На 9 ноември 1989 падна Берлинската стена. Това беше началото на края на Германската демократична република. Каква беше тази държава? Предлагаме ви някои по-малко известни факти за ГДР.
Берлинската стена от птичи поглед
Берлинската стена – това зловещо разделително съоръжение беше дълго 155 километра, от които 43 километра преминаваха през вътрешността на разделения град, а остатакът представляваше външна граница на Западен Берлин. По протежение на Стената е имало изградени 302 наблюдателни кули и 20 бункера. Работата по бетонното съоръжение, което на места достигаше 3,60 метра на височина, е продължила обаче и след неговото изграждане – десетилетия наред Стената е “усъвършенствана”. По данни на мемориала “Берлинска стена”, през 70-те години с нея са правени специални тестове – спортисти са симулирали колко бързо могат да бъдат преодоляни различни типове преградни съоръжения. Проверявани са били също стабилността на Стената и нейната издръжливост при различни климатични условия. При укрепването ѝ, тогавашният режимът в ГДР се спира на стандарта “UL.12.41” – опорни пилони с диаметър 40 сантиметра и отделни съединителни елементи от железобетон, всеки от които е тежал по 2,75 тона.
Убитите
Между 1961 и 1989 година над 100 000 граждани на ГДР са опитали бягство на Запад – през вътрешногерманската граница или през Берлинската стена. Повече от 600 души са убити – много от тях са били застреляни от източногерманските граничари. Загиналите при опит за бягство през Стената са най-малко 132-ма. Повечето от тях са бегълци, но сред жертвите има и невинни граждани и граничари.
Разходите
През 1986 година всеки сегмент от Стената е струвал 831, 50 източногермански марки, а опорните пилони – по 168 марки. Сегментите са били произведени в строителния комбинат в Нойбранденбург, а пилоните – в завода за цемент и азбест в Магдебург. Днес напълно запазени сегменти от Берлинската стена се продават в интернет срещу 11 900 евро бройката, плюс таксата за доставка. Очевидно цената на Стената се покачва – доскоро един сегмент от нея вървеше по 7 хиляди евро. Малки отломки от граничното съоръжение пък се предлагат за по 5, 90 евро.
Трабантът
Траби-то и до ден днешен е един от символите на бившата ГДР. Историята на трабанта обаче приключи бързо – на 30 април 1991 година от поточната лента на заводите в Цвикау слезе последният трабант. От автомобилната марка са произведени общо 3 069 099 бройки. И днес по улиците на някои германски градове, макар и рядко, все още могат да се видят движещи се трабанти. В столицата Берлин, например, “Сафари с трабант” е търсена туристическа атракция.
Trabi Safari in Berlin
Сафари с трабант
Джобните пари за “добре дошли”
Новодошлите са имали право на джобни пари, въведени още през 1970 година от тогавашното западногерманско правителство на канцлера Вили Бранд. Всички граждани на ГДР, както и поляците с германски корени, пристигащи във Федералната република, са имали право на по 30 дойче марки, давани два пъти в годината. През 1988 година сумата се вдига на 100 марки годишно. След падането на Стената, само в Берлин десетки хиляди граждани на ГДР се възползват от правото си да получат въпросното еднократно плащане и се нареждат на опашки пред банките.
Няма точни данни колко пари са били изплатени за тази цел. Според експерти сумата е някъде между 3 и 4 милиарда германски марки. На 29 декември 1989 година изплащането на джобните пари се преустановява, като на тяхно място е създаден специален валутен фонд. От тази дата нататък всеки гражданин на ГДР има право да обмени 100 източногермански марки в съотношение 1:1 спрямо западната марка и още веднъж 100 източногермански марки при курс от 1:5.
Дебити и кредити
В момента на падането на Стената, ГДР е във фактически фалит. По онова време държавните задължения нарастват месечно с половин милиард източногермански марки. Попечителското дружество, натоварено с приватизацията на 8 000 източногермански предприятия, оценява индустриалните активи на ГДР на стойност 600 милиарда марки. В края на 1994 година неговата дейност приключва. По същото време дълговете вече достигат 250 милиарда марки. До 1996 година са съкратени почти половината от четирите милиона работни места в източногерманските предприятия.
Währungsunion DDR und BRD 1990 Flash-Galerie
Източногерманци се редят на опашка за джобни пари за новодошлите
Пактът за солидарност
След падането на стената започва възстановяването на Източна Германия. От 1990 до 1994 година източните провинции и общини получават общо 160 милиарда марки от фондовете за германското единство. След това влиза в сила първият Пакт за солидарност – новите източни провинции получават по различни програми 82 млрд. евро от 1995 до 2004 година и още 24 милиарда от 1998 до 2001 година. През 2004 година изтече срокът на първия Пакт за солидарност, а на негово място влезе в сила “Пакт за солидарност II”, включващ мерки за 156 млрд. евро до 2019 година. Още отсега водещи политици, включително канцлерката Ангела Меркел, твърдят, че източните германски провинции ще имат нужда от финансова подкрепа и след 2019 година.
Шосетата
Пътищата в ГДР бяха в окаяно състояние, както впрочем и цялата икономика. През 1991 година федералното правителство гласува програмата “Пътностроителни проекти – Германско единство”. До края на 2013 година в тези проекти са инвестирани 34 милиарда евро. За същия период са изградени 1 900 километра магистрали. Други 55 километра се строят и в момента.
Новото поколение
След падането на Стената до днес са родени почти 18 милиона германски граждани. Това е поколение от млади хора, които не познават Германия, когато тя е била разделена държава.
