Кръв. Трупове. Гангстерска война. Която явно продължава и до днес, макар и прикрита. Това беше част от империята ВИС.
Началото беше положено през 1991 г., когато никому неизвестният тогава Васил Илиев, момче от Кюстендил, учило в спортни училища, било „олимпийска надежда“, регистрира фирма за охрана и сигурност, наречена ВИС-1. Демек – Васил Илиев – секюрити. Откъде и как момчето от Кюстендил, не станало олимпийски и световен шампион по борба, се сдобива с първоначалния капитал, за да наеме немалобройна армия, съставена предимно от негови съученици и съотборници, да накупи беемвета, да наеме офиси и сгради – никой не казва. И започва
черното време
за дребния и среден бизнес. Отвориха се много малки предприятия. И тогава се появиха едни едри остригани момчета, облечени в маркови анцузи и маратонки, които ултимативно предлагаха охрана срещу заплащане. Наивниците, повярвали в свободното предприемачество, вдигаха рамене – за какво ми е охрана, нали вече живеем в свободна страна, а пък има и полиция. И точно те се оказаха взривени, подпалени, отвлечени, пребити. Така се наложи формулата на силовото охраняване, което започна да пълни касите на ВИС-1. Макар че големите пари там постъпваха от дрога, проституция, контрабанда. Югоембаргото също беше златно време за подземния свят. Момчето от Кюстендил Васил Илиев, разбира се, не се оказа нито гений, нито пророк на новото бъдеще. Защото неговите създатели, изградили още преди 10 ноември 1989 г.
схемите за
разграбване на
държавата
не можеха да го оставят да властва сам в подземните територии. Имаше риск да си повярва и да се „отвърже“. Успоредно с ВИС на охранителния пазар се пръкна и СИК. Създателите и господарите на двете подземни империи винаги се държаха на бойна нога една срещу друга. Само за четири години империята ВИС-1, прераснала във ВИС-2, което предполага, че там вече официално е включен и Георги – братът на Васил Илиев, придоби невероятни мащаби. Но времената се меняха и остриганите момчета в анцузи започнаха да стават неудобни за създателите си, отново дошли на власт. Така в навечерието на Великден 1995 г. явно непослушният Васил Илиев беше отстранен по най-категоричния начин. Вечерта на 25 април, когато пътува към любимото си заведение, ресторант „Мираж“ в столичния квартал „Гоце Делчев“, охраната изведнъж се разсейва, от тъмнитата се понася автоматичен огън и
империята ВИС
осиротява
Тогава това още се приемаше като нещо стресиращо. Цялото МВР беше вдигнато по тревога. При министъра Любомир Начев започна извънредно нощно съвещание. Какво е било отношението на шефовете пролича от една реплика на тогавашния секретар на МВР Цвятко Цветков – какво сте се събрали толкова хора заради един бандит. Явно бандитът вече бе станал ненужен на създателите си, отстранен е, какво толкова! А най-големият проблем на министъра Начев беше как ще извести шефа си Жан Виденов. МВР излезе с декларация, че „България не е Чикаго от 30-те години“. А империята беше поета по наследство от брата на Васил – Георги.
Същият този Георги беше натоварен да придаде нов облик на подземната империя. Вече облечен в костюм за хиляди долари, той преоблече и момчетата от анцузи в маркови дрешки. Заяви – бяхме борци, станахме бизнесмени. Преименува империята в памет на брат си на ВАИ-холдинг – холдингът на Васил Андреев Илиев. И премина в сферата на застраховането. По същата схема. Ако не искаш да си застраховаш бизнеса, ти се случват много неприятни неща.
Фасадата стана
бляскава
Хотелиерство, туризъм, футболни отбори. Любим хотел – „Дюн“ на „Слънчев бряг“. И точно там беше лобното място на императора на ВАИ – холдинг. Като собственик на пловдивския „Локомотив“ празнуваше там футболни успехи през август 2005 г. Снайперистът е на покрива на отсрещен хотел. Изстрелът е само един. Така точно десет години след брат си от света си отива и Георги. Името ВАИ-холдинг заглъхна и постепенно изчезна от общественото пространство.
Докато показното убийство на Веселин Стоименов отново напомни за него. Оказа се, че именно Стоименов е човекът, закрил юридически ВАИ-холдинг през 2005 г. след смъртта на Георги Илиев. Което не значи, че империята е престанала да съществува. Тя е пререгистрирана, раздробена на фирми и дружества, които формално нямат нищо общо с някогашния ВИС и ВАИ. Но продължават да действат. За това говори само фактът, че любимият хотел на сегашната жертва, също бил „Дюн“ на „Слънчев бряг“, чийто собственик бил убитият. Той, който по времето на Васил Илиев е още трийсетинагодишен, се оказва пряк наследник на подземния бизнес на братя Илиеви. А почеркът на разстрела му, седем изстрела от толкова любимия на наемните килъри „Макаров“, показва, че е жива и друга империя. И битката в подземния свят продължава.
Широко затворени очи
Колчо Слепецът от Вазовия роман „Под игото“ е направо човек с орлово зрение в сравнение с нашите институции, разследващи показните убийства през последния четвърт век. Те, дано не е умишлено, се държат, сякаш участват във филма „Широко затворени очи“.
Васил и Георги Илиеви, Илия Павлов, Емил Кюлев, Иван Тодоров-Доктора, Стефан Мирославов – Крушата, Милчо Бонев – Бай Миле, Поли Пантев, Косьо Самоковеца и колко още знайни и незнайни герои на подземния свят паднаха убити за това време. Върхът, разбира се, е 2 октомври 1996 г., когато пред дома му на столичната улица „Латинка“ 15 беше разстрелян депутатът и бивш министър-председател Андрей Луканов. Отначало, след всеки разстрел, потресът в обществото беше невероятен. Несвикнали на толкова криворазбрана демокрация, хората се втрещяваха от новината за поредното убийство. Особено на Луканов. Въпреки че убийството не беше политическо, както на Стефан Стамболов, Димитър Петков и Александър Стамболийски, а чисто икономическо, все пак куршуми покосиха бивш премиер на тази държава! Сега застреляха за по-малко от денонощие наследника на империята ВИС и бизнесмен. Хладнокръвно. И професионално. Колкото и от полицията да се опитват да прокарват версията, че драмата с шефа на „Агресия“ била битово убийство, а стрелецът – аматьор, защото там било пълно с камери и с охрана на разни богаташки дворци. Килърът е високачествен профи. Знаел е навиците на жертвата. Знаел е и че там камерите не ловят. Дори си прибрал гилзите.
И – какво от всичко това? Шумотевица по медиите, която с годините става все по-вяла. Първоначално – вътрешният министър веднага извикан в парламента да дава обяснения. Постепенно и това замря. Едва ли сега, особено с кризата „Местан“, някой ще се сети да поиска от Румяна Бъчварова да даде обяснения за убийствата и дали не започва нова гангстерска война. Е, дори да я извикат, тя ще каже, че не започва. Както много свои предшественици. А войната си върви вече четвърт век. От 1991 г., когато беше първият показен разстрел на Стефан Мирославов – Крушата. И за всичките тези години няма разкрито нито едно от показните убийства! Нито едно! Като изключим празния шум, предизвикан от Богомил Бонев, който „бил хванал убийците на Луканов“, изтръгнатите с изтезания от тях в „Къщата на ужасите“ в Копривщица неверни показания и пълното им оправдаване от съда, по нито едно от делата – никакво развитие. Годините минават. Делата падат по давност. Убийци няма. Е, как това да не дава кураж на които и да са те, нови наемни килъри да насочват дулото към поредната жертва! Значи са сигурни, някой им е гарантирал, че ще останат недосегаеми. И те остават. Поне докато институциите гледат с широко затворени очи.
