Тъмните заплахи за надвиснала гражданска война и преврат с участието на висши военни наелектризираха Франция и състезанието за Елисейския дворец стана още по-трескаво, пише Джон Личфийлд за The New European.
Неумерено отворено писмо бе публикувано миналия месец от 20 пенсионирани френски генерали и 100 други офицери, някои от които все още са на активна служба. То беше с апокалиптичен тон. В него се предупреждава за “дезинтеграция”, “гражданска война” и военна намеса, освен ако президентът Еманюел Макрон не направи нещо за борба с насилието, “ислямизма” и “пълчищата” (т.е. кафяви и черни хора) в многорасовите предградия.
Не бяха изложени ясни идеи, освен “смелост” и “патриотизъм”. Писмото е публикувано в крайнодясното списание Valeurs actuelles. Последвано миналата неделя от подобно писмо, публикувано на уебсайта на същото списание, написано и подписано (предполагаемо) от неназовани, действащи военни офицери.
Какво е всичко това? Първото нещо, което трябва да се спомене е, че Франция е само на 11 месеца от президентски избори, за които крайната десница вярва, че има шанс да спечели. След повече от година коронавирус блокиране, политическото настроение нараства истерично – не само в крайната дясна, но и в “традиционното” дясно и в част от лявото.
Второто нещо е, че Франция има дълга – но и изненадващо скорошна история на политика с хунта и бъдеща политика с хунта.
Сред висшите военни офицери, които са завзели или са придобили власт през последните два века са Наполеон Бонапарт, Филип Петен и – много по-почетно и положително – Шарл де Гол.
Други са опитвали. Един военен, потенциален спасител на нацията, е генерал Жорж Ърнест Жан-Мари Буланже, който ръководи кратко мощно протофашистко движение – Буланжизм – през 1880-те.
На 21 април 1961 г. група пенсионирани генерали и офицери организират неуспешен преврат срещу президента Шарл де Гол.
Още през пролетта на 1988 г. шепа генерали публикуваха писмо в консервативния всекидневник “Фигаро”, протестирайки, че Франция ще бъде “в опасност”, ако преизбере социалистическия президент Франсоа Митеран.
Предполага се, че писмото от 1988 г. е свързано с намаляване на разходите за отбрана. Неотдавнашното “писмо на генералите” бе съвсем различно по тон и език: неща, които човек може да прочете в плеяда от крайно десни и расистки уебсайтове и псевдо новинарски сайтове във Франция, известни като Fachosphère.
“Нарастващ хаос … вътрешноградски пълчища … гражданска война … окончателна експлозия … намеса на нашите активни другари … страхливи политици … отговорни за хиляди смъртни случаи.”
По тяхната дата ще ги познаете… Писмото е публикувано на 21 април – 60-годишнината от неуспешния преврат срещу решението на де Гол, Алжир вече да не бъде част от Франция през втората половина на 20-ти век.
Пенсионираният капитан на жандармерията, който го е написал, далеч не е случаен член на армията. 70-годишният Жан-Пиер Фабре-Бернадак бе главен служител по сигурността през 1990-те на движението на Жан-Мари Льо Пен – движение, което дъщерята на Льо Пен, Марин се надява да върне на власт (в предполагаемо санирана форма) след една година. Съвсем наскоро Фабре-Бернадак ръководеше крайно десен уебсайт.
Водещият подпис е подпис на бивш ръководител на чуждестранния легион, генерал Кристиан Пикемал (80-годишен), който има история с участие в екстремистки и антимигрантски движения.
И все пак писмото е подписано от повече от 100 други офицери, предимно пенсионирани, но някои все още служат: не за всички от тях има известни данни за крайнодясна дейност. Това, че военните офицери са десни в политиката си, едва ли е изненада: това, че те искат да се опитат да повлияят на избори, е обезпокоително.
Трудно е да се установи колко широка е подкрепата за тяхното отношение сред френски военни, чиито висши чинове са все повече жени и етнически разнообразни.
В рамките на няколко дни Марин Льо Пен отговори радостно (в същото списание), като призова недоволните войници да се присъединят към нейното движение. В една по-рационална политическа среда одобрението на Льо Пен за фактическа заплаха от военен преврат би й причинило голяма вреда (а някои в рамките на собственото й движение се опасяват, че все още може да и да се случи).
С известен успех Марин Льо Пен прекарва последните 11 години, опитвайки се да ребрандира семейния бизнес, променяйки името на движението от Front National на Rassemblement National. За разлика от баща си, тя няма камион с антисемитизъм, носталгия за Виши и минимизиране на Холокоста. Тя облича ислямофобията в своята партия като защита на либералните френски ценности. Тя твърди, че е дъщеря на Голизма, а не на Петанизма.
И все пак тук тя подкрепя декларация с расистки оттенък по повод годишнината от неуспешен преврат, който планираше да запази Алжир като част от Франция.
Независимо от това, отговорът на писмото досега се падаше най-вече на президента Еманюел Макрон. Политиците от “традиционната” десница се наредиха на хаотична опашка, за да осъдят подразбиращата се заплаха от военна намеса, но одобриха тъмния, тръмпистки портрет на писмото за “Франция на Макрон” през 2021 г.
Основният аргумент на писмото е верен, казват те. Франция е все по-насилствено място. Части от вътрешните предградия са “загубени за Републиката”, управлявани от ислямистки проповедници, банди, насилие, наркотици. Патриотичните ценности са станали за присмех; проповядва се анти-бял расизъм; политиците гледат в другата посока. Както всички големи популистки лъжи, този разказ използва елементи на истина.
Франция наистина се бори срещу ислямисткия екстремизъм. През последните шест години страната е претърпяла над 30 терористични атаки на ислямисти, включително обезглавяването на учител през октомври миналата година за обсъждане на карикатурите на пророка Мохамед от “Шарли Ебдо” с клас от 14-годишни.
Части от многорасовите квартали наистина са места с насилие, осеяни с престъпления и е така от години. Няма доказателства, че нещата се влошават – или се подобряват.
Но по-голямата част от петте милиона мюсюлмани във Франция са трудолюбиви и спазват закона и искат да продължат живота си. Позоваването на тях като към “орди” е опит да се разпалят проблемите на Франция, а не да се разрешат.
А предполагаемата вълна на насилствена анархия? През последните няколко години във Франция се наблюдава постоянен ръст на някои видове насилие. Но да се внушава – както правят генералите; както прави Марин льо Пен; и както правят някои традиционни десни политици – че ерата на Макрон доведе до експлозия на насилие и “страхлив” и “небрежен” отговор на правителството, е фалш.
През 2016 г., година преди Макрон да стане президент, във Франция са извършени 575 000 акта на физическо насилие извън домакинството. До 2018 г. достигат 693 000. Още през 2008 г. – когато президент бе яростният защитник на закона и реда Никола Саркози – имаше 875 000. Цифрите варират нагоре и надолу. Няма “експлозия”.
Другата голяма лъжа в писмото на генералите е предположението, че единственият отговор на Макрон на радикалната ислямистка заплаха е “укриване” и “виновно мълчание”.
Може ли това да е същият президент Макрон, който е обвинен в “ислямофобия” от части от френската левица и расизъм от части от американските медии, тъй като той представи нов закон тази година, за да се опита да ограничи радикалния ислям? Можете да спорите дали подходът на Макрон е правилен; можете да спорите дали стига твърде далеч; или не е достатъчно далеч. Не можете, ако искате да допринесете сериозно за дебата, да се преструвате, че той не е направил нищо.
Писмото на генералите няма за цел да допринесе сериозно за дебатите. То има за цел да помрачи настроението в страната, вече изчерпано от 13-месечно блокиране заради Covid, лъжи, полуистини, страна, която е изправена пред безпрецедентна двойна криза на политическо и неполитическо насилие.
Досега правителството на Макрон не успя да отговори. Първоначално игнорира писмото на генералите, а след това обяви дисциплинарно производство срещу някои офицери. Все още не са се сблъскали с лъжите в текста. Тъкмо започнаха да атакуват изложената позиция на Марин Льо Пен като защитник на въоръжените, расистки, предимно пенсионирани военни офицери.
Пореден призив може да се чуе почти всеки ден във френските медии – предположение, че следващата година Льо Пен “може” да спечели президентството (но може и да не спечели). Често се придружава от внушението и отляво, и отдясно, че Макрон не е просто разочарование или провал (тъй като всички политици са до известна степен точно това), но някак по-разрушителен от всеки предишен президент.
Това е абсурдно: цената, която Макрон плаща за това, че е центристка фигура, появила се извън обичайните правителствени семейства. Досието му е скромно и неравномерно, но той е постигнал повече от всеки друг скорошен президент по отношение на разумна икономическа реформа (и той беше започнал да се възползва от предимствата при създаването на работни места, преди да настъпи пандемията).
И все пак опозиционните политици отляво и отдясно и някои от медиите, заговорничат, за да нарисуват портрет на демоничен и опасен Макрон (портрет, който не е отразен в сравнително добрите му социологически проучвания). Това е контекстът, в който трябва да се чете писмото на генералите.
Френският експерт по арабския свят Жил Кепел говори за “атмосферния джихадизъм” – атмосфера, в която хората са изкушени да извършват терористични актове. Франция рискува да се превърне в един вид “атмосферен льоПенизъм” – атмосфера, в която победа на Марин следващата година започва да изглежда някак неизбежна. Писмото на генералите има за цел да даде нов тласък на този процес. Това не е толкова военен преврат, колкото медиен преврат. Успя до известна степен. Но само до тази степен.
Второто “отворено писмо” миналата неделя бе посрещнато на уебсайта на консервативния всекидневник “Фигаро” с известна подкрепа, но и много гневни подигравки. Френската демокрация може да се окаже по-силна, отколкото пенсионираните генерали си мислят.
