Как и на кого бе продаден Слънчев бряг

Най-масовите и фрапиращи корупционни прецеденти се разгръщат в столицата, но провинцията също има сериозен дял в корумпирането на държавата. Ако си представим мислено картата на България, на която са отбелязани зоните с различна корупционна наситеност, ще видим, че съществуват определени гнезда, в които корупционните практики доминират много по-убедително, отколкото навсякъде другаде. Тези гнезда са свързани с различния икономически статус на регионите – там, където има сериозни икономически интереси или бизнес възможности за бързо забогатяване, корупционните прецеденти зачестяват. Има градове, които се превръщат в корупционни маркери заради развитата в тях промишленост – както е със Стара Загора покрай Завода за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) или с Враца покрай „Химко”. Има обаче и цели региони, в които корупцията се е превърнала в ежедневие, тъй като дадените от държавата или от местната власт преференции са сигурна гаранция за безпроблемно натрупване на капитали. Такива са повечето от българските туристически дестинации – и особено българското Черноморие, превърнато в зона, в която корупцията е систематичен проблем.

Този проблем е видим през всички етапи на прехода, въпреки че е свързан с различни доминиращи процеси. Например, ако в началото на 90-те години на ХХ в. все още огромната част от собствеността в черноморските курорти е държавна и корупционните процеси са свързани с битката за арендни договори и с обрастването на курортите от частни ресторантьорски и обслужващи фирми, то между 1995  и 2001 г. интересът на бизнес играчите е съсредоточен в приватизацията – както в масовата, така и в касовата. Това е и периодът, в който мафиотските групировки си разпределят и преразпределят териториите – най-често по силов път. След 2001 г. идва модата на т.нар. „заменки” – една от най-наглите корупционни схеми в българската история, а заедно с нея и на битката за застрояването на всяка педя земя покрай морския бряг, благодарение на което днес черноморските ни курорти трудно могат да се нарекат привлекателни.

Може би най-добрият пример за генезиса и развитието на корупционните процеси по Черноморието е историята на Слънчев бряг. Ефектът от криворазбрания юруш да се заграби този курорт (и близките до него съблазнителни крайбрежни селища) е налице – днес Слънчев бряг е бетонно гето, способно да привлече в най-добрия случай руски туристи или изпаднали любители на алкохолния туризъм. Никак не е случайно, че в неговите територии нормалната конкурентна борба между частните инвеститори е заменена с корупционни практики на общинско и държавно равнище, съчетани със силови методи, практикувани от екзотични структури като Първа частна милиция[1]и вулгарни гангстери от типа на Митьо Очите[2]. Техният генезис е свързан с демонополизацията на държавните предприятия в курорта и с ясно изявения стремеж на онези тайни или явни играчи, които са били наясно за какви икономически процеси става дума в началните години на прехода, да заемат стартови позиции, които да им позволят да участват в разпределението на държавните активи по време на приватизацията.

Именно поради това има един момент от битката за Слънчев бряг, в който добронамерените маски падат и всички средства са позволени, а корупционните процеси достигат до най-високо равнище. Това е моментът, в който се сключват арендни договори не за определен период, а до сключването на приватизационни сделки за арендуваните обекти. От гледна точка на обичайните практики в България на всички е ясно, че арендаторът ще има повече шансове да приватизира даден хотел или ресторант в сравнение с евентуалния външен инвеститор. Затова сериозните играчи се стремят да се докопат до арендни договори за привлекателните обекти и това е факторът, който определено стимулира корупцията в комплекса.

Разбира се, този момент не е първата проява на приватизационни апетити на територията на Слънчев бряг. Корупционната история на комплекса започва от писмо на Министерския съвет (МС) № 54 от 3 април 1991 г., с което правителството на Димитър Попов стартира децентрализацията и демонополизацията на държавните обединения, комбинати, държавни и общински фирми. По същество това е един позитивен процес на разграждане на монолитната държавна собственост, чиято цел е да фрагментира централизираните структури до степен, в която големите стопански обекти биха могли да бъдат приватизирани относително безпроблемно. Лошото е, че този процес стартира без нормативна база, която да гарантира държавния интерес в разроените на много фирми държавни структури, и предполага много възможности за лично обогатяване на техните ръководни кадри, които най-често принадлежат към старата стопанска номенклатура. Още повече че тези фирми твърде скоро се оказват със сменен статут, при който, въпреки че са стопроцентова държавна собственост, се ползват със значителна свобода при вземането на стопански решения, поради което злоупотребите с тази свобода са практически неизбежни.

Във връзка със споменатото писмо на МС тогавашното ръководство на Комитета по туризъм (КТ) издава Заповед № 45 от 12 юни 1991 г.[3], с която назначава комисия, която до 16 юни 1991 г. (в рамките само на четири дни!) трябва „да установи имущественото и фактическото финансово състояние на подлежащите за преобразуване поделения и обекти, съгласно утвърдената програма за демонополизиране и децентрализация на Държавна фирма (ДФ) „Слънчев бряг”, а също така взаимоотношенията им с бюджета, задълженията им към банките, както и всички други въпроси, свързани с поемането на активи и пасиви след преобразуването им в акционерни фирми”.

(Заповед №45 от 12.6.1991 г., издадена от Комитет по туризъм при Министерски съвет. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

Задачата е непосилна, но изглежда, никой не се и кани да я изпълнява. Превръщането на огромната държавна фирма в рояк от акционерни компании е на практика първата стъпка към приватизацията, осъществена обаче в нормативен хаос и без наличието на действащ закон за приватизация. Осемчленната комисия се състои предимно от експерти на КТ, като вероятно само двама от тях са наясно за мащабите и възможностите за бързи печалби от собствеността, която се разпределя – това са заместник-председателят на комисията Георги Николов, директор на ДФ „Слънчев бряг”, и неговият главен счетоводител Ценка Гюпчанова. Председателят на КТ възлага контрола върху изпълнението на заповедта на своя заместник Недялка Сандалска[4].

Не е ясно как комисията се е справила със задачата да уточни икономическото дередже на подразделенията в комплекса само за четири дни. Във всеки случай обаче още на 14 юни (два дни след като е образувана комисията!), КТ взема Решение № 83[5], с което прекратява съществуването на ДФ „Слънчев бряг” и образува 13 държавни фирми на базата на неговите подразделения.

(Решение №83 от 18.06.1991 г. на Комитет по туризъм при Министерски съвет, с което се прекратява съществуването на ДФ “Слънчев бряг”. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

Като приложение към този документ се взема решение за всяка една от тях, като се посочват обектите, които ще бъдат стопанисвани, и уставният фонд, който й се предоставя, като този уставен фонд е в размер на милиони, а понякога и на десетки милиони лева. Стопанисваните обекти съставляват собственост, която предполага огромни възможности за печалби – например приложение № 12[6] предполага образуването на фирмата „Хотели – Слънчев бряг” с уставен фонд в размер на 42 480 000 лева, като тя е правоприемник на собствеността върху десетки хотели, къмпинги и комплекси от бунгала.

(Приложение №12 към Решение №83/18 6 9, което предоставя за установен фонд “Хотели-Слънчев бряг” държавно имущество в размер на 42480 хил. лв. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

Естествено, първата грижа на новите собственици е да се регистрират в съда. Те правят това, като се регистрират като еднолични дружества с ограничена отговорност и държавно имущество, както личи от решението на Бургаския окръжен съд по отношение на „Хотели – Слънчев бряг”, присъдено по заявление на управителя Любо Пеев Липчев[7].

(Първа страница от Решение на Бургаският окръжен съд от 29 юли 1991 г., чрез което се регистрира еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество, с наименованието “Хотели – Слънчев бряг”. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

При подобна регистрация държавната собственост на практика се оказва разграден двор, в който могат да се предприемат какви ли не промени и допълнения – например като се пускат частни фирми, извършващи допълнителна дейност на територията на обектите, което бързо се превръща в масова практика, стимулираща корупционните процеси.

Не е ясно в каква степен осъществилите разрояването на ДФ „Слънчев бряг” са съзнавали какво правят. Във всеки случай този начален акт на демонополизация на държавната собственост е дал възможност на ключови позиции да застанат тези, които трябва[8]– сиреч, свързани с дотогавашната висша държавна администрация фигури. Бързината, с която се осъществява разпределянето на собствеността и пререгистрацията на новите фирми, говори за отдавна подготвян процес. Това е и акт, съпроводен със съответната тържественост – очевидци разказват, че споменатите приложения към Решение № 85 на КТ са раздадени тържествено на новоизбраните директори от тогавашния ресорен вицепремиер Димитър Луджев, който бил заявил: „От днес сте милионери!”. Не е ясно колко от тях са станали наистина милионери, но предпоставките за това са налице.

Резултатите от предприетото се разминават с очакванията. Вместо свободни конкурентни отношения и просперитет на новите държавни фирми, в комплекса настъпва хаос, в който всеки от новоизбраните директори следва собствените си интереси – разбира се, за сметка на държавните. Масово се сключват договори с частни арендатори, които развиват обслужващи дейности в хотелите и ваканционните селища, за които коректността е последна грижа, а самите печеливши позиции се заемат по корупционен път. Стига се до занемаряване на всичко, което не е в конкретния интерес на отделните фирми, и до неспособност да се постигне обща стратегия в комплекса, при което грижата на следващите председатели на КТ (Славейко Божинов и проф. Емил Лозанов) е да изградят консорциум между децентрализираните държавни фирми – сиреч в някаква степен да възстановят старото положение.

По думите на Славейко Божинов, изразени в негово „разяснение и право на отговор” до вестник „Демокрация”[9], структурната реформа в държавната фирма не е била проведена докрай, в резултат на което „редица общи дейности, които са неизбежни за един голям туристически комплекс, остават безпризорни”, а „организираните по не съвсем сполучлив принцип самостоятелни търговски дружества започват да провеждат съвсем самостоятелно политика, изоставяйки почти изцяло общите дейности”.

(Първа страница от отговора на Славейко Божинов до вестник “Демокрация”. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Стига се до скандални прецеденти, които поставят на карта престижа на България като туристическа дестинация – например дублиране на местата в хотелите през 1992 г. вследствие на нелоялната конкуренция между различните туроператорски фирми, които обслужват комплекса. Както подчертава Славейко Божинов, стига се и до драматично пренебрегване на държавния интерес, като голяма част от хотелите и ресторантите биват раздадени за „стопанисване и експлоатация” на различни фирми „чрез договори със съмнителна правна стойност или пък не осигуряващи достатъчна защита на държавните интереси”[10].

Като особено показателен пример за злоупотреби той посочва случая със Соломон Анжел[11], който взема под аренда 17 хотела, като се задължава за срок от десет години най-вече да ги реконструира и да инвестира в подобряване на категорията и качеството на услугите. Естествено, нищо от това не е изпълнено и този случай е една от причините КТ да освободи председателя на новообразувания консорциум „Слънчев бряг” ООД Георги Николов. По думите на Божинов една от главните негови задачи е била да направи анализ на всички сключени договори, на тяхната целесъобразност и законност, но въпреки неколкократните напомняния КТ не е получил никаква информация за това. Друга и вероятно основна причина за неговото отстраняване е активната му роля в случая „Анжел”. Редом с Георги Николов са освободени още трима управители на фирми от консорциума – заради сключване на неизгодни договори и отклоняване на средства. Това обаче предизвиква яростна кампания срещу КТ и самия Божинов с искане за неговата оставка. В нея се включват и 15 депутати, в това число и такива от управляващия по това време Съюз на демократичните сили (СДС).[12]

Тази атака не успява да възобнови Георги Николов на апетитния пост, но така или иначе по време на правителството на проф. Любен Беров неговите позиции са възстановени и той е назначен за първи заместник председател на КТ, оглавяван от проф. Емил Лозанов. И именно като такъв е главно действащо лице в най-мащабната корупционна афера, сполетяла Слънчев бряг – подмяната на легитимно избраните арендатори с други, подбрани по неясно какви критерии, непосредствено след като става ясно, че приватизацията на неговите обекти предстои и договорите вече се сключват не за определен срок, а за неограничен – докато съответният обект бъде приватизиран.

Този скандал има твърде широко медийно отражение. Буквално кофи мастило са изписани за подменените арендатори в Слънчев бряг, само че част от това масирано писане цели по-скоро да размие и прикрие истина­та. А тя е, че става дума за злоупотреба с власт и за корупция от най-високо равнище. Което междувпрочем не предизвиква учудване сред професионалистите в туристическия бизнес. Там открай време се знае, че за да получиш ресторант, бар, хотел или магазин, трябва да си платиш – и трябва да знаеш ко­му и как да дадеш съответната сума. Тъй че човекът, който разпределя баница­та в туристическия бранш, е винаги важна и ухажвана персона. Обичайно той е защитен от лобита, съставени от политици, деупутати и министри, като срещу тази защита урежда участието на техни хора и техни подставени лица при разпределянето на благата. Правилата на даването и вземането се знаят отдавна, а в системата има хора, които винаги печелят независимо от това кой е на власт, и тежко оногова, който не знае тези прави­ла и се застъпва за държавния интерес.

Всичко това е потвърдено не от друг, а от самия председател на КТ. Проф. Емил Лозанов е извикан да свидетелства пред Временната анкетна комисия за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт във връзка с подменените арендатори в Слънчев бряг, като ребром е поставен въпросът вярно ли е, че „различни политически лидери и политически сили предлагат свои списъци с лица, на които трябва да се даде[13]”[14]. На заседание на комисията на 26 май 1994 г. професорът отрича да е имало лично върху него политически давления освен едно – от страна на вицепремиера Евгени Матинчев[15]. По неговите думи Матинчев се опитал да го принуди да пусне заповед за назначаване на комисия, която да обследва борда на директорите на Слънчев бряг, който току-що е разпределил даваните под аренда обекти. Става ясно, че вицепремиерът е диктувал тази заповед от кабинета си, в който са били Любомир Веселинов, директор на парк-хотел „Москва”, и Георги Николов, пръв заместник на проф. Лозанов, които са съветвали Матинчев кой да участва в комисията. Председателят на КТ категорично отказал, тъй като в комисията били предлагани арендатори, които не са успели да получат обекти от борда на директорите на проведения търг.[16]В отговор Матинчев заявил, че ще освободи борда, и му треснал телефона.

Един вицепремиер няма право да освобождава бордове в системата на КТ, нито пък да назначава комисии. При определени прегрешения той би могъл да потърси политическа отговорност от проф. Емил Лозанов на заседание на МС, но не и да се намесва пряко в неговата работа. Извън очевидната незаконосъобразност на предприетия от него натиск, е много интересен коментарът, който професорът прави по повод мотивите за този сблъсък, а именно: „Това са недоказуеми неща, но навеждат на много интересен размисъл, поне за мен, защото в Слънчев бряг не е тайна, че се купуват, продават заведения, говори се за суми между 100 и 300 хил. лева. И като направите простата сметка, че това са 1522 обекта, средно да вървят по 200 хил. лева корупция, това са някъде около 30–40 млн. лева, които се разиграват”[17].

Проф. Емил Лозанов казва и други интересни неща пред комисията, които са твърде показателни за проблемите в Слънчев бряг и въобще в туристическия бранш. Става ясно например, че след неговото назначаване е имало натиск да не бъде сменян бордът на директорите на Слънчев бряг, компрометиран от скандалния прецедент с дублажите на местата, за което вина носи както комплексът, така и туроператорските фирми „Болкан Холидейс” и „Балкантурист”. За това са лобирали независимо един от друг две видни политически фигури по това време – Димитър Луджев и Асен Мичковски.[18]Става ясно също, че Недялка Сандалска всъщност е използвала позициите си като заместник-председател на КТ, за да работи в полза на турско-сръбската компания „Морава Турс”; че е получила 184 хил. лева от бордове на директори и същевременно 6500 лева от касата за социално слаби; че полицейският началник на Несебър държи част от арендаторите с компромати и досиета; че реално не малка част от обектите се държат чрез подставени фирми от лица от вече оформящата се крайбрежна олигархия и като пример е посочен небезизвестният Димитър Янков[19]: „Какво мога да разговарям аз с Митьо Янков? Ами Митьо Янков спира мерцедеса си и пред тези плачещи хора там, които чакат да им се дадат обекти, казва: „Може да плачете, но обектите са мои“. След това са срещите му с Георги Николов и т.н.”[20]

Каква е истината около аферата с подменените арендатори през 1994 г.? Първо сухите факти, пред които уж и боговете мълчат. Със Заповед на МС от 9 май 94 г. № Р-13[21] вицепремиерът на България Евгени Матинчев нарежда извършване на спешна проверка в „Слънчев бряг” ООД „във връзка с протестните действия на работещите в туристическия комплекс по отношение на законосъобразните действия на съве­та на директорите на „Слънчев бряг” ООД”.

(Първа страница от Заповед №Р-12 от 9 май 1994 за извършване на спешна проверка в “Слънчев бряг” ЕАД, подписана от заместник министър-председател Евгений Матинчев. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Посочва се и поименно назована комисия, която да извърши про­верката, в състав: Георги Николов – първи заместник председател на КТ, Тодор Теохаров – старши съветник в отдел „Местна администрация и обществен ред“ към МС, Братой Копринаров – изпълнителен директор на „Слънчев бряг” ООД, Иван Чираков – представящ се за председател на Инициативния стачен коми­тет на „Слънчев бряг“ ООД, и Мария Стефанова – икономист в управ­лението на „Слънчев бряг” ООД. В заповедта е посочено, че в работата на комисията трябва да вземат участие представите­ли на синдикалните организации на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и на Конфедерация на труда (КТ) „Подкрепа” в ком­плекса.

На пръв поглед в тази заповед няма нищо неред­но. Ала само на пръв поглед. Първо, вицепремиерът няма право да издава подобни заповеди от името на МС, когато премиерът е налице, а на 9 май ситуацията е точно такава. Второ, мотивите за извършване на спешна проверка нямат нищо общо с реалността – просто няма протестни действия на работе­щите в туристическия комплекс (такива ще има по-късно вслед­ствие действията на именно тази комисия). Трето, никой не може да отговори на въпроса как лицатаБратой Копринаров и Мария Стефанова, работещи в „Слънчев бряг” ООД и участвали в подготвянето на взетите от борда решения, ще проверяват сами себе си. Четвърто, синдикалните организации в комплекса, които са в неведение за каквито и да било напрежения и протести, не са оторизирали свои представители за участие в работата на комиси­ята и не виждат смисъл да правят това, тъй като нямат възражения спрямо решенията на борда на директорите на „Слънчев бряг” ООД. Това личи от писмо № 03-08-38 от 12 май 1994 г. на КНСБ, подписано от заместник-председателя на синдиката, в което се посочва, че централата не държи да има свой представител в комисията и че „включването на г-н Иван Чираков не е уместно, поради факта че е един от кандидатите за обект и е заинтересована страна”[22].

(Писмо №03-08-38 от 12.05.1994 на КНСБ до Евгений Матинчев. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

На свой ред регионалната организация на КТ „Подкрепа” в Бургас посочва, че не е оспорила „в нито един момент от съществуването му работата на действащия съвет на директорите”[23].

(Първа страница от Писмо с изх.№22-273 от 01.06.1994 г., от Синдикален регионален съюз КТ “Подкрепа”, Бургас до КТ “Подкрепа”, София. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Посочва се, че претендиращият да бъде представител на Фирмената синдикална организация (ФСО) „Подкрепа” в комисията г-н Ганев е шофьор по професия и не може да окаже никаква експертна помощ, тъй като не е запознат със законодателството на страната – като при това се заявява, че въпросният г-н Ганев е бил заплашван от Георги Николов, че ще му бъде търсена съдебна отговорност, ако не участва в работата на комисията. Общият коментар върху работата на тази комисия е следният: „Въпросните господа се опитаха да провалят сезона и да оставят 2500 души без работа”. По подобен начин реагира и Националният свободен синдикат „Бизнес”, който в писмо № 041 от 12 май 1994 г. също отказва да участва в комисията и подчертава, че участието на г-н Чираков е незаконосъобразно.[24]

(Писмо, с което д-р Константин Тренчев и регионалният лидер на КТ „Подкрепа“ в Слънчев бряг уведомяват вицепремиера Евгени Матинчев, че нямат сведения за социално недоволство в структурите на синдиката и не са оторизирали никого за участие в комисията, която незаконно преразпределя арендните договори. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

И това наистина е така, тъй като членът на т.нар. „прави­телствена комисия” Иван Чираков е сред неуспелите участници в търга – той участва в конкурса с оферта от 500 000 лева за ресторант „Магура” – и следователно няма как да не е заинтересовано лице. В търговете междувпрочем участват и други интересни фигури, не по-малко заинтересовани от провалянето на взетите от борда на директорите решения – например с оферта от 1 300 000 лева участва Мария Константинова, съпруга на несменяемия областен управител на Бургас Стефан Константинов.                                                                                                         

Повече от странно е, че в комисия, тръгнала да разследва дали нечии действия са законосъобразни или не, няма нито един юрист. Вместо това там е вмъкнат (без да бъде питан) Тодор Теохаров[25]. Същият на 10 май 1994 г. пише писмо до премиера проф. Любен Беров, в което ясно заявява желанието си да се оттегли, тъй като смята, че присъствието му е нецелесъобразно. Посочва, че това е една ведомствена комисия, която би следвало да се назначи от председателя на КТ, комуто с писмо на МС № 7 от 25 януари 1994 г. са делегирани правата на собственика, в това число и контролът, и че в една такава комисия би трябвало да участва отговорно длъжностно лице от МС и специалисти от отдел „Пра­вен” и отдел „Икономическа и социална политика”, а не от „Местна администрация и обществен ред”[26].

(Първа страница от писмо до професор Любен Беров от Теодор Теохаров  с дата 10.05.1994 г. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Парадоксално е, но Тодор Теохаров се обръща писмено към премиера поради невъз­можността да влезе при него. Както ще видим по-късно, това не е случайно, тъй като Димитър Бонгалов[27]също не е безпристрастен по отношение на „Слънчев бряг” ООД. На 12 август 1993 г. той, в качеството си на председател на съвета на директорите на „Слънчев бряг” ООД, определя на изпълнител­ния директор Георги Томов Кръстев допълнително месечно въз­награждение в размер на 20 000 лева. Точно този драстичен случай на неправомерно заплащане е дал повод на председателя на КТ да предприеме съответното уволнение.[28]

(Допълнително споразумение към договор за управление с Изпълнителния Директор на Еднолично акционерно дружество с едностепенна система за управление – “Слънчев бряг” АД между Димитър Бонгалов (председател на съвета на директорите) и Георги Томов Кръстев (изпълнителен директор) за следното: доверителят определя на Изпълнителния директор допълнително месечно възнаграждение в размер на 20 000 лева, служещи като база за осигурителни вноски за всички осигурителни случаи. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

В писмо на проф. Емил Лозанов до премиера проф. Любен Беров от 31май 1994 г. председателят на КТ описва настояването за комисия по следния начин: „На 09 май 1994 г. в 10.30 ч. по петолъчката ми позвъня г-н Евгени Матинчев и ми нареди да пусна заповед за комисия, която да об­следва решенията на съвета на директорите и тяхната законо­съобразност. Веднага ми стана ясно, че започва борба за противопоставяне. В кабинета на г-н Матинчев в този момент се намираха господата Любомир Веселинов и Георги Николов. Г-н Матинчев започна разговора със заплаха, че ще уволни борда, и ми продиктува състав на комисия, а именно: Георги Николов – председател, Братой Копринаров – член, Мария Стефанова – член, Иван Чираков – член. Аз възразих категорично, че не може заинтересовани лица да обследват работата на борда, а Копринаров, Николов и Стефанова – себе си. При моя отказ г-н Матин­чев затвори телефона, казвайки преди това, че ще пусне запо­вед. През цялото време, докато се водеше разговора по телефона, Матинчев се консултираше с присъстващите за имената”[29].

(Първа страница от Доклад от проф. Емил Лозанов – председател на Комитета по туризъм при МС относно проблемите на ЕАД “Слънчев бряг”. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

При това положение проф. Емил Лозанов е притиснат до стената. Със Заповед № 122 от 12 май 1994 г. той делегира на Георги Нико­лов правото да упражнява правата на председателя на КТ при уреждане на възникналите спорове в комплекса.[30]

(Заповед №122 от 12.05.1994 г. на проф. Емил Лозанов, с която се делегира на Георги Нико­лов правото да упражнява правата на председателя на КТ при уреждане на възникналите спорове в комплекса.Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

Ге­орги Николов обаче не се кани да решава спорове. Той се кани да преразпредели собствеността на комплекса Слън­чев бряг – при това в най-буквалния смисъл на думата. За­щото, както вече беше посочено, в този момент комплексът е в приватизационна процедура и по нареждане на Ренета Инджова договорите за 1994 г. няма да бъдат, както е обичайно, за един сезон, а ще бъдат „безсрочни” – т.е., докато съответният търговски обект се привати­зира. Междувременно от обърканата законодателна дейност око­ло приватизацията става ясно, че оттук нататък арендаторите ще имат преференции при приватизация на обектите. Залогът е огромен и поради това Георги Николов, като добър играч, играе вабанк. Той е изпратен да подмени конкурса на борда на ди­ректорите, като раздаде заведенията на свои – т.е. на доверени на Евгени Матинчев и на Любомир Веселинов хора.

Тълкувайки произволно дадените му правомощия, Георги Николов започва да издава заповеди направо от името на КТ. Такава е издадената на 15 май 1994 г. заповед № 91. В нея се анулира решението на борда на директорите – единствения законен орган, който има право да разпределя давани под аренда обекти. Възлага се на изпълнителния директор на „Слън­чев бряг” ООД Братой Копринаров да състави комисия и да извърши подбор на кандидатите, при това забележете, в срок до 16 май 1994 г., или един ден след издаването на заповедта – акт, който би бил невъзможен без предварително подготвен списък.

Тази заповед е чист и откровен фалшификат и за нейното издаване Георги Николов би трябвало да носи отговорност, включително на­казателна, за документна измама. Заповедта е изведена под № 91 от името на КТ при МС, но е подпечатана с печата на „Слънчев бряг” ООД.[31]

(Първа страница от Заповед №91 от 15.V.1994 година от Комитет по туризъм при МС, но подпечатана с печата на “Слънчев бряг”. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Всъщност заповед № 91 на КТ при МС фигурира в архивите на комитета, но се отнася до съвсем други неща.[32]

(Заповед №91 от 29.04.1994 год. на Комитет по туризъм при Министерски съвет. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

Смаян от произволното тълкуване на дадените правомощия, председателят на КТ проф. Емил Лозанов изпраща писмо до Братой Копринаров, в което пише: „Силно разтревожен съм от факта, че г-н Николов – първи заместник председател на КТ при МС, прехвърля правото, което съм му делегирал, във Ваши и други ръце. Ето защо Ви моля да се съобразите само със За­кона”[33].

(Писмо до Братой Копринаров от проф. Емил Лозанов, председател на КТ. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

Въпреки това комисията прави нова класация и определя нови оферти, като в много случаи арендаторите са абсолютно неоснователно подменени – включително има случаи, при които са подменяни арендатори, без да е налице подадена жалба за съот­ветния обект. Списъкът е подписан от две комисии – една за разглеждане на офертите и друга за разглеждане на жалбите, и е утвърден от Георги Николов.[34]

(Първа страница от списък, утвърден от Георги Николов, председател на КТ при МС, определящ класацията за подадените оферти за сезон ’94. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Съставяйки този нов списък, председателят на комисията за разглеждане на офертите отказва да се съобрази със заповедта на съвета на директорите на „Слънчев бряг” ООД, което е длъжен да стори в качеството си на изпълнителен директор.[35]

(Първа страница от писмо до изпълнителния директор на ЕАД “Слънчев бряг” Братой Копринаров от Председателя на Съвета на директорите Мирослав Севлиевски от 16.05.94 г., 14:00 часа. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Тази заповед го задължава да подпише всички договори с участ­ниците в конкурса, утвърдени и публикувани от съвета на директорите на основание чл. 17 от Закона за административните производства на 28 април 1994 г. Посочва се, че неизпълнението на това решение на борда ще се тълкува като саботаж с всички произтичащи от това последици.

Тази заповед, подписана от председателят на съвета на директорите Мирослав Севлиевски и от всички членове на борда, е датирана 16 май 1994 г., 14 часа. Назначената от Евгени Матинчев комисия обаче отказва да се съобрази с нея. Ни най-малко не ги смуща­ва и това, че съветът на директорите се позовава и на правен коментар на своите действия, направен от служителя в Министерството на правосъдието П. Йорданов.[36]

(Първа страница от Правен коментар на действията на Съвета на директорите на ЕАД “Слънчев бряг”. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

В него ясно и аргументирано се посочва, че няма пропуски в работата на борда и че подадените жалби са неоснователни. Паралелно с това, на 20 май 1994 г., Бургаският районен съд из­дава обезпечителна заповед, според която се допуска обез­печение на бъдещ иск за обявяване нищожност на решение на „Слънчев бряг” ООД от молителите – а това са измамените арен­датори, спира се изпълнението на решението на комисия от „Слънчев бряг” ООД, материализирано в обявения на 18 май 1994 г. списък за класация на подадени оферти, и се задължава „Слънчев бряг” ООД да осигури достъп на пренебрегнатите арендатори до съответните обекти, на които са им признати права на наематели.[37]

(Първа страница от обезпечителна заповед на Бургаски районен съд от 20.V.94 година. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Тази заповед също е пренебрег­ната от комисията, нещо повече – обявена е за недействител­на. Изчерпал своите възможности да овладее положението, в специална декларация до председателя на КТ и до масмедиите съветът на директорите „снема от себе си отговорността от всички последици за провалянето на сезон ‘94, произтекли от бездействието на изпълнителния директор Братой Копринаров и незаконосъобразните действия на първия заместник председател на КТ при МС Георги Николов”[38].

(Декларация от Съвета на директорите на ЕАД “Слънчев бряг”. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

С това операцията по превземане на Слънчев бряг е прик­лючена и обектите са дадени комуто трябва. Георги Николов отказва да предаде на своя шеф доклада на комисията, като се аргументира с това, че „по настояване на всички членове на комисията той е в един екземпляр и е предаден на вицепремиера Евгени Матинчев”. Вместо него проф. Емил Лозанов получава друг доклад[39], в който Георги Николов накрат­ко го информира, че след консултации с Димитър Бонгалов, незнай­но как и от кого акредитиран като юрист към комисията, е взел решение да утвърди нова класация на обектите. Твърди се, че по този начин бил постигнат „социален мир”.

(Първа страница от Доклад от Георги Николов – първи зам. председател на Комитета по туризъм относно състоянието в к.к. “Слънчев бряг” след възникналото социално напрежение. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

В дейст­вителност никакъв социален мир не е постигнат. Тъкмо действията на комисията пораж­дат сериозно социално напрежение, заплашващо да провали сезона. В писмо до премиера проф. Любен Беров десетки арендатори сочат вече уволнения Георги Николов като човек, който „открито използваше служебното си положение изцяло за лично облагодетелстване, един човек, който принизи законните конкурси за отдаване на обектите до нивото на търгашески сделки, извършвани на четири очи”[40].

(Първа страница от Писмо до професор Любен Беров от арендатори на обекти в “Слънчев бряг”. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

В същото това писмо се говори за случаи на явно изнудване от страна на Николов, за получаване на подкупи, и се изразява съмнение, че отношенията му с вицепремиера Евгени Ма­тинчев са само служебни. Друго писмо на арендаторите, изпратено до проф. Любен Беров с факс от 8 юни 1994 г.[41], сочи местния бос, който от години владее туристическата мафия – или както те го наричат,  „генералния директор в сянка” Димитър Янков.

(Първа страница от ще едно писмо от арендаторите до професор Любен Беров от 8 юни 1994 г. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

На­писаното от тях повече от ясно показва добре отиграното взаимодействие между изпълнителната, съдебната и общинската власт. В друг факс – от 20 юни 1994 г., потърпевшите арендатори, възмутени от факта, че новата правителствена комисия дори не си е направила труда да ги изслуша, заплашват вече с протестни акции и гладна стачка.[42]

(Писмо на арендаторите, които заплашват с протести и гладна стачка. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

Нека се спрем сега на прословутия доклад на комисията и нейните мотиви да превиши правата си и да се постави над закона, анулирайки проведения от съвета на директорите конкурс, като обявява без конкурс нови арендатори. Всъщност докладът, за който се говори надълго и широко по масмедиите, не е от 65 страници, както се твърди, а е само десет пъти по-кратък – 6 страници и половина, – и не е размножен само в един екземпляр, а в три – за Евгени Матинчев, за Георги Николов като председател на комисията и за „представителя на Министерския съвет”, като най-вероятно се има предвид самият премиер проф. Любен Беров, който пък изпраща екземпляр на проф. Емил Лозанов, което очевидно не е влизало в сценария на комисията.

В доклада, официално адресиран единствено до вицепремиера Евгени Матинчев[43], след обстойно експозе, в което авторите се оплакват от тенденциозни публикации в пресата (защото в част от тях директно се обвинява председателят на комисията Георги Нико­лов в корупция), се правят няколко общи констатации по по­вод измислените или изкуствено организирани синдикални иска­ния.

(Първа страница от Доклад за извършената работа от комисията, назначена със заповед Р-13/оп.05.94 г. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Става ясно, че съветът на директорите е назначил комисия за разглеждане на офертите и че няма официално постъпили жалби, свързани с реда и организацията по приемането им. Основните аргументи на комисията са свързани с факта, че по нареждане на Агенцията за приватизация договорите са фор­мулирани като безсрочни, поради което решението на съвета е нелегитимно, тъй като за дългосрочни договори се изисква пълен консенсус, докато изпълнителният директор Братой Копринаров е подписал решението с особено мнение, а Петър Йорданов не бил подписал с мотив, че още не е регистриран в съда като член на борда. В случая се заобикаля фактът, че според критериите на Агенцията за приватизация „безсрочно” не е равно на „дългосрочно”. Напротив, агенцията забранява дългосрочното сътрудничество и инвестиции с дълготрайни материали на дружествата в Слънчев бряг, като указва договорите за наем да се сключват безсрочно предвид предстоящата приватизация. Това става с писмо № 02-00-01-1046 от 14 април 1994 г. В самия доклад дори се говори, че точно по същите причини сключените преди това дългосрочни договори се трансформират в безсрочни – и не само се говори, но и това се сочи като един от факторите за нарастването на социалното напрежение, редом с допълнителното искане към агенцията за отдаване на 44 хотела под наем, което пък било повод за начало на незнай­но чий синдикален протест. Това едва ли е вярно – във всеки случай надали тъкмо арендаторите биха протестирали срещу искане, което разширя­ва техните възможности за сключване на арендни договори.

Базирайки се на тези и на още няколко твърде дребни и несъстоятелни довода, комисията прави предложение да се въз­ложи на председателя на КТ да обяви нищожност на проведения от борда на директорите на „Слънчев бряг” ООД конкурс (което тя самата вечее сторила, без изобщо да пита проф. Емил Лозанов!). Иска се също, кой знае защо, да се актуализира съставът на комисията и критериите за подбор на кандидатите (като тези критерии са разработени не от друг, а тъкмо от Георги Нико­лов в качеството му на председател на борда на директорите на „Слънчев бряг” ООД само допреди два месеца!).

Констатациите на комисията, дори и ако биха могли да бъдат приети за верни, относно евентуални неправомерни действия на съвета на директорите са несъизмерими с бакиите, които сама­та тя успява за рекордно кратко време да забърка. Както свидетелства една справка за извършените промени в решени­ята на съвета на директорите на „Слънчев бряг” ООД, по указание на Георги Николов са извършени 71 изменения при общо отдадени под наем 283 обекта – или е подменено всяко четвърто решение на съ­вета на директорите. За 14 обекта комисията класира канди­дати, които предлагат суми, равни на одобрените от съвета на директорите, т.е. става дума за подмяна, лишена от основания. При други 14 обекта са класирани кандидати, които са участвали с първоначална оферта, по-ниска от офертите на кандидатите, одобрени от съвета на директорите. Преразгледани са решения за 13 обекта, без да са подавани жалби. Има поне два случая, в които Георги Николов е дал под наем обекти на лица, които не са подавали оферти за тези обекти съобразно условията на конкурса, и поне още три случая, при които без обяснения са елиминирани класираните от съвета на директорите арендатори, без обектите да се дадат на друг.[44]

(Първа страница от Справка за извършените промени в решенията на СД на Слънчев бряг – ЕАД по указание на Г. Николов – първи зам. председател на КТ от назначената от него комисия за разглеждане на офертите и комисия за разглеждане на жалбите. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Междувременно председателят на КТ проф. Емил Лозанов реагира на доклада на комисията със свой собствен доклад, изпратен на 31 май 1994 г. В него се казва, че отговорността за милионите левове, рекламациите от туроператорските фирми и намиращите се вече в комплекса туристи следва да се носи от комисията, и персонално от изпълнителния директор Братой Копринаров. Не е известно каква точно е била реакцията на проф. Любен Беров, но във всеки случай проф. Лозанов получава неговото съг­ласие за уволнението на Георги Николов. Започва се процедура по връщане на обектите на арендаторите, определени от съвета на директорите. Това, естествено, не минава без съпротива. В комплекса почват да се появяват охранителни фирми, частни милиции и какви ли още не представители на борческото съсловие, които защитават интересите на спорещите страни и се зъбят едни срещу други. Можем само да се досещаме доколко екзотично е изглеждала тази мила балканска суматоха в очите на чуждестранните туристи.

Оттук нататък нещата се развиват по най-добрите правила на апаратните игри. Евгени Матинчев по това време е в чужбина. Връща се достатъчно гневен, а вероятно и обезпокоен от публичните обвинения в безпринципност, за да поиска на свой ред оставката на проф. Емил Лозанов. Очевидно той разчита на въздействието на доклада на Георги Николов върху неразбиращия нищо от туризъм премиер, както и на факта, че съдържанието му е останало неизвестно за председателя на КТ. Проф. Любен Беров попада в деликатната ситуация да бъде арбитър в спора, при което истината за аферата с подменените арендатори в Слънчев бряг и съдбата на вицепремиера, излъчен от ДПС, са на двете блюда на везната.

Поставен под натиска на представителя на „мандатоносителите”, проф. Любен Беров пилатовски спретва нова, по-тежка правителствена комисия. Този път в нея е застъпено представителството на Министерството на вътрешните работи (МВР) в лицето на заместник-министър Румен Стоилов – като съпредседател, и на Венцислав Йорданов от Дирекцията на националната полиция. Вторият съпредседател е Светослав Гаврийски – заместник-министър на финансите, участвуват още Тома Жеков – шеф на отдел „Държавен финансов контрол” при Министерството на финансите, Лили Стоянова – старши съветник в отдел „Правен” на МС, Стефан Тодоров – старши съветник в отдел „Местна администра­ция и обществен ред” на МС, и Ярослав Карабойков – главен екс­перт по туризма в Агенцията по приватизация. Комисията отива в Слънчев бряг и остава там само два дни, без изобщо да се срещне с арендаторите. В нейната докладна записка[45]липсва какъвто и да било анализ както на правомерността в действията на съвета на директорите, така и на дейността на предходната комисия, натоварена със същите функции и оглавявана от Георги Николов.

(Първа страница от Докладна записка на назначената правителствена комисия за констатиране характера, обхвата и отговорността за допуснатите нередности в туристическите комплекси “Слънчев бряг” и “Златни пясъци” през пролетта на 1994 г. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

Вместо това се изреждат факти и констатации, говори се отново за несъществуващия синдика­лен конфликт, за противоречивите заповеди от страна на КТ, ка­то не е ясно какво точно се има предвид, за да се стигне да настъпилото фактическо положение, при което едни договори са подписани от съвета на директорите, а други – сключени с други лица, но за същите обекти – от изпълнителния директор Братой Копринаров, вслед­ствие на което „се е получило дублиране”. Това, което липсва и в този доклад, е отговорът на въпроса кой е отговорен за това дублиране – независимо от юридически изчерпателния анализ, третиращ въпроса дали в точно този случай съветът на директорите е тряб­вало да пристъпи към процедурата на конкурс, или не, и неза­висимо от констатацията, че в тази ситуация натворените бакии могат да бъдат решени „само в рамките на гражданско-правните спорове”.

Проф. Емил Лозанов отговаря и на тази докладна записка с доклад. Само че този път комисията се е прицелила в неговата глава – в доклада й се казва, че „комисията счита за целе­съобразно да бъдат извършени персонални промени в Комитета по туризъм и съвета на директорите на дружествата „Слънчев бряг” ООД и „Златни пясъци” ЕАД, след което проф. Любен Беров се принуждава да отстрани вироглавия професор, отказващ да изпълнява исканията на политически фактори от ранга на вицепремиера Евгени Матинчев.

Корупционната битка за „обектите” в Слънчев бряг може да не е най-тежкият прецедент в сферата на туризма, но е твърде показателна за високото политическо равнище, на което се развихрят апетитите и се извършват скарани със закона действия. Повече от очевидно е, че решенията на комисията, назначена от Евгени Матинчев и ръково­дена от Георги Николов, са абсолютно незаконосъобразни. Пър­во, Матинчев си позволява да назначи комисия от името на МС, което е прерогатив единствено на премиера. Второ, Георги Николов подменя стопански решения на съвета на директорите на „Слънчев бряг” ООД, на което според Търговския закон няма право, независимо от факта, че предсе­дателят на КТ го е оторизирал да го представлява при разре­шаването на спорните случаи. Дори и в присвоените си функции на председател на комитета той би могъл примерно да уволни съвета на директорите и да назначи нов, но не и да отменя негови решения. Трето, налице е документна измама, при която Георги Николов издава фалшиво заведена заповед от името на КТ. Четвърто, той делегира правата, предоставени му от проф. Емил Лозанов със съответна заповед, на други лица и респек­тивно на две комисии. Пето, поводът, по който Матинчев е наредил да бъде съставена комисия, е доказано несъстоятелен – и това е твърде меко казано. Шесто, в комисията участва пряко заинтересовано от раздаването на обектите лице, както и лица, които трябва да проверят сами себе си. Седмо, въпреки че критериите, по които е извършен конкурсът, са формулиранидо голяма степен от самия Георги Николов в качеството му на тогавашен председател на съвета на директорите, светкавично­то сътворяване на нови списъци с арендатори е лишено от ло­гика и почива върху несъстоятелни принципи и критерии, облагодетелстващи една определена група от тях. Осмо, единственият ефект от действията на изпратената от Матинчев комисия е положението, при което различни лица се оказват в договорни отношения за един и същ обект, което реално води до рязко повишаване на социалното напрежение, компрометира началото на курортния сезон и крие опасност от сериозни (включително и въоръжени) сблъсъци между заинтересованите страни.

Въпросът е ЗАЩО се прави всичко това. И отговорът е мно­го прост: за да бъдат наложени определени групи арендатори, с които главните действащи лица имат конкретни уговорки. Нека си спомним, че тези, които вземат обектите, получават съобразно гласуваните по-късно (или гласуваните тъкмо затова) промени в Закона за приватизация, с които се дават определени преференции на заварените от процеса арендатори. Сле­дователно става дума не за сезонна аренда, а за придобиване на бъдеща собственост. Залогът е много голям – това е държавна собственост, оценена на над 380 млн. лева. Тя се състои от обекти, които наистина са печеливши. И мафията в туризма, която безспорно има най-дъл­боки корени в сравнение с всички нововъзникнали мафиотски структури у нас, не ис­ка да изпусне големия кокал. Добре разработеният механизъм, който включва шефове на КТ от порядъка на Любомир Веселинов, който дълго време е председател на съвета на директорите и в „Слънчев бряг” ООД, и в „Златни пясъци” ЕАД – а също полицаи, съдии, областни управители и т.н., – действа безотказно. В един момент се получава засечка и това предизвиква намесата на назначената от Евгени Матинчев комисия, взаимодействаща си с областния управител, със съда, с полицията, с всякакви фактори от местен и национален мащаб. И засечката бързо бива преодоляна.

Връзката между хората, които задвижват тези механизми, е твърде стара и трудно проследима. По отношение на нея могат да се градят повече или по-малко вероятни хипотези. Ето една от тях. В далечното тоталитарно минало Любомир Веселинов е бар­ман в парк-хотел „Москва”. Благодарение на близките връзки на неговата съпруга с Емил Христов той бива назначен за управител на хотела. Това е ключова позиция, тъй като тъкмо в парк-хотела тогава е базирана подслушвателна апаратура с големи възможности. Неслучайно по времето на разглежданите събития Веселинов е единственият управител на хотел, който има в кабинета си пе­толъчка. Жена му междувпрочем също не остава настрана от големия бизнес – по това време тя държи фирмата „Маркрит” с верига  сладкарници в София и много обекти на Златни пясъци.

В това тоталитарно минало съществува и образуванието, наречено съвет за управление. Председател на тази странна институция, обслуж­ваща пряко Политбюро, е небезизвестният проф. Борис Първулов. После председател става Емил Христов, Първулов става негов за­местник, а Евгени Матинчев – секретар.

Но времената се менят, а с тях и хората. Любомир Весе­линов получава в наследство от Евгени Матинчев неговата секретарка. Самият Матинчев става депутат от ДПС, а после и вицепремиер. В светлите демократични времена проф. Борис Първулов пък се превръща в един от мозъците на тайната приватизация – от неговите съвети се ползва фир­мата „Интерюс”, занимаваща се тъкмо с това. Тя е базирана отново в парк-хотел „Москва“ и в нея участват Валери Борисов, Илко Ескенази и други важни за демократичната ни икономика лица. Първулов вкарва сина си в Агенцията за приватизация, където той попада в добра компания – работи примерно със сина на Емил Велчев – бивш заместник генерален директор на авиокомпания „Балкан”, участва в създаването на фирми като „Интербалкан Рент-а-Кар”, също и „Интербалкан-Турс”, ориентирани към туристическия бизнес и подготвящи подстъпите за поемането на туроператорските услуги.

Проф. Борис Първулов, Емил Христов, Любомир Веселинов и Евгени Матинчев оформят една добра, макар и доста йерархизирана приятелска компания. Имат си общи интереси. Притежават добри маши от порядъка на Георги Николов и Братой Копринаров. Разполагат и с добри контрагенти като например прословутия Димитър Янков, който вероятно на свой ред е маша на областни управители, депутати и политически лидери. Оттам нататък всичко е лесно, достъпно и необратимо.