Преди известно време Бургас стана известен като градът с най-много търговска площ на глава от населението.
Моловете никнеха бързо, проектите се реализираха с устрем и плам, но изведнъж всичко това секна. Сега в града има един фалирал мол, и един проект, който така и не бе стартиран, както и още един, който предизвика много спорове. Големите търговски центрове се наричат молове. Но какво всъщност означава точно това. Четем в речниците. „Това е голяма търговска сграда с магазини, ресторанти, кафенета, кина и заведения за бързо хранене. Той е сравнително ново явление, станало възможно с напредването на индустриализацията и замогването на населението, появило се в края на 19 и началото на 20 век в САЩ и Великобритания и постепенно разпространило се в останалите индустриални страни, а по-късно и в по-слабо развитите икономики по целия свят.
Според определението на Международната асоциация на търговските центрове (Internatinal Council of Shopping Centers) търговски център в Европа е група от търговски помещения в една или повече сгради, които са планирани, развити и управлявани като един имот с един собственик, имат с минимум 5 000 m² брутна отдаваема площ (БОП) и собствен паркинг. Заради практиката магазини в търговски центрове да се продават обособено в България критерият за собствеността невинаги може да бъде приложен. Търговските центрове се делят на традиционни (молове, търговски центрове по главни търговски улици) и специализирани (търговски паркове, аутлети, тематични центрове), и се категоризират допълнително според според обема на БОП като малки (5–20 хил. m²), средни (20–40 хил. m²), големи (40–80 хил. m²) и много големи (над 80 хил. m²)“
В България първият търговски център – ЦУМ – е построен през 1957 г. и до 1998 г. функционира като универсален магазин, в който се предлагат стоки от голям брой продуктови групи – конфекция, парфюмерия, козметика, електроника и други, а след реконструкция през 2000 г. е открит отново вече като търговски център, който приютява магазини на различни марки и вериги. За първи български мол от съвременен тип (с магазини, заведения, хранителен хипермаркет, кино, паркинги, услуги и забавления) е откритият на 12 май 2006 г. City Center Sofia, в София. Около месец по-късно на 9 юни 2006 г. открива врати Mall of Sofia и след тях врати отварят молове в почти всички големи градове в страната, най-големите от които се намират в София (The Mall – с БОП 66 хил. m²)[2] и Варна (Grand Mall – 50 хил. m²). Обаче на 28 март 2013 г. в София се открива Paradise Center, като изпреварва The Mall със своите 80 хил. m² и става най-големият мол в София.
В Бургас първият мол е открит през 2009 година. Това е „Бургас плаза мол“, който разполага с 26 хиляди квадратни метра разгърната тръговска полщ. Преди това градът разполагаше с няколко бизнес или търговски центрове, които обаче имаха значително по-малка площ и не можеха да бъдат наречени точно молове. Такъв например е „Трия сити център“. В Славейков подобни функции имаха и двете сгради с името „Мираж“. В „Бургас плаза мол“ местата бяха заети бързо и бизнесът потръгна. Три години по-късно се появи и МОЛ Галерия, който е значително по-голям. Неговата разгърната надземно площ е 58 147 квадратни метра, а паркингите се разпрострират на 29 645 квадратни метра. В него бяха инвестирани около 60 милиона евро, като той зае част от плащта на бившия Винком. Земята беше продадена от шефката на Феста холдинг Петя Славова, която реши преди десетина години да събори завода и да реализира печалби от терените. Така двата мола влязоха в остра конкуренция за клиенти, но в общи линии пазар все още имаше. Година по-късно обаче се появи и МОЛ Странд. Неговата площ е около 50 хиляди квадратни метра. Идеята за Странд беше революционно нова, като той беше разположен на открито. Това предлагаше нови предизвикателства пред клиентите и наемателите. Замисълът обаче не успя. Първо, не беше правилно изчислена пазарната обстановка в региона и много площи останаха незаети, дори и след големия рекламен и медиен фурор около търговския център. Второ, локацията на мола не беше добра. Извън града, в труднодостъпна зона и липса на транспортни връзки. Собствениците на мола разбраха тези недостатъци и дори бяха готови да пуснат специални автобуси за клиентите на мола, но в крайна сметка се стигна до фалит. И Странд затвори. Оказа се, че финансирането е свързано и с КТБ, което още повече затрудни нещата. Стана ясно, че Странд е и част от длъжниците на банката. Влезе съдия-изпълнител, който започна разпродажба. Сега молът е обявен за продан на цена около нищожните 12 милиона лева. Това е много по-малко от инвестираните 35 милиона евро, но дори и при тази цена желаещи да го купят нява. В един момент тръгнаха слухове, че община Бургас има намерение да купи цялата площ със всичко застроено и да върне живота на търговския център. На този етап обаче няма направено нищо в тази посока.
През 2009 година врати трябваше да отвори „Сан сити мол“, който по проект изглеждаше прекрасно. Висока сграда с много добра локация и разнообразни услуги. Част от енажите се планираше да бъдат построени за жилищни нужди. Но това остана само проект. В момента край училище Васил Априлов, където трябваше да е молът има само една голяма дупка. Иначе по проект площта беше планирана да е 37 хиляди квадратни метра, а инвестицията в размер на 23 милиона евро. Кризата, която започна в средата на 2008 година обаче осуети всичко. Тогава банките спряха да дават кредити, а строителството се срина като кула от пясък. Така този мол остава все още само един красив проект. Едва ли обаче някой ще реши да го реализира с оглед пазарната ситуация в града и региона.
От много години в центъра на града стои една огромна дупка. Сагата около ГУМ- а продължава вече повече от десетилетие, но развите няма. Преди две години тръгнаха информация, че там ще се изгради мол „Гранд Галерия“, като дори бяха публикувани и проектни графики. Беше направен и идеен проект. Тогава част от архитектите в Бургас се обявиха против построяване на подобна голяма сграда в идеалния център. Беше обявено и, че това ще доведедо транспортен хаос.
Сагата с мола, който трябваше да бъде първият в Бургас, започна през 2005 г., когато бе продадено правото на строеж на старозагорската фирма ГИР-2за 3 911 000 лева. Всичко това й даде правото да застрои сграда с разгъната площ от 38 хиляди кв. м в суперцентъра на Бургас. Инвеститор по – късно в обекта беше друга фирма – Мариета ЕООД, но инвеститорите са същите – братята Лука и Иван Ангелови, чиято фирма „Градус-1“ е най-големият производител на птиче месо в страната.Планираше се строителството да продължи 18 месеца. За да бъде реализиран и този проект , ще са необходими около 40 милиона евро. Все още обаче няма никакво строителство, защото юридическата сага около имота продължава. Локацията на евентуалния бъдещ мол е перфектна, но въпреки това обаче представители на консултантски компании и на конкурентни молове предричат трудна пазарна реализация на проекта.
Иначе бизнесът на братята Иван и Лука Ангелови започва в началото на 90-те години с производството на яйца и пилешко месо. Тръгва от ЕТ „Градус – Иван Ангелов“, с годините се разраства и вече представлява почти затворен цикъл, който започва с производството на фуражи и свършва с доставката на разфасовки в търговската мрежа. Сред останалите начинания на двамата братя са слънчогледово олио „Бисер олива“ и избата „Анжелус естейт“, която произвежда вина от собствени лозя. Основни акционери са и в столичната болница „Сити клиник“. Двамата бизнесмени са смятани за близки до бившия министър на земеделието Мирослав Найденов, като „Градус“ бе замесена и в скандал с PR поръчки и прехвърлени апартаменти. Инвестициите на групата в недвижими имоти до момента също не са безпроблемни. „Градус“ се оказа собственик на земи в скандала „Дюнигейт“ край Несебър. Имената на Лука и Иван Ангелови се появиха и в сделки за покупка на апартаменти в прословутите магистратски комплекси в Приморско.
Моловете в града обаче доведоха да срив в дребния бизнес. Малките павилиони и магазини в комплекс „Славейков“ почти изчезнаха, а повечето изпитват сериозин проблеми. Същото е и в „Изгрев“. Там са концентрирани най-много големи търговски обекти- два мола, вериги магазини, строителни хипермаркети. „Преди години оборотът ми беше 2 хиляди лева на ден. Сега е не повече от 400-500 лева. При надценка от 10-15-20 процента ми остават 70-80 лева. С тях трябва да плащам заплати, осигуровки, наеми, консумативи, вода, ток. Накрая не остава почти нищо. Бизнесът замира. Много колеги затвориха и избягаха в чужбина, други потърсиха други дейности. Ситуацията не е добра за дребните търговци.“- коментира 38-годишнитя Николай Димов, който има павилион за цигари, алкохол и пакетирани стоки.В същото време конкуренцията води и до намаляване на цените на пазарните площи в моловете. Тази надпревара обаче се оказва и пугубва за малките играчи в търговията. Всъщност глобализацията отдавна е навлязла в Европа, просто у нас текат същите процеси, но с две-три десетилетия закъснение.
