По време на Общото събрание на ООН през септември миналата година френският президент Емануел Макрон нарече пълномащабната военна инвазия на Русия в Украйна “колониален империализъм”. Полският президент Анджей Дуда е съгласен с него, тезата му е дори, че “руският империализъм” е обявил война на Източна и Централна Европа.
На този фон през цялата минала година в бившите съветски републики се чуваха обвинения спрямо РФ в “империализъм”, обвинения дори и срещу руснаците, които са напуснали страната-агресор и живеят в емиграция.
Руската история, култура, манталитет, а понякога дори и съзнание се наричат “имперски”. Някои изследователи са съгласни с тази оценка, като например антропологът Алексей Юрчак или украинският историк Сергей Плохий, пише в анализ от тази седмица опозиционното руско издание “Медуза”.
Критиките се чуват дори от някои руски дейци на изкуството и културата, които открито подкрепят агресията. В интервю за “Российская газета” през лятото на 2022 г. например директорът на Ермитажа Михаил Пиотровски заявява, че “всички ние сме милитаристи и империалисти.
Искат ли руските империалисти да възродят империята?
В продължение на много години Кремъл постоянно даваше да се разбере, че смята съвременна Русия за велика сила, която има право на определена сфера на влияние – на първо място така нареченото постсъветско пространство. Схващането, че Русия има право да се намесва в делата на “братските народи” и дори да определя пътя на тяхното политическо развитие, обикновено се нарича империализъм.
Някои изследователи свързват тази представа със славянофилската идея за Русия, според която руският народ има специална религиозна или квазирелигиозна мисия. Ето защо тя не подлежи на “модернизация” или нещо подобно.
“Ние сме руснаци, Бог е с нас” е израз и теза точно за това: “нашата” правота се обуславя не от политически, правни, икономически или други съображения, а от “историческа мисия” и “специална задача”.
В същото време на фона на пълномащабното военно нахлуване в Украйна в постсъветските страни, които посрещнаха десетки хиляди руснаци, напуснали страната, “империализмът” се превърна в своеобразно клеймо. На първо място, за онези руски граждани (и особено за “добрите руснаци”), които продължават да оплакват “упадъка на Русия” или Съветския съюз или да възпроизвеждат имперските митове за превъзходството на руския език и култура.
Как да отличим империя и неимперия?
Няма общоприето определение за империя. Затова историци, учени, журналисти, активисти и политици редовно и доста ожесточено спорят помежду си за това кой е империя, има ли добри империи и т.н.
Историците се опитват да превърнат “империя” в ясен научен термин и спорят за точността на неговото прилагане. Този дебат е една от най-продуктивните и активно развиващи се области на историческите изследвания през последните няколко десетилетия.
Но “империя” е и политическо понятие. То се използва доста гъвкаво, за да опише агресивната политика на отделни държави, които се опитват да се намесват в делата на други суверенни държави в свой интерес. САЩ често се разглеждат като “империалистически” спрямо страните от Латинска Америка, Китай – спрямо страните от Централна и Югоизточна Азия, а Русия – в “постсъветското пространство”.
Много е важно да се подчертае, че думата “империя” означава различни неща в исторически и в политически контекст. Двете значения, разбира се, са свързани: “политическа империя” често е “историческа империя”, която е загубила предишното си величие и сега “копнее”.
Историците често казват, че СССР е бил “сгрешена империя”, което означава, че границите между съветския център и периферията са били силно размити и че администрацията на националните републики е включвала не само класическите колониални елементи. Случва се такива технически подробности да объркват аудиторията. Това се случва именно поради разминаването между двете значения на думата “империя”: учените говорят за сложен, труден за дефиниране исторически феномен – докато от тях се очаква да направят политическа оценка.
Съвременна Русия и СССР могат ли да се смятат за империи? Съвсем краткият отговор е “да”, ако имаме предвид широкото политическо понятие за империя.
Всички руснаци ли са империалисти?
В най-широк смисъл руските империалисти са спекулативна категория. Тя обединява доста различни групи хора в носители на единна система от идеи (или дори съзнание), основана на идеите за “специалната цивилизационна мисия” на руснаците и постсъветската носталгия по империята. Някои наричат тази идеология “рашизъм”.
През последните десетилетия руската социология почти не изследва идеологиите, а в най-добрия случай само ценностите на руснаците. В навечерието на гласуването на конституционните изменения през 2020 г. група независими руски социолози, ръководени от Сергей Белановски, проведоха едно от малкото подобни проучвания. Те разделят населението на страната на изключително условни сегменти: “демократи” (44%), “нерешителни” (39%) и “империалисти” (17%).
И “демократите”, и “империалистите” са много разнородни идеологически лагери. Първите включват, да речем, както либералите, така и много “леви”. Втората включва както монархисти и царебонисти, така и сталинисти.
Според самия Белановски идеологията на империалистите се основава на руския национализъм, империализма, негативното отношение към “колективния Запад” и “разчитането на употребата на сила като основен инструмент за управление на обществото”.
През последните години империалистите са склонни да критикуват властите за непоследователност и слабост (както посочват социолозите, защото Кремъл, според тази част от руснаците, не е реализирал добре имперските идеали), одобряват руската военна агресия в Донецка и Луганска област на Украйна и, за разлика от “демократите”, имат изразена увереност в бъдещето.
През 2020 г. Белановски отбелязва, че руските социолози са склонни да опростяват и най-често отъждествяват спада на рейтинга на властите с ръста на демократичните настроения в страната, въпреки че в действителност нещата са много по-сложни. Грубо казано, дори ако социологическите проучвания показват, че “демократите” числено преобладават над “империалистите”, няма гаранция, че “путинизмът” е на път да падне, а идеологическият вектор на “нерешителните” (39%) няма да се наклони в полза на “силната ръка”.
Както посочва Елена Чебанкова, професор по политически науки в университета “Линкълн”, през последните години Кремъл многократно е приемал различни идеологии – от евразийството до неолиберализма. Но идеологическата линия никога не се е опирала на реално съществуващите в страната политически сили, а още по-малко на масовите социални движения.
Казано просто, дори Белановски да е прав, че 17% от руснаците са склонни да критикуват Кремъл от “имперска” позиция, това няма голямо политическа тежест. Путин реши да започне пълномащабна военна инвазия в Украйна не защото искаше да угоди на империалистите, а защото лично вярва, че това е правилното нещо, което трябва да направи.
Чебанкова посочва също, че при цялото разнообразие на идеологии и мнения за неравенството, разпадането на СССР, правата на ЛГБТ хората, икономическата политика и т.н., повечето граждани на Русия подкрепят силната държава. “Силна” не само във военния, но и в полицейския смисъл, както и в смисъла на активно ръководство на обществения и икономическия живот. Тоест за една патерналистична държава.
“Стандартният модел”, върху който се изграждат тези възгледи, си остава СССР: малко хора искат той да се възроди в предишния си вид, но почти всички искат възраждането на определени елементи (военна мощ, гарантирана заетост или нещо друго) на съветската империя. Вероятно именно тази нагласа превръща носителите на най-различни политически възгледи в империалисти – още повече че това е най-лесният начин да се компенсира липсата на цялостна руска идентичност.
