Онзи ден на форум във Варна туристическият бранш поиска подкрепа от държавата заради очертаваща се „катастрофа“.
Този тип желания не са новост, но този път може и да хванат декиш. Поводът – прогнозиран отлив на руските туристи (от 30% до 50% според различни прогнози). Затова туризмът настоява държавата да намали концесионните такси за плажовете, ваучъри, с които да се стимулират българите да почиват в България (тоест да се разшири пазарът за сметка на бюджета и на останалите бизнеси), вместо в Турция, субсидия за чартърните полети, и, вече по традиция – повече пари за национална реклама.
Вместо това получиха обещания за повече чиновници, които да издават визи. Вероятно ще се преборят и за повече пари за национална реклама, особено в световни медии. Ако става дума за реклама в чужбина, тя има смисъл, защото брандът трябва да се налага със съвместни усилия. Едно лого, едно послание.
Но как да направим така, че държавата да не плаща милиони за повторение на логото с яйцето или за кампании, които са зле прикрита форма на плащане на медиен комфорт или усвояване на еврофондове от правилните фирми. Защо първото, което направи новото министерство на туризма бе да плати за една кампания за малко популярни туристически обекти. Наистина клиповете са добре заснети, но какъв ще е бизнес ефектът от това? Нима българският туризъм ще компенсира спада на приходи, ако повече хора се втурнат да изследват влажните зони около Драгоман. Какви приходи, като там няма хотели и ресторанти, най-много да изплашат птиците.
Както казах еврофондове, знаете ли колко пари са влезли в българския туризъм по тази линия? 387 млн. лева само по програмата за Регионално развитие. Голяма част от тези пари отидоха за бутофорни „атракции“ Отделно десетки милиони са похарчени за селски туризъм по ПРСР и Сапард, а част от средствата по Околна среда са предназначени за поддържане на природни забележителности (тук стърчи сумата, предвидена по проект за Централен Балкен, изпълняват от адвокатска и консултантска фирма). За следващия програмен период са предвидени дори повече.
В резултат, докато представителите на бранша се питат кой да ги спаси от кризата, обикновените туристи се чудят кой ще ги спаси от лошия вкус на хората с достъп до лесни пари.
Не, българският туризъм няма нужда от специални стимули, от глупави европроекти и скъпи кампании за популяризиране.
Българският туризъм има нужда от красива България. От добри пътища, от поддържани плажове и минерални извори, от вещи екскурзоводи, от повече пари за музеите и останали културни институции, както от достатъчно указателни табели и упътвания (а защо не и креативни). И от архитекти, които да спрат настъплението на кича.
Но много повече от това той има нужда от заличаване на следите от мизерия, които чуждестранният турист неизбежно ще открие, щом се отдалечи от хотела си. Няма по-добра реклама от добре уредената държава.
