Скрито сред дивите фиорди на северен Оман, между планините и морето в един тих залив се намира малкото село Кумзар. Това е най-северната точка на Оман, където атмосферата значително се различава от останалата част на страната.
Всъщност неговата изключителна изолация – селото е достъпно само след час возене с моротна лодка или два часа и половина гребане от най-близкия град Кашаб, е подтикнала Кумзар да развие своя собствена култура и език.
Как да вбесите норвежците докато посещавате страната им
Специфичният характер на Кумзар се дължи най-вече на неговата география. Селото се намира на полуостров Мусандам – малък крайбрежен ексклав на Оман, отделен от останалата част на света от 100-километрова ивица ит скалистата пустиня на ОАЕ.
Прозвището на Мусандам – „арабската Норвегия“, идва от впечатляващата му брегова ивица, накъсана от подобни на фиорди „хори“. Но за разлика от скандинавските си подобия, тези скалисти образувания са формирани не от постоянното приплъзване на ледници, а от сблъсъка на тектонски плочи, който напуква земната кора отдолу, подобно на страховити създания, опитващи се да се излюпят от яйце.
Отвърд фиорда на Кумзар се намира Ормузкият проток, а от другата му страна – Иран. В продължение на 700 години жителите на селото са попивали различни влияние от всички страни на протока, който бил притегателен за чуждестранна търговия, различни култури и геополитически интереси.
Това е отразено най-силно в езика на Кумзар, който не прилича на никой друг. „Езикът на кумзари е смесица от староперсийски и арабски, както и други езици като акадски, асирийски, турски, английски и хинди. Говори се само тук и никъде другаде“, обяснява пред Би Би Си Макея ал Кумзари – местен жител, който изучава езика и културата на региона.
Езикът е повод за изключителна местна гордост. Много от думите в него могат да звучат познато на англоговорящите. В същото време много от думите, взети от арабски и персийски, звучат по-близо до средновековното произношение, отколкото до съвременното.
Жителите на Кумзар се издържат от рибата, която живее в хорите 9 месеца от годината. Местят се към Кашаб, за да събират фурми, когато парещата лятна жега прогони рибата от водата. Морето им дава живот, а впоследствие оформя и езика им.
Те не използват думи за посоките като север и юг, а казват „нагоре“, когато имат предвид към планините, и „надолу“ – към морето. Поздравяват се с фраза, която означава „Какъв е вятърът?“. Дори козите тук опитват риба. Те ядат сардини, когато нищо друго не е останало в сухата земя.
Морето е оказало огромно влияние върху местните традиции. Нанизи от миди се поставят върху лодките, за да прогонят злите духове, които причиняват корабокрушения. Целият фолклор е изграден около морето.
Мястото, на което Земята се отваря и показва душата си
Хората в Кумзар са известни в арабския свят с оживените си и цветни сватби, които продължават цяла седмица.
Селото си има всичко необходимо – училище, болница и станция за опредняване на вода. Бъдещето му, обаче, е неясно, тъй като младите хора са съсредоточени върху получаване на добро орбазование и често напускат селото.
