2 юли, петък, 1954 година. Работници и чиновници от 26-хилядния тогава Благоевград, станал наскоро окръжен град на Югозапада, чакат с нетърпение да приключи трудовият им ден и да поемат към своите зеленчукови, овощни градини и лозя. По обед жаркото слънце се скрива зад надвиснали тъмни облаци и започва да вали. Дъждът се усилва, водната завеса става непрогледна и тъкмо, когато хората вече кроят други планове за почивните дни, от изток се задава страховитият потоп.
Ситуацията излиза от контрол към 17 часа. Река Джумайска Бистрица, която пресича града по средата, полудява. Воден талаз, висок 5-6 метра, влачещ със себе си камъни, дървета и тиня, за минута залива къщи, магазини, складове, дюкяни, площади и улици. Водната стихия отнася стотици прасета, кокошки и други домашни животни. Плуват хиляди метри памучни и вълнени платове, безброй чифтове обувки, пити кашкавал, тенекии със сирене от потопените складове. Като клечки кибрит водата носи 10-тонен багер, камиони, коли и каруци.
Най-голямото в историята на града наводнение взима 13 жертви, 6 от тях в с.Бистрица. Тогавашната статистика за нанесените щети сочи, че в Благоевград са наводнени 58 къщи, от които 31 стават напълно негодни за обитаване. В близкото с. Струмско са залети 25, в с. Бистрица – 4 къщи. Нанесените щети са оценени на близо 3 милиона лева.
Като причина за трагедията, очевидци посочват поройния дъжд, който се излива в късния следобед на този ден. Допълнителна предпоставка за наводнението стават и довлечените от реката изсечени дървета и коренища, които образуват зона, в която се събира дъждовната вода. За 2 часа мястото се превръща в язовир, а след като образуваната от дърветата преграда се разрушава стихията продължава с цялата си мощ към Благоевград.
Още на другия ден Благоевград започва да излиза от стреса. Кметът Милан Зашев обявява бедствено положение и издава заповед за мобилизация на мъжете от 18 до 60 години. Започва разчистването на града и спасяването на годните хранителни продукти, топове плат и обувки. В следващите дни Министерският съвет издава 6 разпореждания и Постановление от 23 юли 1954 година, с които мерки се отпускат милиони левове за възстановяването на града. Пострадалите семейства се обезщетяват с пари, дрехи и храна. От София идват десетки багери, камиони и стотици войници от Строителни войски. До 15 декември 1954 година е иззидана 1-километрова дясна гранитна стена на реката, за което са отпуснати 2 600 000 лева. В първите 6 месеца на 1955 година за още толкова пари е иззидана лявата стена, дълга 880 м, заедно с 12 баража и други преградни съоръжения. Големият гранитен бараж на река Бистрица е дълъг 112м, висок 3,5. За 1 година са построени 5 жилищни блока, в които се настаняват около 100 семейства. И сега те се наричат “Сталинските блокчета”.
Когато му докладвали за бедствието, Вълко Червенков възкликнал: “Малко ли му беше на това патило и препатило население?! Повечето дошли като бежанци, прокудени от родните си огнища в Македония, после преследвани от михайловистите, като капак ние му натресохме и македонизирането през 1946 година. А сега “отгоре” и това наводнение!”
Източник:E79 News; bsstruma.co
