Гурбетът като възможност за припечелване от години привлича българите, независимо на каква възраст са и каква е основната им професия. За съжаление през последните няколко години напливът към чужбината е нараснал до такава степен, че проблем пред организаторите на събеседванията е не друг, а залите, в които да се провеждат интервютата. „Не че нямаме желание да посетим например Бургас, но там няма достатъчно голяма зала, в която да съберем кандидатите си. Вече самото пространство започва да е проблем. Как да направим презентация на работа в чужбина, ако залата побира едва 500 души, а ние очакваме повече от 1000?!“, коментира Антон Тончев от препитващия екип. Той и колегите му прекараха последната си неделя във Фестивалния комплекс във Варна, където посрещнаха над 1100 кандидати не само от града, но от целия регион. Няколко дни по-рано на събеседването в София са се явили над 1500 души, а в Пловдив – около 1100.
Интересът на кандидатите е за работа в английски ферми, където могат да се спестят няколко хиляди лева. Макар да няма възрастови ограничения, повечето от желаещите са млади хора, които по-лесно взимат решения, трудно си намират прилична работа или пък вече са работили във Великобритания и са останали доволни. По спогодбите, които страната ни има, хората, които се хващат на английските полета, получават 6-месечна работна карта. По този начин стажът на работника зад граница се признава у нас. И ако той преди това е работил няколко месеца, без проблем може да се регистрира в Бюрото по труда и да си получава обезщетение за безработица. Освен това, когато работникът се върне от чужбина, няма нужда да плаща здравни и социални осигуровки за периода на отсъствие.
Печалбата е между 5 и 8 хиляди паунда
Между 5 и 8 хиляди паунда е печалбата на българин, работил половин година в английска ферма. Ето защо за населението от някои райони и общини, където хората по принцип изкарват прехраната си от селскостопански труд, офертите за Англия започват да се превръщат в начин за осигуряване на постоянен доход. Ако един човек замине за 6 месеца, след изтичането на работната му карта той се връща в родината, а три месеца по-късно вече има право на нова карта за още половин година. Освен това работата в английските ферми е целогодишна, тъй като освен сезонните култури производителите разчитат и на оранжерийна реколта. „Често, когато разговарям с кандидати от селскостопанските райони, те споделят, че за тях е много по-изгодно да заминат в чужбина, защото земеделието така или иначе им е професия. Но тук не са сигурни дали ще вземат и 1000 лева, като си предадат реколтата, а в Англия надникът е гарантиран“, коментира Антон Тончев.
Парите са добри, но и работата е тежка
Един сръчен работник, който е свикнал с полския труд, може наистина да си докара добри пари на фона на родния стандарт за доход в селското стопанство. Това обаче не означава, че всеки паунд не е изкаран с тежък физически труд, предупреждават специалистите. Още на първата презентация, преди кандидатите да подадат молби за участие, организаторите обясняват, че става въпрос за тежък физически труд при неблагоприятни климатични условия, т.е. офертата е подходяща за хора, които са свикнали със селскостопанската работа.
Освен това английските фермери очакват от своите наемници да спазват стриктен график. Работникът не може да почива когато му скимне. Той яде, спи или отдъхва по точно определен режим. „Няма много голяма разлика между живота във фермата и този в казармата“, коментира Антон Тончев.
Нормите се определят лично от отговорника
Важен момент е схемата на плащане. От една и съща бригада различни работници могат да се върнат с различна печалба според тяхната сръчност. Освен това фермерите канят добрите кадри за следващата реколта. По изчисления на експерти процентът на ефективните работници с обратни покани е от 60 до 80 на сто. Освен това Великобритания има железен закон по отношение заплащането на селскостопанския труд. Той се определя за всяка година или сезон, като ставката за час не може да пада под определена сума – например 8,17 паунда на час.
Как реално се случват нещата. Пристига новата група работници и в деня, когато те трябва да започнат брането на ягоди например, супервайзорът им отива на полето същата сутрин и използвайки средна скорост на работа (каквато се очаква от работниците), установява колко време му е нужно да напълни една щайга. Ако става дума за две на час, се определя, че за две касетки надникът ще е например 9,50 паунда. Започват хората да берат. Някои са по-сръчни и берат по 3-4 щайги за час и на тях им се плаща по 10-12 паунда. Хората, които берат по-бавно – една касетка за час, получават 6,5 паунда. Човекът, който не успява да покрие определената норма, получава пари за труда си, но той не е ефективен за фермера. Затова, ако темпото и на другия ден е същото, го предупреждават, че е под наблюдение. Ако нещата продължават по същия начин, работникът преминава още един, допълнителен тренинг и на следващия ден пак се връща на полето, но вече с по-ниска норма. Ако отново не справи, се опитват да му дадат друга работа в стопанството. Ако няма такава, го връщат в България.
Разходите се избиват за седмица
В случай, че работникът не е ефективен и се наложи да се върне в родината си, той няма да има финансови притеснения. Причината е, че шансовете, които са му давани да настигне основното ядро работници, са продължили три до четири седмици. А реално разходите, които са направени по заминаването и кандидатстването, се избиват със спечеленото още през първите пет-седем дни. Ако отново реши да кандидатства за работа в английска ферма, ще има тази възможност. Презумпцията е, че ако не е се е справял добре с брането на ягоди, може пък да е успешен на картофената нива.
Студентите по аграрни науки са с предимство
Много студенти, които кандидатстват за бригада в чужбина, са склонни временно да прекъснат обучението си, за да спечелят малко пари. Но тези, които са възпитаници на аграрните университети, не само че са с предимство, но и печелят от работата си във фермите. Причината е, че английската организация ХОПС, която всъщност е реалният трудов посредник между българите и фермерите, е сключила договор с аграрния университет у нас. По силата на документа родните възпитаници, които заминат да работят във Великобритания, освен че се връщат с пари, и времето зад граница им се признава като стаж, който така или иначе е задължителен и трябва да се изпълни.
