Австрийското дружество EVN замразява проекта за изграждането на хидроенергийната каскада “Горна Арда”, съобщиха от дъщерното EVN България по време на медиен семинар. Съобщението е било публикувано във финансовия отчет на австрийското дружество.
От българското дружество отказаха да коментират мотивите за това решение.
Акционерното споразумение за създаването на компанията за изграждането и експлоатирането на каскадата беше подписано между EVN и Националната електрическа компания (НЕК) на 19 юли 2010 година. По силата на това споразумение австрийската компания притежава 70% от проекта.
Идеята за изграждането на мегапроекта, включващ три язовира – “Мадан”, “Ардино” и “Сърница” и прилежащите електроцентрали, се заражда още през 80-те години на 20 век и през годините се замразява периодично през годините.
От EVN България коментираха, че спирането на този проект не поставя въпроси за бъдещето им в България. Във връзка с информациите за инвеститорски интерес към активите на ЧЕЗ България, от компанията си пожелаха купувач, с когото да могат да работят, а не да бъдат конкуренти.
По време на семинара беше дискутирана и темата за отварянето на енергийния пазар, която е едно от големите предизвикателства пред българската енергетика през последните години.
Илина Стефанова от дирекция “Енергийна политика и околна среда” посочи, че по данни на Електроенергийтия системен оператор 50% от потребяваната електроенергия се продава на свободния пазар. Потребителите на свободния пазар обаче са едва 36 хил. За сравнение потребителите на регулирания пазар са близо 5 млн.
Причината домакинствата да не излизат на пазара е по-изгодната цена на регулирания пазар. Това се постига заради наличното все още кръстосано субсидиране, при което бизнес потребителите на регулирания пазар плащат по-висока цена спрямо битовите абонати.
От EVN България дават няколко препоръки за промяна, които са вписани и в доклада на Световната банка за новия модел на енергиен пазар. На първо място това е премахването на пазарния модел, в който НЕК е единствен купувач. Енергийната борса трябва да стане централизиран пазар, отчете още Стефанова и посочи, че на развиващите се пазари схемата е подобна – всички централи трябва да излязат на борсата.
В момента търговците могат да си набавят основно базова, но не и пикова електроенергия, допълни още Стефанова. Единствено компаниите от групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) предлагат известни количества такава електроенергия – от ВЕЦ-овете на НЕК. Това налага търговците да излизат на пазара за балансираща енергия, където в определени часове през тази зима цената при недостиг достигна и до 1000 лева за мегаватчас.
За да бъде работещ моделът при търговия през борсата обаче трябва да се подобри ликвидността чрез излизане на всички производители на борсата, както и разбира се – увеличи прозрачността, предвидимостта и конкуренцията. За да стане по-прозрачна ситуацията, енергийната борса трябва да стане публично дружество, препоръчват от EVN България.
Калина Трифонова, зам.-председател на Управителния съвет на дружеството, каза още, че трябва да има ясен график за обявяването на търговете от страна на производителите (при двустранните договори, търгувани през борсата). Така ще бъде избегната опасността производители и търговци да се договорят извън борсата и търгът да се обявава проформа. Трифонова коментира, че подобни нарушения са били регистрирани на други борси в Европа.
От дружеството обаче критикуваха плановете за защита на уязвимите потребители при отварянето на енергийния пазар. Според тях трудно ще бъдат идентифицирани уязвимите потребители по предлаганите критерии и процедурата по обмен на данни с енергийните дружества ще бъде тромава. От ЕК също препоръчват подкрепата на уязвими потребители да бъде чрез социално подпомагане, а не чрез специални тарифи. Подобна е практиката в повечето европейски държави и моделът е работещ.
В момента в EVN България няма данни колко ще бъдат уязвимите потребители на тяхна територия съобразно предложените от енергийното министерство критерии – самотно живеещи възрастни хора, инвалиди и т.н. За тях е предвидена социална тарифа, както и други мерки за подкрепа като например забрана за прекъсване на захранването, когато става въпрос за домакинства с хора на животоподдържаща апаратура.
Социалната тарифа ще бъде товар за целия бизнес, отбеляза и Роберт Дик, председател на Управителния съвет на EVN България. Той обобщи,че социалните мерки трябва да бъдат разграничени от енергийния пазар. Дик препоръча още и да бъде намалена бюрокрацията.
