На специален брифинг вчера здравният министър обяви, че извънредната епидемична обстановка се удължава до края на юли.
Коя е новината?
В извънредната епидемична обстановка няма нищо извънредно. Всичко работи на пълни обороти. Угодихме на ресторантьорите, на собствениците на фитнес зали, след тях на абитуриентите, сега спасяваме туристическия бранш, пълнейки хотелите с може би здрави туристи. Освен това продължаваме да прибираме “гурбетчии” от чужбина, които дойдоха да се полекуват у нас и подпалиха огнища в няколко области.
Друга песен са футболните мачове в извънредна обстановка, в които качество няма, но пък има качествени условия за разпространение на инфекцията.
Отделно емисари на стадния и други имунитети ежедневно припяват, че няма страшно и няма нужда от мерки, не че някой ги спазва, всичко е въпрос на усвояване на едни митични 6 млн. евро, ако докараме плашеща статистика. Дори вокалът на масовото тестване доц. Мангъров запя друга песен – “Игра на тестове”. Или пък поддръжничката на конспиративни финансови теории д-р Първанова, на която цялото семейство изкарало коронавируса, сравнително леко, само дето единият й зет на два пъти щели да го “изтърват”.
Насред тая вакханалия щабът реши да удължи несъществуватата извънредност на обстановката. Не можем да ги обвиним, затова са назначени от премиера – да генерират противоепидемични идеи. Работа на Борисов е да ги саботира, както само той може. Защото никой не храни илюзията, че зад всеки ход на щаба стои експертното решение на членовете му. Времето показа, че от тях нищо не зависи.
Ако се върнем назад ще намерим достатъчно доказателства за декоративната им функция. Насред разгара на епидемията през април, докато обясняваха, че ходенето на църква по Великден не бива да се случва, премиерът организира извънреден брифинг с представител на Синода и обясни, че той, като вярващ човек, не може да затвори църквите, както направи Гърция, но е желателно да не се ходи в тях. Нищо, което не е желателно, не подлежи на рестрикция и това е ясно на всички. Сега в Гърция статистиката на заболеваемост се държи в прилични нива, нашата расте.
Малко по-късно, докато медиците от щаба обясняваха, че е изключително важно да не се събират хора на едно място и че дистанцията е важна, за да не се предава инфекцията, пак премиерът реши да отвори заведенията, понеже браншът възропта, а той не обича някой да не го харесва. И освен че разреши на барове и ресторанти да работят, реши да ги поощри с ДДС, което изкара от пленарната зала шефа на бюджетната му комисия и финансовия му министър в знак на протест. Но няма лошо – и в заведенията работят хора, респективно избиратели.
Докато математиците тълкуваха как според нашия модел, който никой не видя, току-що сме отминали пик, властта реши да угоди и на собствениците на фитнес зали. Е, не се стигна до намаляване на ДДС-то и за тях, вероятно защото финансовия Му министър е заплашил да си направи харакири, ако шефът предприеме и този данъчен ход.
После една отракана абитуриентка взе, че направи страница във фейсбук и тръгна недоволството от ограниченията на зрелостниците, които си искаха баловете. И тя се срещна с премиера и на нея казаха “да”.
Оттук нататък вълната помете всяка сфера на живота ни, прекършвайки крехките бариери на ограниченията.
Сега вече властта не говори за затваряне, напротив запя съвсем друга песен – няма да затваряме, разчитаме на съзнанието на хората. Че откога?
При тая очевидна непоследователност в отпускането на мерките няма кой да повярва, че опасност наистина съществува. Гласът на лекарите от първа линия вече не се чува, стихнаха и ръкоплясканията, тук-там някой се опитва да обясни, че имаме работа с коварен вирус, но никой не го взема насериозно. Въпреки че националната система най-сетне заработи и цифрите показват сериозно разпространение на инфекцията. Показват и нарастване на смъртните случаи, но нас това не може да ни разтърси, защото никой не умира от ковид, а от придружаващите си заболявания, както нацията ни от медици упорито повтаря.
Лято е. На всички им писна да слушат статистики и предупреждения, уморени от протяжните извънредни брифинги и монолозите на премиера в джипката и извън нея. Не им се слушат даже записи, не им се четат чатове. Искат да си върнат нормалността, да се поглезят на морето, ако могат да си го позволят, и да му отпуснат края в някое нощно заведение. Някой казва, че баровете и дискотеките били опасно място – да има да взема – ако бяха толкова опасни, щяха да бъдат затворени. Поне така се случва в някои други страни, които вече нямат проблем с пикове и нови вълни на епидемията.
