Началото на българската емигрантска вълна към Новият свят започва още през втората половина на 19 в.Българи от цялата етническа територия на българският народ на Балканският полуостров най-вече поради икономически причини решават да заминат на гурбет в Америка с цел да спечелят пари,а след това да се завърнат по родните места и да поставят стабилни основи на техния и на семействата им живот.Тази икономическа емиграция е характерна най-вече за свободните български територии след Руско-Турската война.Голяма част от тази първа гурбетчийска вълна се завращат от Америка и взимат участие в Балканските и Първата световна война.Тези,които остават в Америка,често сключват смесени бракове и започват постепенно да се асимилират в американското общество.
В края на 19 в. започва и политическа емиграция към Америка от страна на българи останали в неосвободените територии на отечеството в Македония и Тракия.
Голямата втора българска емигранска вълна към САЩ започва с потушаването на Илинденско-Преображенскот въстание и най-вече след Балканските и Първата световна война.През този период от Егейска и Вардарска Македония,Западна и Източна Траки,Западните Покрайнини и Добруджа към Америка тръгват цели български семейства,а понякога и цели села.
Най-масова е българската емиграция от попадналите под сръбска и гръцка власт Егейска и Вардарска Македония.Според американски доклад още през първите години на 20 век. броят на българските емигранти от Македония е около 40 000,а след 1920 г.се увеличава допълнително.Македонските българи се заселват най-вече в щатите Индиана,Охайо,Илинойс,Мисури идр.
Българските емигранти от македонските земи успяват да се организират много добре в новата си държава.Създават православни църковни общини и храмове и се свързват с Българската православна църква.
Още през 1902 г.по инициатива на Марко Калудов,Спас Шумков и Христо Недялков в САЩ започва изграждането на “македоно-български патриотични дружества”,които постепенно се превръщат в политическа организация.Те издават и първият вестник на български език в САЩ-“Борба”.
На 12 септември 1907 г.в гр.Гранит Сити започва да излиза един от най-дълго просъществувалите вестници на български език в САЩ-“Народен глас”,който играе важна роля за сплотяването на българската общност.{josociallocker}
Първа българската колония в град Гранит Сити,щата Илинойс създава Българска православна община и построява храма “Св.Св.Кирил и Методий” през 1909 г..През същата година е създадена Българска църковна община и е построен Храмът “Св.Благовещение” от българската общност в гр.Стилтън в щата Пенсилвания.
Пред 1921 г. Светият синод на Българската православна църква създава “Духовна мисия в Америка” и назначава за неин началник протопрезвитер д-р Кръстю Цонев.През 1937 г.за цялата православна българска диаспора в Америка е създадена епархия на БПЦ с управляващ Величкият епископ Андрей.
С течение на времето сред българската общност в САЩ възникват различни организации.Най-влиятелна обществено-политическа организация сред българските емигранти е Македонската Политическа Организация (МПО).Това се дължи на факта,че македонските българи представляват мнозинство сред българската диаспора в САЩ.Според някои сведения т.н.”Стара българска емиграция” се е състояла от 110 000 македонски българи и 10 000 българи най-вече от България –
“Македонската политическа организация” в Съединените щати и Канада се създава през 1922 г. и към Втората световна война има 1800 редовни членове, групирани в 88 партийни организации.Пръв неин председател е Атанас Стефанов. Главен техен политически възглед, представен в седмичника “Македонска трибуна”-1927 г, е идеята за независима Македония.
Непоследователната политика на българските управляващи по отношение на македонският въпрос,довеждат до противоречия с ръководителите на МПО,което не се отразява благоприятно на интересите на България и българската общност в Америка.
В опозиция на МПО стои “Макeдоно-амeриканската народна лига”, ръководена от Смиле Войданов. Лигата представлява просъветското крило на македонското движение и публикува излизащия на български език комунистически седмичник “Народна воля”. Лигата се образува в Детройт през 1930 г. Тя работи в тясно сътрудничество с “Федерацията на българо-македонските образователни клубове”, чиито просъветски възгледи са също така изявени чрез “Народна воля”. Те привеждат доводи за създаването на автономна Македония в рамките на една балканска федерарация.
Част от българо-американскате общности, които не са обединени в някаква формална организация, се представят в полуседмичника “Народен глас”, излизащ в Гранит сити, щат Илиноис. “Народен глас”е приеман често като най-старият и влиятелен вестник, излизащ на български език в Съединените щати .Вестникът подкрепя идеята за “Велика България”. Той се противопоставя на МАНА и на МПО, на първите заради прокомунистичвската им линия, на вторите, защото според авторите на “Народен глас” Македония е “неделима част от България” и трябва да се предаде на нея.
Българският социалистически работнически съюз представлява малка група от стари български и македонски емигранти социалисти, които се занимават предимно с интелектуална, отколкото с политическа дейност. Те се интервсуват малко от състоянието на нещата в родината. Изразител на тяхното мнение е излизащият в Гранит сити седмичник “Работническа просвета”, който има за цел “да проповядва сред българските работници принципите на истинската пролетарска революция – да се разруши, а не да се реформира капитализмът и създаване на работническа социалистическа индустриална република”.
През 1939 г. в САЩ е проведена Първата конференция на българските православни църковни настоятелства.Участие взимат българските църковни общини в Детройт,Индианаполис,Гранит сити,Стилтън и Торонто (Канада)
За съжеление през годините около Втората-световна война идейно-политическите различия,разпри и разделения между българите се засилват.Една част от свещенниците,храмовете и общините остават под ведомството на БПЦ,други се обявяват за самостоятелни,а трети особено след Втората световна война и създаването на “македонската нация”,се обявяват за храмове на Македонската църква,под върховенството на Сръбската патриаршия.
Според американски доклад от годините на Втората световна война,в преброяването от 1940 г. като българи по произход са се записили 15 500 американски граждани.В доклада се отбелязва,че на територията на САЩ реално живеят около 40 000 българо-македоно- американци.Отбелязва се,че 70% от българските емигранти идват от македонските земи.
Предполага се,че до края на Втората световна война В САЩ са живеели около 100-110 000 българи,които с живеели основно в градовете- Чикаго,Детройт,Индианаполис,Акрон,Гранит Сити,Форт Уейн,Йънгстаун,Сейнт Луис,Медисън и др.
Нова голяма вълна от български емигранти потегля към САЩ в годините след Втората световна война.От България емигрират по политически причини доста българи свързани с управлението преди 09.09.1944 г. и антикомунисти.Същевременно от Югославската Република Македония и от Гърция към Новия континент потеглят хиляди българи,които са подкрепяли българската власт в администрираните от България територии през Втората световна война или по други политически и икономически причини.
Особено голям е притокът на български емигранти към САЩ от Егейска Македония в периода след Втората световната война и Гражданската война в Гърция (1946-1949).
Най-силна е емигрантската вълна от Костурско.Предполага се,че около 10 000 македонски българи емигрират в САЩ от района през този период.Почти напълно обезбългарени остават големи и славни в миналото български села като Смърдеш,Косинец,Дъмбени,в които днес живеят власи.
Притокът на емигранти към САЩ,главо от македонските земи в Югославия и Гърция продължава с по бавни темпове през цялото време на Студената война.
На американския континент в годините след Втората световна война противоречията между българските организации се изострят.През 1963 г.се осъществява църковен разкол,в резултат на който,част от българите признават “Светият синод” в България,а други “Американската православна църква”.
В следвоените години МПО продължава да играе важна роля в организационно-политическия живот на македоно-българската диаспора в САЩ.През 1952 г. организацията е преименувана на “Македонска патриотична организация”.
Последната вълна от български емигранти към Америка започва с края на Студената война-1989 г.Това са предимно икономически емигранти,както и професиналисти с големи успехи в областите,в които работят.В Америка остават и много от българските студенти,които следват в местните университети.Тласък на емиграционния процес дава и американската правителствена програма за разнообразяване на етническите общности живеещи в САЩ.-“Зелена карта”.Чрез нея само за последните 10 години за САЩ са заминали около 30 000 българи.
В наши дни в САЩ съществуват около 20 български организации и 25 български църкви.В градовете Чикаго и Ню Йорк се излъчват радио и телевизионни канали на български език за българската общност.{/josociallocker}
