Най-лесният и безопасен начин да не спазиш един договор е, като подпишеш анекс към него. Сагата с поръчката за 150 млн. лв. за винетките и тол-системата не прави изключение. Три месеца преди неразборията покрай електронните винетки да доведе до оставката му, председателят на Агенция “Пътна инфраструктура” Светослав Глосов подписва допълнително споразумение към сключения осем месеца по-рано договор с австрийския консорциум “Капш трафик солюшънс”.
Месец и половина след като основните дейности трябва да са изпълнени, страните се предоговарят за основни моменти. Част от дейностите отпадат, други са изменени. Променят се сроковете за изпълнение, някои от които се удължават с близо година. Единственото непроменена остава цената, но не и начинът на плащане.
Груба оценка показва, че в резултат на анекса на изпълнителя ще бъдат спестени около 20 млн. лв. В същото време подобно мащабно изменение на договора влиза в конфликт със Закона за обществените поръчки и допълнително внася съмнения около действията на държавата.
Тези рамки няма нужда да ги правите
Сключеният между АПИ и “Капш” анекс предвижда промяна в 18 от дейностите, за които е сключен договорът. Повечето от тях създават впечатлението, че задълженията на “Капш” се разширяват, но същото време допълнителното споразумение предвижда отпадането на основни дейности, които имат голяма финансова тежест.
Така например “Капш” са освободени от задължението да преоборудват 125 съществуващи рамки за контрол, които се намират в населени места. Причината е логична – в населени места не може да се събира тол-такса. Това обстоятелство без съмнение е било известно на АПИ и преди да обявят поръчката.
За да мотивират изменението, от АПИ посочват проект за промени в Директива 2008/96/ЕО, в който се казва, “че не е възможно да бъдат налагани тол-такси на градските пътища”. Въпросната директива наистина е в процес на изменение, но малката подробност е, че тя няма никакво отношение към тол-таксите, а регулира “управлението на безопасността на пътните инфраструктури”.
Според източник на “Капитал”, участвал в подготовката на заданието, дейността по преоборудване на рамките се състои реално в тяхната подмяна. “Цялата техника се маха и се сменя с нова. Единственото, което остава, е металната рамка, тя струва 2-3 хил. лв.”, коментира източникът. Общият брой рамки, които е трябвало да бъдат преоборудвани, е 320, като след допълнителното споразумение техният брой е бил намален до 200. По информация на източника ни тази промяна е довела до икономия за над 10 млн. лв. за “Капш”.
За сравнение – сключеният договор през 2014 г. за изграждането на 100 рамки с преброителни пунктове, които са на далеч по-ниско технологично ниво, е на стойност 4.8 млн. лв.
Тази оптика не ни трябва
“Капш” са освободени също така от задължението да поставят над 200 км оптични кабели до десетте най-натоварени гранични пункта в страната. Изпълнението на това задължение щеше да позволи не само на АПИ, но и на всички институции, които оперират на ГКПП (като МВР и митници), да получат оптична свързаност, която щеше да замени наети медни линии, чийто капацитет е силно ограничен и води до сривове на информационните системи.
АПИ мотивира причина за отпадане на тази дейност с писмо, което е получла от Държавна агенция “Електронно управление” (ДАЕУ), в което се казвало, че действащата комуникационна свързаност е напълно достатъчна и необходимостта от изграждане на оптична мрежа е отпаднало.
В отговор на запитване от в. “Капитал” от ДАЕУ опровергават подобно твърдение. “Писмо, приписвано на Държавната агенция, според това, което визирате, не съществува. На всички етапи на реализация на проекта на Агенция “Пътна инфраструктура” е оказвано в пълен обем поисканото от тях съдействие” отговори пресаташето на агенцията Веселин Нинов. “Нещо повече – Държавната агенция “Електронно управление” е заинтересована от разширяване на оптичната мрежа с цел последващото й използване за управление, интеграция и развитие на други инфраструктурни проекти за нуждите на електронното управление и за целите на националната сигурност” се казва още в отговора ДАЕУ.
По информация на “Капитал” цитираното в допълнителното споразумение между АПИ и “Капш” писмо съдържало справка за съществуващата свързаност по граничните пунктове, но в никакъв начин не и твърдението, че не съществува необходимост от изграждането на оптична мрежа до тях.
По груби оценки изграждането на 200 км оптична мрежа струва между 6 и 10 млн. лв. Участник в процедурата за избор на изпълнител коментира пред “Капитал”, че когато са правили проучване, за да подготвят офертата си, те са предвидили за тази дейност 15 млн. лв. Прогнозната стойност, дадена от ДАУЕ е 7.5 млн. лв.
30 да се чете 7
Друга съществена промяна е, че предвидените 30 офиса по граничните пунктове, на които е трябвало да се санкционират неплатилите водачи, излизащи от страната, ще бъдат само седем. Причината за промяната е, че от Агенция “Митници” са изразили готовност да се ангажират с дейност по правоприлагане. Тук отново се появява въпросът защо тази сметка не е била направена още при обявяване на офертата. Отпадането на 23 контейнера ще спести на изпълнителя около 300 хил. лв.
Както става ясно от качения на сайта на АПИ договор, голяма част от дейностите, които “Капш” си спестява, трябва да бъдат изпълнени от подизпълнител на консорциума – българската фирма “Ита инженеринг”, собственост на Васил Ботушаров. Ботушаров е стар играч в сектора поръчки за сигурност. През 2008 г. друга негова фирма – “Ентърпрайз комюникейшънс груп”, участваше в консорциума по изграждането на телефона за спешни повиквания 112. Тогава възложител беше Министерството на извънредните ситуации, в което Делян Пеевски беше зам.-министър. Впоследствие фирмите на Ботушаров изпълняват обществени поръчки за МВР, НКЖИ, “Метрополитен”, Центъра за градска мобилност, Държавния резерв и различни други институции.
Кон за кокошка?
В анекса е записано, че “страните безусловно приемат за установено, че промените нямат финансово отражение”, т.е., че всички тези промени не водят до необходимост от промяна на сумата, която държавата ще плати на изпълнителя. “В потвърждение на това са докладите за оценка на обекти и строително-монтажни работи от независими лицензирани оценители, съгласно които заменяните дейности и доставки по договора като краен резултат не водят до промяна в цената за изпълнение по договора”, се казва още в допълнителното споразумение. В превод това означава, че спестените дейности се покриват от допълнителните, които се предвиждат.
Въпреки че в анекса е записано, че въпросната експертна оценка е неразделна част от него, тя не е публикувана на сайта на АПИ. До редакционното приключване на броя от АПИ не изпратиха въпросната оценка, за да може да бъде преценено дали това, което се казва в нея, е вярно. Груба оценка обаче показва, че трудно може да се говори за припокриване на стойността на новите дейности с отпадналите.
Предвиденото закупуване на 50 нови лазерни датчика и допълнители камери например беше оценено от експерти, с които “Капитал” се консултира, на не повече от 1 млн. лв.
Нова дейност е и изискването “Капш” да оборудват и 55 автомобила с ПОС терминали. Това обаче едва ли ще доведе до допълнителен разход, защото една от практиките е устройствата да се предоставят от обслужващата банка. Дори и “Капш” да трябва да купят ПОС терминалите, това ще им струва не повече от 10 хил. лв.
В две от измененията се предвижда замяната на едно оборудване с друго, в друг случай – за промяна на местоположението на рамките. Друга от промените предвижда кутиите с оборудването по рамките да се поставя на по-голяма височина. Другите допълнителни дейности са свързани със закупуването на софтуерни лицензи и преработка на софтуера.
И още, и още
Сключеният анекс предвижда промяна в сроковете за изпълнение, като някои от тях (95 от стационарните точки за контрол) вместо до август 2019 г. ще могат да бъдат изградени до февруари 2020 г. Това поставя под съмнение пускането навреме на цялата тол-система, защото контролът е съществена част от нея.
Друга сериозна промяна, която се предвижда, е за начина на плащане. Оригиналният договор предвиждаше 40% от сумата да бъде платена чак след заработване на системата за електронна винетка и монтиране на всички точки за контрол. Изменението, което АПИ и консорциумът са подписали, предвижда 50% от сумата да бъдат платени още през май тази година.
Всички промени, които са направени в първоначално сключения договор, са мотивирани с текста в Закона за обществени поръчки (ЗОП), който казва, че това е възможно “поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение.”
Адвокат, специализирал в областта на обществените поръчки, коментира, че очевидно нито една от двете хипотези не е налице – първо, голяма част от корекциите са могли да бъдат предвидени предварително и, второ, промените са повече от съществени. Последното по смисъла на ЗОП е налице, когато “изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата” или пък води до “до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата”.
“Капш” отказаха да отговорят на изпратените въпроси от “Капитал”, като препратиха към съобщение до медиите, което не отговаря на нито един от тях. От АПИ също не отговориха на изпратените въпроси.
capital.bg
