Хиляди българи работят при нечовешки условия на труд в Италия. Те извършват тежък физически труд на полето в района на Пулия, Южна Италия, където условията са много тежки, а работният им ден продължава повече от 10-12 часа. Условията на труд са повече от критични, а тези на живот са доста по-лоши от нормалните.
Това съобщи пред БНР Валентина Васильонова, зам.-председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ.
„Много от тези хора работят на практика без трудов договор, което ги поставя в близки до робските условия на труд и живот. Правата им са силно ограничени и те са тотално зависими от работодателя си. Те не могат да се организират, липсва им информация, което ги държи в страх и подчинение и ги поставя в ролята на жертви“, посочва Васильонова.
Заплащането им е мизерно – в пъти по-малко от определеното според италианските закони. „Много силен фактор е страхът да не изгубиш тази работа, за която си готов да работиш за 2 евро на час, което е недопустимо малко, при положение, че минималната ставка е 8 евро на час“, отбелязва тя.
Много от имигрантите живеят без ток, вода и санитарно-хигиенни възли. „Това, което виждаме там, е робство, робска експлоатация“, категорична е Васильонова.
„Хората, които идват в Италия, за да работят, са много уязвими, защото често не знаят езика, не познават трудовите норми, нито своите права. В стремежа си да намерят работа българите са готови на големи компромиси“, посочва Анелия Генова, която е културен и езиков медиатор в област Пулия.
Именно липсата на работа привлича сънародниците ни на Апенините. „Всеки, който търси работа, намира познат, който му казва, че при него има работа. Хората идват тук с надежда да намерят работа, дори цели семейства с децата си. Много от тях идват само за сезонна работа, но остават и продължават да работят с години“, обяснява Генова.
Италианските синдикати се борят срещу нелегалните посредници на труд на Апенините, чиито най-чести жертви са именно българите. Те полагат големи усилия да помогнат на имигрантите, работещи в селското стопанство, които се трудят при много тежки условия. Много местни асоциации също помагат на новодошлите.
За да се измъкнат от тежката ситуация българите трябва да си помогнат и сами. Абсолютно задължително е да знаят италиански, да познават трудовото законодателство и да се свържат със синдикалните организации, с чиято помощ да отстояват законните си трудови права.
„Това е двустранен процес. Работниците трябва да искат да отстояват правата си“, отбелязва българката.
Самата тя участва в няколко организации и е силно ангажирана с обучението и подкрепата на новодошлите.
