Goldman Sachs. Името звучи като надпис на яхта в Биариц. Звучи и като пари, които се движат, инвестират, утрояват, после се движат отново, за да избегнат данъци, пазарни балони и сривове.
Централният офис на инвестиционната банка в Долен Манхатън, на Уест Стрийт, мирише целият на богатство – от прекрасно обзаведения кафе щанд на 11-ия етаж до картината на стойност 5 млн. долара с площ 165 кв.м., поръчана за фоайето.
Goldman Sachs. Отново Goldman Sachs! Винаги Goldman Sachs.
Извънземна раса би могла да нахлуе и превземе Земята, да създаде икономика, базирана на квазари и тъмна материя и новият шестоок властелин на планетата… отново би наел за дясна ръка някой от Goldman Sachs.
Инвестиционната банка даде на Джордж Буш-младши един от неговите финансови министри, както направи и с Бил Клинтън преди това. Тя беше най-големият частен дарител за кампанията на Барак Обама през 2008-а. През 2016-та Доналд Тръмп разпъваше Хилъри Клинтън на кръст, че изнасяла платени лекции и речи при закрити врата за Goldman Sachs и изричаше името на банката, все едно тя е въплъщението на злото.
Goldman Sachs има “пълен контрол” над Клинтън, повтаряше той обвинението си отново и отново той.
А сега? Тръмп взе финансовия си министър от Goldman. Старшият съветник на Тръмп е бивш служител на Goldman. В понеделник Тръмп официално назова избора си за директор на Националния икономически съвет: президентът на Goldman Sachs Гари Кон.
Какво се случва? Защо тази елитна инвестиционна фирма винаги се появява като постоянно присъствие в смокинг в Белия дом?
Мистиката на Голдман е изграждана повече от 147 години, от деня, в който германски емигрант на име Маркус Голдман напуска шивашкия бизнес, за да търгува с дългове, чрез хартиени разписки, които държи под копринения си цилиндър. Първият офис на Goldman е бил на един квартал разстояние от Уолстрийт, в мазе, до шахта за въглища.
Сега това е публично търгуван гигант с дълбоки корени във Вашингтон и филиали в икономики по цял свят.
Вездесъщието на Goldman предизвиква тревоги и у регулаторните органи, и у феновете на конспирации. То прави лесна представата за типа нагласена система, срещу която водиха кампания и Бърни Сандърс, и Доналд Тръмп.
“Догодина четири от 12-имата президенти на местни банки от Федералния резерв ще са бивши мениджъри от една фирма: Goldman Sachs,” туитна Сандърс преди година.
Goldman са обект на атаки още от 30-те години, когато водевилната суперзвезда Еди Кантор – който изгубил цяло състояние в борсова игра на Goldman в навечерието на Голямата депресия – вкарва името на фирмата с шоу програмите си.
“Те ми казаха да купя акции за старини и проработи перфектно – след шест месеца се чувствах като много стар човек,” шегува се Кантор на сцената според историята на Goldman “Партньорството”, писана от Чарлз Елис.
Бърз скок към 2008, когато Goldman печелеха пари от икономическия срив, като търгуваха къси позиции на имотния пазар. Фирмата беше обвинена в измама през 2010.
“Когато има финансово бедствие като това, което изживяхме през 2008 г., символизмът и символите стават много важни – и Goldman са перфектният културен пробен камък за алчност и сребролюбие,” казва писателят и бивш банкерот Уолстрийт Уилям Коън, автор на “Пари и власт: как Goldman Sachs управляват света.”
През 2012 г. изтекли вътрешни имейли на Goldman разкриха, че брокерите им наричат неориентираните инвеститори “мъпети”, меко казано неласкав британски жаргонен израз. Хумористичният сайт Funny or Die отвърна със скеч, включващ три вбесени мъпета от “Улица Сезам”, които нахлуват на среща на сговарящи се мениджъри на Goldman.
“Да, съветваме ги да действат срещу собствените си интереси, за да забогатеем, но прави ли ни това злодеи?” пита в скеча актьорът Кайл Маклоклън, вживяващ се в ролята на банков мениджър.
“Да!”, отвръща един от мъпетите.
Често съмнителната репутация на банката сред обществото обаче не надделява над почитта, която тя предизвиква в кръговете на властта. “Затова и Тръмп отива при тези хора от Goldman,” заявява Коън. “Защото е лесно да демонстрираш мигновено финансова надеждност, като използваш мрежата на Goldman.”
“Мрежата”. Платиненият ролодекс. Богати хора, които помагат на могъщи хора да станат богати, и влиятелни хора, които правят богатите могъщи. Всичко това произлиза от култура на смазващ труд и поразителна ексклузивност, на която постъпващите в Goldman са изложени в момента, в който стъпят във фирмата.
“Тези кандидати, които не демонстрират жестока амбиция, пълна отдаденост и склонност към екипна работа, бързо отпадат от ситото,” пише бившият брокер от Goldman Лайза Ендлих в книгата си “Goldman Sachs: културата на успеха.”
Всичко – индивидуалност, его, чувства – е подчинено на фирмата. “Ако кажеш “аз”, си дразнещ за другите,” заявява ветеран партньор в банката пред Ендлих. И все пак: “Фирмата е специална, и всеки от работещите в нея е специален, или просто не би бил там,” цитира тя бивш вицепрезидент.
Легендата за Goldman Sachs е толкова силна, че бизнес-блоговете говорят маниакално за това какво е да работиш там: наличието на загар означава, че не работиш достатъчно усърдно… Само партньорите могат да носят мокасини Ferragamo… Жените са приучени да избягват грима и да си държат косата вързана или прибрана назад.
“Партньорите винаги се оглеждат за стажанти, които демонстрират признаци на “носители на културата”, понятието в Goldman за човек, способен да се работи с клиенти и колеги по начин, който запазва репутацията на фирмата – репутация, направила я инкубатор за сенатори, финансови министри и гуверньори на централни банки,” пише Грег Смит, бивш изпълнителен директор, в “Защо напуснах Goldman Sachs: история от Уолстрийт.”
Причината, поради която Тръмп пълни Белия дом с кадри от Goldman Sachs, е че това е традиция. Кой обаче е положил основите на тази традиция?
Висок 163 см чиновник на име Сидни Уайнбърг, който през 1909 носи 2.5-метров пилон в метрото на Ню Йорк.
Уайнбърг – “глупаво, необразовано хлапе от Бруклин”, както по-късно се самоопределя – придружава пилона от Уолстрийт до 138-а улица, където е домът на Пол Сакс – партньор във фирмата, който иска пилонът да бъде поставен там. Докато работливият чиновник издига американското знаме, Сакс му казва, че би трябвало да ходи на вечерно училище и вероятно да напредне от момче за всичко до нещо по-голямо.
Умел в нетуъркинга, Уайнбърг се изкачва бързо по кариерната стълбица в Goldman и се сприятелява с губернатора на Ню Йорк Франклин Рузвелт. Когато неговият близък приятел се нанася в Белия дом, Уайнбърг помага в създаването на Консултативния съвет за бизнеса, средство корпоративните мениджъри да ръчкат и насочват в желаната от тях посока политиците в столицата.
Като партньор в Goldman, Уайнбърг спомага за тласъка за частния бизнес във военни времена – и през Втората световна война, и в Корейската война. Той набира средства за кампанията на Дуайт Айзенхауер и после избира неговия финансов министър – с което затвърждава тезата, че правителството може да научи и получи много от финансовите титани.
“Хората, които познават бранша по-добре от всички, са хората, които работят в бранша.”
И Хилъри Клинтън, около 60 години по-късно, в централата на Goldman в Ню Йорк увери финансовите титани, че запазва тези специални отношения – в една от тези скъпи речи, които по-късно й донесоха толкова главоболия.
Goldman навсякъде.
Goldman в сливания (RCA и GE). Goldman в поглъщания (един от най-големите световни доставчици на кафе на зърна). Около 1900 г. Goldman са внасяли и изнасяли злато през Атлантическия океан. През 50-те години, те са направили публична компанията Ford Motor. Наскоро те са инвестирали в Spotify и Uber.
Фирмата е разширила благотворителната си дейност в последните години, за да реабилитира имиджа си, и се счита от вътрешни хора за една от по-етичните фирми на Уолстрийт. Goldman се гордее с многобройните висши кадри, които изпраща във Вашингтон.
“През 147-годишната си история Goldman Sachs са насърчавали служителите си да дават на общността, и докато работят там, и след като напускат”, коментира Джейк Сивърт, директор по комуникациите на фирмата – и бивш висш съветник в администрацията на Клинтън и Обама. “Гордеем се, че мнозина от нас са служили на страната и общността си, след като са напускали.”
Обърнете поглед нагоре по улицата от Белия дом: Консултативния съвет за бизнеса на Уайнбърг все още съществува след всички тези години, под леко различно име, в офис на седмия етаж на “Пенсилвания Авеню”. Сегашният изпълнителен директор на Goldman Лойд Бланкфейн е негов член, наравно с други лидери на индустрията и финансите – включително изпълнителния директор на ExxonMobil Рекс Тилърсън, номиниран от Тръмп за държавен секретар. (Председател с изтичащ мандат на съвета в момента е Джефри П. Безос, основател на Amazon.) В първата си година на поста, Обама покани съвета в Източния кабинет. В началото на следващата година съветът ще се срещне във Вашингтон за поне два неофициални разговора с депутати. Встъпващият на поста президент Доналд Тръмп ще е начело на списъка с поканени.
Въпреки че е предпочитал Клинтън, Бланкфейн е оптимист за Тръмп.
“Той е много умен човек, бизнесмен,” заявява Бланкфейн пред германския вестник Handelsbatt. Ако политиките му “са по-стимулиращи, богатството ни ще се увеличава покрай тях.”
От началото на следващата година бившият колега на Бланкфейн в Goldman, Стивън Мнучин, ще е начело на финансовото министерство. Сегашният заместник на Бланкфейн, Кон, ще е икономически съветник на Тръмп. Отново ролодексът с контакти на Goldman ще свърши добра работа.
“Замислете се, на кого ще се обади изпълнителният директор на Apple Тим Кук в тази администрация, ако има проблем? Мисля, че първо ще се сети за Гари Кон”, коментира бивш висш кадър във финансовото министерство, който познава лидерския стил на Кон (и моли за анонимност, защото не е оторизиран да говори по темата). “Кой друг в екипа на Тръмп би могъл да ви каже примерно как японската централна банка ще реагира на дадена информация, която ще огласите? На този етап мисля, че той е единственият ни човек в града.”
И в двата града, всъщност. И в Ню Йорк, и във Вашингтон. От изборите насам, акциите на Goldman Sachs са се повишили с над 30 процента.
