Как бе разбита икономиката на Видин

В началото на 20-ти век населението на област Видин е било 197 043 души, а към края на 2013 г. то е 95 467 души, което представлява 1.3 на сто от населението на България и нарежда областта на последно място в страната.През 2017 година във Видин населението е намаляло още повече.
Видин е областта с най-висок относителен дял на лица на 65 и повече навършени години – 26.4 на сто при среден дял за страната от 19.2 процента
Видин е областта с най-голяма смъртност, ниска раждаемост, висока миграция и тн. тн.
Средната възраст във Видин е 47.2 години докато за страната е 43 години.
Средната възраст във видинските села е още по-отчайваща с 54.3 години докато средно за страната е 45.9.
Общо взето сме на първо място във всичко негативно и сме на последно място във всичко положително.
Към 15 юни 2011 година жителите с настоящ адрес на града са 54 218 души или поне така казва ГРАО, а НСИ оценява населението на 46 068 жители към 31.12.2013 г.
Според мен реалното население на град Видин е не повече от 25000 в най-добрия случай 30000 и то около Коледа и Великден.
В разцвета си град Видин е бил през 1986/87/88 година около 63000-70000 хиляди но по-възрастните хора казват, че е стигал до 85000/88000 хиляди.
Градовете и селата в област Видин са били в своя апогей като са имали всички предпоставки за развитие като заводи, предприятия, фабрики и тн.
От близките села са работили в заводите Видин. Автобусния превоз (Държавното автомобилно предприятие – ДАП) е бил развит.
За да си отговорим всички на въпроса – ЗАЩО ОБЛАСТ ВИДИН Е ПРЕД ЗАКРИВАНЕ се опитах да намеря имената на фабриките, заводите, цеховете, филиалите и тн., давали работа на всички.

Химкомбинат, Химическите заводи /Химията/, /Видахим/ с всичките му производства и ТЕЦ-ът
Това е така наречения завод за гуми “Видинки”. Хубавото качество е за износ а останалите гуми с форма на осмица бяха за местния пазар.
Гумите бяха известни в цяла България и много хора са излизали отпуски от казарамата, влизали са с предимство при лекари, уреждали са си хубави места за почивка и тн., щом са носили нужната бройка.
В този завод е работил всеки втори видинчанин, около 9000/10000 души са работили в този завод.
След ерата на комунизма, съдбата на завода е ясна. Масови съкращения, огромни задължения след това приватизация за 2 копейки и край.
От 2004г е възстановено производството на пневматични гуми, но дали е фиктивно само да работи ТЕЦ-а може само да се гадае.
Има много слухове, верни и неверни за предложения за купуване на “Химията” от големи заводи за автомобилни гуми от типа на : Пирели, Марангони, Фулда и тн. но или тогавашния кмет на град Видин е искал пари под масата или някой от парламента оглавяван тогава от всенародния любимец особено във област Видин Иван Костов.

Следващия завод е  завода за металорежещи инструменти/ Завод за режещи инструменти / ЗРИ / Видия В
“Преди години видинският завод за режещи инструменти произвеждаше свредла, райбери и зенкери за вътрешния пазар и за износ, като качеството им бе сравнимо с това, в най-добрите предприятия от бранша у нас и в чужбина. Всичко беше сигурно- изпълняваше се плана, получаваха се добри заплати, хората бяха доволни… Персоналът бе около 750 човека. Заводът беше оборудван с вносни съвременни машини. За персонала на завода работеше стол за хранене.
Заводът се славеше като едно от проспериращите предприятия навремето, където работеха едни от най-добрите специалисти в града. Той бе и школа, която помогна на голяма част от преминалите през нея, да се адаптират успешно към новите реалности в живота.
Заводът за режещи инструменти, впоследствие- “Видия- В”, затвори врати през 2000 г., две години след приватизацията му. През 1998 г. Министерството на промишлеността по време на управлението на Иван Костов продаде завода на американската фирма “Карбис”. Платени бяха $ 820 000- в същото време само готовата продукция в складовете на завода бе за 2 500 000. Новият собственик веднага продаде част от модерните машини, предназначени за изработване на свредла, зенкери и райбери, след което достави собствени. Не е известно защо “Карбис” се отказа от производството. Преди това ЗРИ-Видин бе единственият завод за видии в България с пазари из цял свят.
И тук всичко започва от Иван Костов …

Следващата фабрика е – Порцелановата фабрика – Коста Йорданов
През 20-те години на миналия век във Видин е имало две порцеланови фабрики “Изида” и “Бонония”
Първия или един от първите порцелани произведени в България е във фабрика “Бонония” през 1925г. Суровините са внасяни от чужбина.
И нея я сполетя същата участ като горните два завода.

Цигарена фабрика “Дунав” / Видин-БТ
Фабриката е с над 120-годишна история и е една от най-старите в България. Правиха някакви опити за спасяване дори и съвместно дружество Вида-Табак в сръбския град Парачин но не можа да избяга от съдбата си.  През 2004 година е обявена ликвидация и отива в архивите и спомените на бившите работници и пушачи.

Държавно индустриално предприятие “Вида”/ Дип Вида
По известно като “дипа”. Предприятието съществува от 1962 година, като до 1990 година преминава през различни трансформации.
До промените през 1989 г. е най-голямото предприятие в страната за лека конфекция, с основна производствена гама мъжки и детски ризи и дамски блузи, водещо в отрасъла “Шивашка промишленост” и на територията на Югоизточна Европа.
През 1995 година фирмата е приватизирана и леко по-леко отиде към небитието…
Жалко за дипа,  там шиеха доста качествени дрехи и ако не се лъжа преди години се шиеха дрехи за българския контингент в Афганистан.

Випом помпи –
Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”. –

И другите заводи:

Оцетна фабрика
Тухлена фабрика
Керамична фабрика – Катюша
Драгажен флот
Държавни угоителни стопанства
Държавно автомобилно предприятие
Държавно стопанско предприятие “Млекопреработване” / Млекоцентрала
Държавно предприятие за зърнени храни “Септември”
Държавно индустриално предприятие “Текстилни влакна”
Държавно индустриално предприятие “Бдин”
Държавно индустриално предприятие “17 партизани”
Държавно индустриално предприятие “Украйна”
Държавно предприятие “Пренос – превоз”
Държавно земеделско стопанство
Държавно стопанско предприятие “Винпром”
Държавно стопанско предприятие “Булгарплод” “17 партизани”
Държавен застрахователен институт
Държавен машиностроителен завод “Георги Димитров” / ДМЗ
Ремонтен технически завод – филиал на ДМЗ
Трудово-кооперативно земедeлско стопанство “Ернст Телман”
Трудово-кооперативно земеделско стопанство
Трудово-производителна кооперация “Червения септември”
Трудово-производителна кооперация “Тройка”
Трудово-производителна кооперация “Бор”
Трудово-производителна кооперация “Мир”
Окръжно предприятие “Автотранспред”
Окръжно предприятие “Кинефикация”
Окръжно предприятие “Материално техническо снабдяване”
Окръжна станция на съобщенията
Окръжно изкупвателно предприятие
Окръжно търговско предприятие
Окръжна стоматологична поликлиника
Окръжно търговско предприятие “Топливо”
Окръжно пътно управление
Промкомбинат “Мико Нинов”
Промкомбинат “Метал”
Промишлен комбинат “Възход”
Месокомбинат “Родопа”
Мебелен комбинат Бдин
Градско търговско предприятие “Здрава храна”
Градско търговско предприятие “Градска търговия”
Градската мелница
Шивашка трудово-производителна кооперация “Боян Чонос”
Шившко предприятие – Димитър Благоев
Хлебозавод / Градско стопанско предприятие “Хлебни изделия”
Вакуумната фабрика за производство на консерви
Завода за строителни конструкции “Крум Бъчваров”
Стопанско предприятие “Сортови семена и посадъчен материал”
Научно-изследова­телски институт по млекарство
Екарисажен завод
Машинно-тракторна станция
Единна строителна организация
СМК
БКС
СЕП
АПК
Наркоп
Балкантурист
Обществено хранене
Водно стопанство
ДСО Кореком
Пристанищен комплекс ,,Видин”
СО МАТ
Фабриката за безалкохолни напитки / Лимонадена фабрика
Ремонтстрой
Химремонтстрой
Водстрой
Бирена фабрика
Растителна защита
Химическо чистене
Градско стопанско предприятие “Комунални услуги”

с.Кошава
МПК – Кошава

град Брегово
ДАП
Филиал на завода за помпи от Видин
Аграрно-промишлен комплекс “Тодор Петров”

с.Антимово
АПК-Златорожие

град Дунавци
Свинекомплекс
Две овцеферми
Две кравеферми
Люплна
Дърводелски цехове
АПК
Фуражен завод
Лимонадена фабрика
Построен цех за производство на Пепси но след 10 ноември всичко отиде в историята.