Хавана има две страни – една за пред туристите и друга за местните. Те са различни откъм стандарт на живот, доходи, контакт с външния свят. Дори и валутата е различна. Едната – туристическа Куба, се развива със съвременни темпове, а другата – Островът на свободата е останал някъде в миналото. Пътуването ми до Куба в средата на март се превърна в опознаването на един друг свят. Пътувах до Хавана от Мексико, след обиколка на Латинска Америка, и Куба беше мястото, където срещнах най-много българи. През последната година интересът към страната се увеличава многократно и моментът за посещение е подходящ.
Китайски квартал
без китайци
Настаних се в Китайския квартал, зад сградата на парламента Ел Капитолио. През 20-те години на ХХ в. това е бил най-големият китайски квартал в Латинска Америка, но през 60-те години повечето от жителите му се преместват. Днес тук не живеят китайци, но въпреки това името си остава същото, а предприемчивите кубинци отварят китайски ресторанти и барове за туристите. Китайският дух в района се изчерпва с паметника на Конфуций и традиционната арка на входа на квартала. Отсядането в частен имот в Хавана е най-добрият избор и може би единственият начин да надникнете в живота на местните. Сприятеляването с хазаите пък ще ви спести много време и пари със съвети като в кой ресторант да отседнете или откъде да си вземете кубински пури. Единственото условие е да не отваряте политически теми. Когато споменах думата „комунизъм“ в компанията на трима кубинци, и на тримата спешно им се появи някаква работа и тихомълком ме оставиха.
Храната
Кубинските питиета с „Хавана Клуб“ са световноизвестни, но не така стои въпросът с храната. В търсене на типичното кубинско ястие от разговорите с хазаите разбрах, че сред най-популярните храни за местните са пиле с ориз и… сандвичите. В ресторантите се сервира европейска кухня, а на улиците се продават предимно пици. За вечеря в ресторант обаче се иска много търпение. Опашките за настаняване в заведение са наистина големи. Приготвянето на храна вкъщи пък е трудна задача, предвид ограниченото предлагане на продукти в супермаркетите. В тази ситуация е твърде вероятно да се окаже, че в Хавана ще изядете повече пици, отколкото в Италия.
Входът на Китайския квартал – тематичен, но без китайци
По цените лесно ще се ориентирате къде ядат туристите и къде местните – в ресторанта пицата ще ви излезе около 15 конвертируеми песос (1 конвертируемо песо = 1 долар), докато на улицата – 40 цента. Заплатата за средния кубинец е около 20 долара на месец, което означава, че тези пари трябва да стигат минимум за плащане на сметките и за храна. Ниските доходи обаче изключват местните от възможността да ядат в ресторант и се ограничават до храната, предлагана в супермаркета или тази на улицата.
Хавана Виеха
Най-туристическата част на Хавана е Стария град, или т. нар. Хавана Виеха. Започвам разходката си от улица „Обиспо“, която минава през сърцето на Стария град. Улицата започва от статуята на Хосе Марти в центъра на града и срещу Ел Капитолио – парламентарната сграда на Куба, копие на Белия дом във Вашингтон. Първата пресечка на „Обиспо“ е т.нар. пазар „Кооперативо“ – мястото, откъдето всеки понеделник може да си купите пури от фабриките на Коиба и Монтекристо. Преди да купите обаче, се консултирайте с вашия домакин или с някой от хотела, защото има голяма вероятност да ви излъжат с произхода или с цената.
На тази улица са разположени и всички магазинчета за сувенири, а в пресечките ѝ ще видите истинската красота на Стария град. В лабиринта от улички в един момент попаднах на една плочка с надпис на кирилица – беше на български, а посланието гласеше „По случай 1300-годишнината от основаването на Българската държава“. Плочката беше придружена с камък от крепостната стена на Плиска и очевидно стои в сърцето на Хавана Виеха вече близо 40 години.
Интернет зона
Обиколката на Стария град приключва с библиотеката „Рубен Мартинез“, където забелязвам силно присъствие на млади хора, фокусирани в своите смартфони. Оказва се, че това е една от интернет зоните в Хавана, където срещу 1,5 конв. песос може да се ползва интернет за 1 час. Достъпът до интернет се контролира от държавния телеком ETECSA, като при покупката на ваучер ми взеха трите имена, номер на паспорта и номера на банкнотата, с която платих. Местата, където телекомът е монтирал рутери, са в лоби баровете на най-известните хотели „Инглатера“, „Севиля“, „Хавана Либре“ и др., както и в някои от градските зони – паркове и площади. Ефектът от тази държавна мярка е събирането на големи групи млади хора, които идват да си отворят пощата или да поговорят със своите близки извън Куба. Социалният ефект е много силен, като при едно от посещенията на такава зона се запознах с един грък, емигрирал в Хавана преди 30 години заради кубинка. Свързва се към интернет два пъти седмично, за да контактува с приятелите си от Гърция.
Малекон
Библиотеката е разположена непосредствено до крайбрежния булевард, т.нар. „Малекон“. Интернет зоните събират доста млади хора, но по-голямата част от социалния живот на кубинците минава на Малекона. Тук се събират музиканти, влюбени двойки, рибари, ретро автомобили и основната част от туристите, за които това става любимо място за разходки. Булевардът е винаги изпълнен с живот, а баровете покрай него са чудесно място за едно „Куба Либре“ в ритъм със салса на живо
