Има нещо смътно социалистическо в опашката от напрегнати хора, извила се пред нас. Едно момиче от персонала идва смутено да ни каже, че са останали само 14 билета за следобедната сесия. В този момент пристигат група италианци и с патрицианска невъзмутимост се нареждат най-отпред – и настроението около нас започва опасно да напомня опашките в България по време на отдавна отминалата купонна система. Но се оказва, че италианците имат пълно право – за разлика от всички нас те са си направили труда да проверят и да научат, че тук е препоръчително да се идва с предварителна резервация.
Върволицата от хора се е извила пред касите на комплекса Алхамбра над Гранада – паметник на световното културно наследство и най-посещавана туристическа атракция в съвсем не бедната на туристически атракции Испания. Тъкмо започваме да се чудим дали сутринта не сме направили грешния избор (чудовищната дилема бе дали да дойдем тук, или да отскочим до курорта Нерха, където е сниман любимият в детството сериал Синьо лято), когато най-после строгият човек отпред ни махва да отидем до касите. За щастие са останали билети и за нас, така че след минута вече крачим сред причудливо подрязаните чемшири на някогашните градини на емира.
ДВОРЕЦЪТ НА ЛЪВОВЕТЕ. Изумително е през какви перипетии е преминало това място. Първото известно селище на мястото на днешна Гранада е основано още от финикийците. След това са го владели гърци, картагенци, римляни, визиготи-християни, докато накрая в началото на VІІІ век не идват маврите. Голямото арабско настъпление към Европа, спряно на Балканите от Византия и България на хан Тервел, тук не среща особена съпротива и само за няколко години подчинява почти целия полуостров. Това е началото на Ал-Андалус, мавританското владичество в Испания и Португалия. Докато християнска Европа тъне в най-мрачния период на Сревновековието, в Ал-Андалус процъфтяват науката, литературата, изкуствата. Сарацинските градове имат улично осветление половин хилядолетие, преди то да се появи в Лондон.
Никъде следите от онази блестяща епоха не са толкова много, колкото тук. На Гранада е съдено да е един от първите градове, завладени от маврите, и последният, върнал се в ръцете на християните по време на Реконкистата – почти осемстотин години по-късно. През 1492, четири месеца преди Колумб да отплава за Америка, монарсите Фердинанд и Изабела успяват да прогонят последния емир от династията на Насридите (Лъвовете на Ал-Андалус, както сами се наричали) и окончателно да сложат точка на мавританското присъствие на полуострова. Уви, това е и началото на дългия упадък на този град, приключил чак през ХХ век.
ЧЕРВЕНАТА КРЕПОСТ. Алхамбра (от арабското qal’at al hambra – Червената крепост) всъщност е цял комплекс от укрепления, дворци, градини и храмове, кацнал върху хълмовете над съвременния град. Външната крепост, която е дала името на мястото, датира още от размирния ІХ век. Дворецът на Насридите, несъмнено най-интересната гледка тук, е завършен през ХІІІ век, в самия апогей на ислямската култура на полуострова.
Тъкмо този дворец е и причината да има толкова строги ограничения за влизане в комплекса – посетителите се допускат вътре на малки групи и ще се наложи още веднъж да се наредите на опашка. Но още първата зала ще ви възмезди за търпението.
Докато крачим бавно из прохладните коридори, не можем да се отърсим от мисълта колко труд – и какво богатство – са били нужни, за да се появи тази смайваща паяжина от изкусни гравюри, която покрива всеки сантиметър от каменните стени и тавани. Различните секции от двореца са отделени с прекрасни вътрешни градини и езерца със златни рибки; през самите зали в умело разположени каменни улеи някога са текли поточета, за да разхлаждат и успокояват обитателите.
След завръщането на християните това великолепие било оставено на разрухата. През ХVІ век император Карл V дори сринал зимния дворец на емирите, за да построи собствен, ренесансов палат – далеч по-малко впечатляващ, трябва да признаем. Едва през 1828 архитектът Хосе Контрерас започнал постепенно да реставрира комплекса. Година по-късно Уошингтън Ървинг го посетил и останал толкова впечатлен, че създал прочутите си Приказки от Алхамбра. Оттогава дворецът на Лъвовете е бил вдъхновение на безброй творци – като се почне от Федерико Гарсия Лорка и се свърши със Салман Рушди, Лангстън Хюс и Паулу Коелю. Спомнете си го, когато се наредите на опашката.
СТУДЕНТСКИ ГРАД. Великолепието на Алхамбра обаче има и един подчертано негативен аспект – кара много от посетителите да пренебрегнат самата Гранада. А това е крайно неуместно, защото става дума за един от най-приятните, свежи и весели градове в цяла Европа.
Ако се разходите по изпъстрените с цветя улици, ще се смаете колко жизнен е този град, приютил се в подножието на вечно заснежените върхове на Сиера Невада. Гранада има по-малко от четвърт милион жители, но към тях се прибавят и близо 60-те хиляди студенти, европейци и латиноамериканци, които следват в реномирания местен университет. И придават на мястото очарователно усещане за космополитност.
Гранада е и един от основните центрове на фламенкото – много от най-прочутите изпълнители са родом оттук и ако минете през някогашния цигански квартал Сакрамонте, като нищо може да попаднете на импровизирано представление. Близо до Сакрамонте и в самото подножие на Алхамбра е Албаисин, старият ислямски квартал с белите му къщи, каменни покриви и прохладни вътрешни дворове. Задължителна спирка в туристическите справочници е La Capilla Real, Кралската капела, построена по заповед на Фердинанд и Изабела, които символично пожелали останките им да почиват в града, с който заврършили Реконкистата. Или пък вместо това наминете през някой от безбройните тапас барове – Гранада се слави с една от най-добрите регионални кухни в цяла Испания.
ОЩЕ ПОСОКИ. Всъщност решението накъде да поемете е най-големият проблем тук. Ще се сблъскате с него още на излизане от уютното летище в Малага, защото възможностите са наистина много. Впрочем най-разумният вариант е да си наемете кола – в Испания тази услуга е евтина и развита до съвършенство. Самата Малага е очарователна с множеството си галерии (Пикасо е роден тук), с една от най-популярните арени за корида, с автентичните винарни. На изток, както споменахме, са Нерха и Пунта Лара със златистите им плажове. На запад се простира една непрекъсната 60-километрова ивица от курортни градчета, голф игрища и яхтени пристанища – Торемолинос, Беналмадена, Марбея, Естепона… Границите между тях до такава степен са се размили, че днес те на практика са продължение на Малага – дори има метро до повечето от тях.
