството на партийните организации нарасна до повече от 3.6 млн., вкл. в недържавните предприятия – 2.5 млн. организации. Класовата база на ККП укрепва, масовостта й непрекъснато нараства.
