Подготвяйки се да напусне поста канцлер, Ангела Меркел сбърка грубо – и на практика лиши партията си от шанса да остане на власт. Да, предизборната кампания в Германия завършва наистина сензационно – три седмици преди изборите ХДС -ХСС бързо губи мястото си на първа партия в страната, пише Пьотр Акопов.
Настоящата кампания като цяло донесе много изненади – рейтингите на повечето партии или рязко се повишиха, или паднаха също толкова бързо. Но сега вече ясно се очертаха крайните тенденции, които не могат да бъдат сериозно обърнати: германците не искат да видят като нов канцлер този, когото Меркел е избрала за наследник.
По-голямата част от избирателите предпочитат Олаф Шолц и неговата социалдемократическа партия. Почти сигурно той ще стане новият канцлер – единственият въпрос е коя именно коалиция ще оглави.
Нещо повече, Шолц ще бъде до голяма степен длъжник на Меркел за победата си – ако не бе нейния инат, то просто умората на германците от 16 -годишното управление на християндемократите не би била достатъчна за победата на техните младши коалиционни партньори от СДПГ. Именно тя не само не можа да избере достоен наследник – тя направи всичко, за да гарантира, че ХДС -ХСС няма да има силен кандидат за канцлер.
Първоначално, скоро след последните избори, тя реши да прехвърли всичко на Анегрет Крамп -Каренбауер – което я направи шеф на ХДС с поглед, насочен към канцлерството след изборите през 2021 г. Но бившият министър на отбраната много бързо разочарова всички – и те започнаха да търсят неин заместник.
В партията имаше харизматични фигури – например бившият лидер на фракцията в Бундестага Фридрих Мерц, който през 2002 г. беше принуден да отстъпи поста си на Ангела Меркел, която тогава ръководи ХДС. Мерц напусна политиката за много години – но преди три години той реши да се върне, за да замени Меркел.
Той обаче нямаше правото да ръководи партията. Той загуби два пъти с малка разлика: първо през 2018 г. от Крамп-Каренбауер, а през януари тази година от Армин Лашет, министър-председател на Северен Рейн-Вестфалия. Именно на Лашет заложи Меркел, за да попречи партията да премине под контрола на „външния“и „чуждия“ Мерц.
Вторият избранник на Меркел обаче се оказа също толкова неубедителен както и Анегрет и в крайна сметка удави собствената си партия. Въпреки че би било по -честно да се каже, че самата Меркел удави ХДС, защото именно тя, чрез честни или не толкова честни хватки, изтласкваше своите протежета.
Непопулярността на Лашет беше очевидна от самото начало – но дори след като пое партията, ХДС имаше шанс да остане на власт. Просто беше необходимо да се номинира Маркус Зьодер, лидерът на „по -малката сестра“, баварската ХСС, като кандидат за канцлер. Той беше много по -популярен – но и независим от Меркел. Не е изненадващо, че Ангела направи всичко възможно да предотврати номинацията му.
И какъв е крайният резултат? Разбира се, германците гласуват официално за партии, а не за кандидати за канцлер – но Меркел очевидно подцени ролята на личността в историята. Невзрачността на Лашет отблъсна избирателите от ХДС -ХСС – последните анкети дават на партията 20 процента.
Това е най -ниският резултат в историята й, особено в сравнение с 38-те %, които ХДС-ХСС имаше през април миналата година, в началото на карантината поради пандемията. Разбира се, популярността на партията беше повлияна не само от слабостта на Лашет, но тя се оказа фаталният фактор, който всъщност осъди ХДС-ХСС да премине към опозицията.
Да, всичко отива натам. Въпреки че и тримата кандидати за канцлер са нехаризматични, германците толкова много не харесват Лашет, че те, след като се поизмъчиха, избраха Олаф Шолц. Що се отнася до избора на най -доброто от лошото – допълнителен плюс за Шолц е, че освен финансов министър, той е и заместник-канцлер, тоест заместник на самата Меркел. Тук има един вид приемственост.
Ако имаше директен избор на канцлер, 43 процента биха гласували за него – срещу 16 за Лашет. Третата кандидатка, „зелената“ Аналена Бербок, би вкарала само 12: краткото пролетно излитане, когато перспективите за нейния канцлерски пост бяха дори сериозно обсъждани, отстъпи място на дълбоко лятно падане. Заедно с него рейтингът на Зелените като цяло пада – от пролетните 28 процента останаха есенните 16 процента.
И СДПГ нарасна от последните 16 процента на 25 процента – и може да добави още до самите избори. Значи Шолц ще стане канцлер? Да, и той има две възможности за това.
Третият вариант, когато той не става канцлер, става все по -малко реалистичен с всеки изминал ден. Това е вариантът на т. нар. Ямайка, тоест коалиция с цветовете на знамето на Карибската държава: ХДС-ХСС, Зелените и либералите от Свободната демократична партия.
„Ямайка“ преди доста време се смяташе за почти предрешен резултат на тези избори. Но сега, на фона на спада в рейтинга както на ХДС-ХСС, така и на Зелените, шансовете за сформиране на тази коалиция намаляват.
Сега и трите партии – включително СвДП – заедно печелят 49 %. Да, делът на онези партии, които няма да преодолеят петпроцентната бариера, също ще отиде при тях, тоест те ще имат повече от половината депутати в Бундестага.
След последните избори през 2017 г. Меркел се опита да създаде „Ямайка“ в продължение на няколко месеца – и всичко това без резултат. Но след това й помогна завръщането в голямата коалиция, тоест в съюз със СДПГ – социалдемократите наистина не искаха да останат в неравния брак.
Но сега няма да има такава възможност. Почти е невъзможно да си представим вариант, при който СДПГ, след като спечели изборите, ще вземе християнските демократи за свой младши партньор. И кои са те сега – без популярната Меркел, но с непопулярния Лашет?
Социалдемократите сега теглят късметлийския билет – тъй като за дългите години съвместно съжителство с партията на Меркел (а те бяха в управляващата коалиция 12 от 16 години) те почти се превърнаха в партия от втория ред.
От “народната“ партия, най-старата германска партия се срина до унизителните 15 процента за нея – и изглеждаше, че Меркел е изпила цялата кръв от нея. Но грешката на Меркел (ако не говорим за късогледо упорство) при избора на наследник даде възможност на СДПГ да вземе властта – и ще бъде много странно, ако след 26 септември тя не я приложи.
Олаф Шолц ще има две възможности. Той може да ръководи светофарна коалиция, кръстена на СДПГ (червено), СвДП (жълто) и Зелените. Този вариант сега изглежда най -реалистичният, но има и версия на чисто лява коалиция – когато вместо СвДП, „Левите“ ще заемат третото място.
„Левите“, наследниците на ГЕСП, управляващата партия на ГДР, получиха повече от девет процента на последните избори, но сега един и половина пъти по -малко избиратели са готови да гласуват за тях.
В източните земи, тоест в бившата ГДР, „крепостта“ на „Левите“, те отдавна са притиснати от Алтернатива за Германия (на тези избори тя ще запази или дори ще подобри предишния си резултат от 12 процента). Но AfD е открито антисистемна, така че на всички други партии не е позволено дори да мислят за коалиция с нея на всяко ниво.
„Левите“ отдавна са на власт на нивото на провинциите. Включително и в Берлин – където управлява коалиция от СДПГ, Зелените и Левите.
Сега теоретично същата възможност би могла да възникне на федерално ниво – което би било голяма промяна вляво за цялата германска политика.
Но шансовете за нейното формиране са малки – от „Левите“ ще се изисква да се откажат от отхвърлянето на НАТО, национализацията и другите „радикализми“: но приемането на такива искания ще довърши партията.
Така че най -лесното нещо за Олаф Шолц ще бъде да стане канцлер от коалицията на „светофара“ – две леви партии („Зелените“ като цяло са формирани чрез отделяне от СДПГ) и една либерална партия. Да, разбира се, всички те са условно левичари, но те са атлантически другари, системни партии.
Не някаква радикална и почти екстремистка (за германския елит) „Алтернатива за Германия“, която в случая ще бъде принудена да отстъпи в Бундестага мястото си на основна опозиционна партия на ХДС-ХСС. Тоест бившата партия на Меркел – която сега, когато тя напусна, поради нейния инат остава извън властта.
Между другото, за Меркел няма да е лесно да си тръгне – ако преговорите за създаването на нова коалиция се забавят (и най -вероятно това ще се случи), тя все още ще работи като канцлер няколко месеца след изборите. През които обаче тя вече няма да може да поправи грешката си.
