Двама братя, едно място за бързо хранене и една мечта. С тези думи испанският вестник El Pais припомня историята за същинските основатели на една от най-успешните компании в света (и сред десетте най-скъпи брандове изобщо) – McDonald’s.
Ричард и Морис Макдоналд са онези, които правят революция в начина на хранене в Америка, но историята на техните постижения остава забравена за сметка на едно друго име. И по една конкретна причина.
Предателство.
Всичко започва от градчето Аркадия, Калифорния, което се намира североизточно от Лос Анджелис.
През 1937 година двамата братя, деца на имигранти от Ирландия, отварят щанд за бързи закуски. Те предлагат хамбургери за 10 цента, които произвеждат за по-малко от минута. Хлебчетата са завити в хартия и няма нужда от сервитьори – клиентът сам поръчва на готвача.
Три години по-късно – през 1940-а, двамата братя превръщат своята количка за бърза закуска в ресторант, пред който слагат висока 7.5 метра жълта буква “М”. Буквата се вижда от всяко място в малкото градче.
През 1948-а година двамата отварят нов ресторант в Сан Бернардино, в който предлагат и пържени картофи. Мястото е досъпно и с кола, но уникалното е, че отново в него няма сервитьори, а в кухната е въведен дизайн, подобен на поточна линия, който прави доставките много лесни. През 1953-та година двамата братя започват да работят на принципа на “франчайза” с други ресторанти…
Днес по света има повече от 35 000 ресторанта McDonald’s, които изхранват 68 милиона души всеки ден в почти 118 държави по света.
През 1999 година, списание Time отпразнува 100-те най-важни личности на 20 век, сред които Алберт Айнщайн, Махатма Ганди, Барт Симсън и … разбира се, основателят на McDonald’s… Рей Крок.
Момент, кой е Рей Крок? Не говорехме ли за братята Макдоналд?
Ако питате Wikipedia, Рей Крок е американски бизнесмен, основател на McDonald’s, олицетворение на америкaнската мечта, постигнал всичко сам…
Роден в Илинойс през 1902, в младостта си Рей е търговец на машини за шейкове, който не се радва на особен успех, до момента в който двамата братя Макдоналд му поръчват шест машини. Крок бързо подушва потенциала на иновативната система на ресторантите McDonald’s.
Той усеща, че цената на храната е минимална, а клиентите могат да са безкрайно много, затова предлага да работи за братята като франчайз търговец. Така през 1954 година той поема управлението на един от ресторантите, като взема 1,9 процента печалба от продажбите, а братята 0.5 процента. Но това не е достатъчно на Рей Крок, който мечтае за националния пазар.
Двамата братя не са толкова амбициозни: тяхната мечта е да направят милион долара, докато навършат 50 години, затова през 1961-ва продават марката за 2.7 млн. долара, както и за 0,5 % от общите печалби на компанията.
Тhefamouspeople.com
Крок, който внимателно отброява всеки долар, пише доста по-късно в своята автобиография, че братята са били “тъпи” и “открито безразлични към това, че аз инвестирах всеки цент, който имах, в техния проект”.
Крок пише още, че двамата Макдоналд искат тези 2.7 млн долара в брой, за да “бойкотират” неговите планове за разширение на бизнеса. Той намира това за “кофти номер”, който обаче Ричард и Морис със сигурност биха оправдали с факта, че са работили в продължение на 30 години по шест дни седмично и имат нужда от почивка. “Много прочувствено”, пише още Крок, “Но по някаква причина не бях способен да се разплача от мъка за тях”.
С привидно огромни усилия Крок успява да купи компанията за 2.7 млн. долара, докато предвидливо усеща бъдещия й успех. 62 години по-късно McDonald’s се оценява на 110 млрд. долара, което я прави една от 10-те най-скъпи компании в света…
Талантливи иноватори, слаби търговци
Договорката за продажбата на компанията между Крок и МакДоналд се сключва със стискане на ръцете и без договор. Извинението е, че на никой от тримата не им се занимава да декларират данъци върху онези обещани 0.5 процента от печалбите.
По този начин Ричард и Морис МакДоналд предават най-добрата търговска идея в света чрез най-лошата търговска сделка в историята. Естествено, без писмено свидетелство за сделката, те така и никога не взимат процент от печалбите на веригата.
Рей Крок разширява веригата McDonald’s из цялата страна. Той довежда до крайност идеята за “бързото хранене”. За да не се застояват клиентите, Крок спира отоплението в ресторантите от веригата. Слага столове с права облегалка, за да не е много удобно на хората и те да не се застояват, като така се хранят по-бързо. Негова е и идеята за по-големите маси, така че да не може клиентите да разговарят с лекота. В онези ранни години дори питиетата се сервират в хартиени конуси, за да не е възможно да бъдат подпирани, а да трябва да се държат в ръка.
Превръщайки McDonald’s в символ на новата американска култура, Рей Крок се опитва да закупи и първия ресторант на братята, основан през 40-та година. Те продължават да го притежават под името Тhe Big М, защото марката МакДоналдс вече е собственост на Рей Крок.
За да ги притисне, Крок просто построява ресторант McDonald’s в съседство, от другата страна на улицата. След няколко години Тhe Big M затваря, тъй като е неспособен да се пребори с конкуренцията.
Така Крок записва името си в историята като основателя на MacDonalds.
В своята автобиография той твърди, че компанията е основана през 1955 година с отварянето на първия ресторант от него лично в Илинойс.
По-късно племенникът на братята Роналд (да, така се казва и клоунът, символ на марката) осъжда егоизма на Рей Крок: “Не съществува друга корпорация в САЩ, в която служителят да се превърне в нейн основател”.
McDonald’s има над 35 000 обекта по света / Getty
Единият от братята Ричард Макдоналд също се оплаква, че Крок се е надявал да купи компанията, за да се фука, че е основател.
“Никой не се е обръщал към него като към основател, до момента в който не му продадохме компанията. Ако знаех, че ще стане така, все още щеше да продава машини за шейк”, казва по-късно той.
През 1990-а компанията закупува подвижния щанд за хамбургери, от който започва всичко. Възстановява го, боядисва го в корпоративните цветове червено и жълто и го слага в корпоративния музей на McDonald’s.
Така се пренаписва мита за основаването на марката.
Морис Макдоналд умира от сърдечен удар през 1971, като до последния момент не може да си прости, че е бил излъган от Крок.
Другият брат – Ричард, живее по-спокойно чак до 89 годишна възраст.
“Имам достатъчно пари, не си струва да умирам заради това”, разказва той на своя племенник Роналд. И добавя: “Видях как моя брат Морис страдаше до смъртта си. Не искам да ми се случи същото”.
Ричард Макдоналд си спомня обаче как трепери от гняв всеки път, когато получи в пощата си годишния брой на списанието на McDonald’s в което се отбелязва “Деня на създателя” и се посочва името на Рой Крок, но никога не се отбелязва името на братята.
И все пак Ричард до края на живота си уверява, че не съжалява за решението си да продаде компанията и да си осигури спокоен живот.
“В противен случай, щях да живея в небостъргач с четири язви и осем адвоката, които да се опитват да попълнят данъчната ми декалрация”, казва той през 1991.
Ресторант в Санкт Петербург, Русия / Снимка: Ема Иванова, Webcafe.bg
Ричард умира през 1998 в родния си Ню Хемпшир, където живее в дом с три стаи. Оставя наследство от 1.7 млн. долара.
Рей Крок умира през 1984 година с лично богатство от 473 млн. долара, след като си е купил включително собствен бейзболен отбор.
Корпорацията МcDonald’s разказва в интернет гордо своята история, като представя Рей Крок като основател през 1955 година.
В предстоящия филм “Сделка за милиони бургери”, чиято премиера е насрочена за 21 април, Майкъл Кийтън играе ролята на Рей Крок, а братята МcDonald се появяват като вторични персонажи. Но един от рекламните слогани на филма е “Открадна една идея и светът я изяде”.
През 1989 година в рекламно видео за McDonald’s се разказва следното:
“Всичко започна с искрата на Дик (Ричард) и Мак (Морис) Макдоналд. И благодарение на управляващата ръка на Рей Крок, се превърна в пламък. Днес златните арки блестят над цялата нация”.
Постепенно все повече хора си припомнят кои са същинските основатели на компанията. А Ричард и Морис Макдоналд ще останат в историята като двама души с голяма идея, но с малки мечти.
Защото историята често се пише не от най-умните, а от най-безскрупулните.
