Икономистите от Института за пазарна икономика /ИПИ/ обориха това и „посмалиха“ до едва 14 000 заети в индустрията, която е зависима от ритмични доставки на газ. Оценката на ИПИ се базира на публични таблици на „Булгартрансгаз“, където се казва, че общият оборот на дружествата, присъединени към мрежата на компанията възлиза на 6 млрд. лв.
И това обаче не е цялата истина, тъй като не се знае какъв дял от производството е на ток и какъв на газ, уточнява „Марица„.
Какво обаче се знае със сигурност?
Най-големият индустриален потребител на газ е „Неохим“ в Димитровград. Торовият завод потребява огромни количества газ – около 3-3,5 TWh годишно, което е сравнимо с потреблението на всички останали компании от топ 10 индустриални потребители на газ (без топлофикациите). „Неохим“ е най-голямото предприятие в област Хасково с персонал от около 700 души и приходи от порядъка на 260 млн. лв. По веригата на добавената стойност предприятието е важно за земеделието в страната, тоест има директна връзка между газ – тор – добив в земеделието.
Другият голям играч на пазара – „Агрополихим“ в Девня вече изгради терминал за амоняк и замени природния газ като суровина за производство на азотни торове. Въпреки това, евентуални проблеми в единия от двата големи торове заводи в страната няма как да не окаже негативен ефект върху земеделието, коментира Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ.
След „Неохим“ по потребление на газ идват стъкларските заводи. Това са най-вече „Тракия Глас“ в Търговище и „БиЕй Глас“ с заводи в София и Пловдив. В двете компании работят по около 600-700 души, а „БиЕй Глас“ чувствително повиши дейността и приходите си през последните години и достигна до 5-то място в класацията на най-големите компании в страната – с приходи за над 1,8 млрд. лв. през 2020 г. Малко по-назад в класацията, но все пак със сериозно потребление на природен газ е и друг представител на стъкларската индустрия – „Рубин Трейдинг“ в Плевен.
