Делян Пеевски, депутатът от ДПС, който през изминалата сесия на НС присъства на работното си място 1 ден, написа писмо до някои медии. В него се ожали, че бил жертва на „фалшиви новини”, които го свързвали с Военно промишления комплекс. Нямал нищо общо.
Разпространявали ги среди, които той и неговите медии разкривали като участници в „източването на КТБ и продължаващото разграбване на активите, придобити с пари на вложителите в нея”. Пеевски отива още по-далеч и предупреждава, че: „Ще положа максимални усилия обществото ни да бъде обективно информирано за всичко случващо с активите на КТБ, както и за всяко неправомерно действие свързано с тях, което ощетява държавата”.
Наглостта е най-доброто средство за погазване на закона, – казва Ерих Мария Ремарк. Според Ото Вайнингер: Наглостта компенсира липсата на ум.
Но да оставим класиците за тези, които посягат към книжките. Случаят с Пеевски не е такъв. Той трябва да бъде поставен на място от съответните институции. Заради обвързаности, корупция и общи интереси това не се случва. Премиер, главен прокурор, министри, ДАНС, МВР и редица други „фактори в държавата” са опънали невиждан досега в историята ни „чадър” над депутата-олигарх. Затова на останалите немного независими от него медии не им остава друго, освен да посочват фактите.
Отново и отново, въпреки репресиите, които се изсипват върху тях. Повярвайте, за жестоки репресии става дума, а самите извършители вече не крият, от кого са разпоредени. Името на Пеевски присъства най-често и винаги до тези на Сотир Цацаров или Бойко Борисов. Казват го следователи, прокурори, служители на НАП, полицията, дансаджии и пр. Не, това не са фалшиви новини – това е действителността.
Ако ви напомня Сталин, Вишински – прави сте. Точно това е.
Заграбените от подставени лица, фирми на Пеевски активи от КТБ:
I. Десетки са случаите на кражба на имущество, чието придобиване е финансирано от банката. Главни действащи лица в тях са главнят свидетел на Прокуратурата Бисер Лазов. Сред най-скандалните от тях са кражбата на централата на КТБ на пл. “Гарибалди”, кражбата на бившата сграда на София Прес (станала обезпечение по кредити на фирми на Пеевски в Първа инвестиционна банка), кражбата на 160 дка регулирана земя на първа линия между Бяла и Обзор, кражбата на 120 дка регулирана земя във Велинград, кражбата на недовършен хотелски комплекс в Катарино – Разлог, кражбата на 50% от двете газоразпределителни компании Си Ен Джи Марица и Метамодул с помощта на фирми на друг длъжник на банката – Велин Георгиев (Оранжерии Петрич). Вложените инвестиции в тях, а и пазарните им оценки, надхвърлят 140 милиона лева. Не е направено нищо за използване на възможностите на закона за връщането им в патримониума на КТБ.
II. Лицето Лазов, зад когото наднича отново Пеевски, е в основата и на отклоняването на активите на ИПС и Инфраструктурна компания. Става дума за над 40 млн лева. Подобна е съдбата и на ГИПС-Кошава, в чиято модернизация са инвестирани над 30 млн лева. Синдиците и прокуратурата мълчат. Защо?
III. Безотговорно и вредоносно управление на активите на КТБ от синдиците и непонятното мълчание на прокуратурата са довелии до:
1. ТЕХНОМАРКЕТ:
“Проспиването” на увеличението на капитала от квесторите и незаангажираността на контролираните от Момчил Мондешки и Александър Ангелов (личен адвокат на Пеевски) синдици доведе до загубата на актив, чиято стойност надхвърля 60 милиона лева. Не се намесват, защото е наличен интересът на Пеевски! Да не говорим за безучастността на ДАНС и Прокуратурата, за които очевидно не представлява интерес нито начинът на придобиване на Техномаркет от компанията на Пеевски НСН Инвестмънт, нито последващото й прехвърляне на дубайска фирма, за която има съмнения, че „пере пари”.
2. ПЕЧАТНИЦАТА, финансирана от Партнер лизинг:
В “доклада” на синдиците услужливо се споменава колко много дължи лизинговата компания, но и дума няма за срамния търг на ЧСИ Якимов, който с “нестандартния” си подход продаде на фирма на Пеевски земята, на която е изградена печатницата, но не и самата нея. Нито дума за нашумялата напоследък нова “инвестиционна перла” на Пеевски – Дореко комерс (собственост понастоящем на дубайската перачница), която като акционер в „Юрий Гагарин” -Пловдив беше встъпила и в дълга на печатницата към Партнер лизинг. Загубата от това засега е „само” 75 млн лева!
3. Продажба на активи в пъти под тяхната придобивна и текуща пазарна стойност като офиси на Генимекс, Хелт и Уелнес, Агрокомплект и др. Като правило, техни “бенефициенти” обикновено са мародерите от групата на Мондешки. Мондешки е друг приближен на Пеевски и участник в разговорите от „Яневагейт”.
4. Акциите на банката (малко под 6%) в светая светих на Пеевски – Булгартабак, чиято стойност в резултат на незаинтересоваността на квестори и синдици е паднала със 70% от техните нива през май 2014 г., т.е. загуба от над 28 милиона лева. Без да се отчита, че депутатът от ДПС може и да не реши да ги изкупи. А друг няма кой!
5. ИПК Родина, която е особено голяма експозиция. Обезпечението – 55 000 кв. м недовършена сграда, с нови проекти и разчистена 40 дка площ на Цариградско шосе с възможност за застрояване на до 150 000 кв. м ново строителство. По реални пазарни оценки, стойността на този проект надхвърля 120 милиона лева в този му вид. В момента фирма, свързвана с Пеевски се опитва да овладее и този актив.
6. ЗАЛА УНИВЕРСИАДА с прилежащ терен от 15 дка. Интересът на Пеевски (а и на пратньорът му Борисов), винаги е бил към терена (включително и чрез скрито участие в собствеността чрез подставени лица), за чието регулиране не е намерено време и решение, независимо от дългогодишното финансиране на ремонтите на залата и нейната текуща поддръжка – над 25 милиона лева, заедно с платената цена за приватизацията й. Само пазарните оценки на прилежащия парцел при параметрите за застрояване в района надхвърлят 20 милиона лева.
7. ДУНАРИТ. Нито дума не се споменава, че има висящо производство за увеличение на капитала с една-единствена цел – погасяване на задължение на цитираната фирма-краен собственик Хедж инвестмънт с 60 милиона лева. В същото време, с действията си по оспорване на цесиите на Дунарит в съда – съгласувани очевидно с групата на Пеевски, същите тези герои дават възможност на никому неизвестната фирма Виафот да придобие контрол над стратегическото предприятие, без да е вложила и стотинка. Разбира се, офшорката не притеснява нито министър Караниколов, нито ДАНС, нито Прокуратурата. Не е ясен и механизмът на прехвърляне на правата от предишния кредитор „Миролио” на офшорката.
А уж нямал интереси във ВПК?!
8. АВИОНАМС. Авионамс беше “продадена” на нередовен търг на държавната ДКК на цена поне 2,5 пъти по-ниска от нейната реална стойност. Съвсем естествено е изпълнителният директор на фирмата-собственик да подаде жалба срещу това. Неговият интерес е погасяването на задълженията на фирмата-майка към КТБ, което очевидно колидира с интереса на групата около Борисов, огледала се в печалбата от договор, сключен единствено само в резултат на дейността на мениджмънта на Авионамс и активната роля на собственика (Хедж инвестмънт), въпреки противодействието на първото правителство на Борисов (2009-2013 г.) и „сериозните усилия“ да се провали договора с НАТО от неговото второ правителство. (Това за сведение на Пеевски, който щял да осветява нередностите при овладяване активите на КТБ…)
9. ВИВАКОМ, НУРТС, ТЦ-ИМЕ, ЕФВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
Това е най-сложната конструкция. В тази схема има и международно участие – групата високопоставени функционери от Руската банка ВТБ. Чрез манипулирания от руската банка търг и при съучастието на българските им помагачи братя Велчеви, Красимир Катев и Спас Русев, е окраден най-големият актив, придобит чрез финансиране от КТБ. Активна роля в тази кражба имат и българските институции КЗК, КОНПИ (Пламен Георгиев), както и синдиците на КТБ. Крайната цел е една – да се създадат максимално тежки условия и недопускане до участие в т.нар. търг на стратегически инвеститори, които да платят реалната пазарна цена. Мисля, че е обществена тайна #КОЙ контролира държавните институции и в чий интерес работят те.
Единствено и само заради съдебните дела, заведени от Косарев, е спряна тази гигантска машинация. Само това не позволява директната препродажба на компанията на трети лица, която би донесла минимум 600 милиона лева печалба на т.нар. явни и недотам явни акционери. За техните методи може да се съди по изтеклата информация за продажба на пакет от акциите на самата компания Виваком с цел рефинансиране на т.нар. собственици. За безобразното източване на компанията в посока футболни клубове, 4G проекти и пр. други, да не говорим.
Подобно е положението и с НУРТС, придобит почти безплатно от Виваком. В този актив са инвестирани над 240 милиона лева, а сега е разменна монета за узурпаторите на Виваком при отношенията с правителството за улесняване на кражбата на самия телеком. Вместо да си търсят плащанията от БНТ (дължаща около 40 милиона лева за излъчване в периода 2014-2016 г.), новите “собственици” и КРС правят поредните нагли нарушения на европейската директива за дигитализация, което вероятно ще донесе нови санкции на България. Друг е въпросът, защо синдиците не подкрепиха търсеното от предишния собственик на НУРТС разваляне на договора за продажба на НУРТС на ВИВАКОМ, още повече, че промените в Закона за банковата несъстоятелност им дават основания за това. За тяхно сведение, почти цялата инвестиция в НУРТС е индиректно финансирана от широко споменаваната И ЕФ ДЖИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ (над 60 милиона евро). Дълбоко таените надежди за доказване, че банката е източвана чрез нея, вече се провалят.
Вместо за над 1,2 милиарда лева за 77% от Виваком и 100% от НУРТС, тандемът Пеевски-Борисов, чрез подконтролните им КЗК и КОНПИ “подари” този актив за по-малко от 100 милиона лева.
10. Последствията от лошата политика, водена и от представителите на БНБ (квестори), и на ФГВГ (синдици) по отношение на цесиите, са катастрофални. В резултат на това се контролират значителни активи, придобити на минимална цена чрез вътрешни цесии. Чрез първоначалното им разрешаване, а след това оспорване, се създадоха предпоставки за “криене” на активи от страна на цесионерите с цел запазване на интересите на кредиторите си (първоначално одобрените цеденти).
Подобни са случаите с Петрол (вложени над 400 милиона лева), с Телиш-Кастра Рубра (вложени над 70 милиона лева), с ХКИ Костенец (вложени над 100 милиона лева), Русенска корабострителница (вложени над 120 милиона лева). При изброяването им не претендирам за изчерпателност. Изглежда проблеми нямат само групата на ликвидаторите – случаите с цесиите с групата на ПЕЕВСКИ, Техномаркет и пр.
В случая с Дунарит се позволи на офшорката на Пеевски да придобие контрол, след което ще последва съдбата на Техномаркет.
От съдебните битки между банката и цедентите печелят цесионерите. По-конкретно:
11. ПЕТРОЛ – чрез цесии и прихващания в банката са влезли не повече от 70 милиона лева. Остатъкът от близо 330 милиона лева изглежда блян. Особено ако апетит е проявил вездесъщият Пеевски. Тогава и търговските партньори на ПЕТРОЛ (а се говори и партньори на Пеевски в строителния бизнес) променят условията и правят нещата още по-сложни. И Прокуратурата изкарва любимото оръжие – ОПГ. Освен ако Пеевски не бъде „омилостивен” с едни 50 млн – не е ясно в каква валута. Такава е неговата оферта. Тогава може и проблемите на Гриша Ганчев да намалеят. А дори и в съмнителния поръчков доклад на SPV-то на Аликс Партнърс е отбелязано, че е отказано предложение на Ганчев за сетълмент с банката от 120 милиона долара.
Подобни криминални драми се разиграват и с много други активи. Във всеки един от случаите действа смъртоносна комбинация от фактори. Над всичко това е моделът Кой, олицетворяван от Пеевски. Нямаме претенции за изчерпателност, защото много от действята на групата около депутата са прикривани от институците.
Допълнителна информация
Сред частните съдебни изпълнители името на Стоян Якимов е най-често срещаното в медийни публикации. Освен че Якимов е в съвета на КЧСИ, явно е и любимият съдебен изпълнител на Делян Пеевски. Той е и предпочитан от синдиците на КТБ.
Името му постоянно се появява в статии по темата „КТБ“.
Именно Стоян Якимов обяви на публична продажба имота и сградите, в които се намира новата печатница на Делян Пеевски. При това на 15 пъти по-ниска цена от сумата, за която те са били ипотекирани в КТБ. Якимов ги обяви с началната стойност от 2.314 млн. лв. След острата обществена реакция съдебният изпълнител бе принуден да свали обявлението за публичната продан от страницата си и да пусне нова обява – вече с цена от 4 390 751,20 лева. Продажбата на печатницата вероятно е заради дългове на лизингово дружество „Партнер лизинг“, което в края на октомври 2013 г. под формата на обратен лизинг купува от свързаната с Пеевски „Принт трейдинг“. Очакванията са имотът да бъде придобит от свързано с „успелия млад мъж“ дружество отново и вече освободено от тежести.
Якимов се прочу със сагата „Авионамс“. Заради дълг към КТБ акциите на „Хедж“ в „Авионамс“ бяха продадени от частния съдебен изпълнител на Държавната консилидационна компания. (ДКК също е под контрола на Пеевски.) Тази операция обаче е обжалвана в съда. Въпреки това Бойко Борисов се хвали при всяка възможност, че заводът е държавен, което е откровена лъжа.
Пак Якимов е частният съдебен изпълнител, който продава под данъчната му оценка ипотекиран в КТБ имот на фамилията Мондешки – от тесния кръг на Пеевски. Става дума за офис от 192 квадрата, който е възложен от Якимов за 280 000 лв. Купувач се оказва дружеството „Солид 85″ – фирма на брата на Момчил Мондешки – Младен.
Имотът се намира в най-скъпата част на столичния квартал „Лозенец“. Момчил Мондешки пък е познат като ”посредника на Пеевски“ в много съмнителни начнания. Нашумя покрай случая „Белведере“ и „Яневагейт“, когато името му изплува от записите на разговорите между „двете каки“, които той убеждава, че е доверен човек на Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Делян Пеевски.
Всеки средно интелигентен човек може да прецени за какви лъжи и манипулации става въпрос в т.нар. писмо на Делян Пеевски до някои медии.
Истината е, че Пеевски в момента се опитва да отклони вниманието от американското разследване по закона „Магнитски” за случая „КТБ” и Цветан Василев. Името му и това на главния прокурор Цацаров вече бяха „осветени” като участници в погрома срещу банката. Очаква се да бъдат разкрити ужасяващи факти на корупция. Затова депутатът е седнал да пише.
И още нещо: писмото на Делян Пеевски до някои медии не го е писал той, а главният редактор на „Телеграф” Васил Захариев. Това разказал самият Захариев на свои близки, твърдят журналисти от изданието. Може да е вярно, може и да не е, но показва, че в Цитаделата на олигарха-депутат пукнатинте се увеличават…
И още за голямата лакомия…
Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия към МС отне лиценза на фирмата „Емко” за търговия с оръжие. Това станало под давлението на съпредседателите на комисията Красимир Каракачанов, вице премиер и министър на отбраната, Емил Караниколов (някои го наричали вече Параниколов…), министър на икономиката и секретаря на комисията Аню Ангелов – ексвоенен министър и съветник на Бойко Борисов.
Това съобщиха за Фрог нюз източници от комисията. На останалите членове буквално било разпоредено да приемат решението. Според експерти то отваря „зелена улица” за превземането на Военно-промишления комплекс от офшорката Viafot Limited. Тя нашумя с това, че от година се опитва да присвои военния завод „Дунарит” в Русе чрез задкулисни афери и трикове. Офшорката се свързва в бизнес средите с депутата от ДПС Делян Пеевски.
Лишаването на „Емко” и собственикът й Емилиян Гебрев от възможност да търгува с военна продукция ще нанесе загуби за държавата за стотици милиони от неизпълнени договори, коментират експерти.
Никому неизвестната Viafot Limited, с 500 лв капитал изведнъж се превърна в основен играч на терена на ВПК. Това ставало с личната протекция на премиера Борисов.
Мотивиран изпълнител на повелята е министър Караниколов, номиниран за поста от „Атака”. Той е считан за доверено лице на Пеевски, което се потвърждава от факта, че като шеф на Агенцията за приватизация Караниколов е пуснал със скоростта на светлината сделките за „Булгартабак”, ИПК „Родина”, Дипломатическия клуб и др. – все свързани с името на Пеевски.
Бившият военен министър Аню Ангелов е съветник на Борисов и безропотен изпълнител на всяко негово разпореждане.
По-интересен е случаят с лидерът на ВМРО Каракачанов. Говори се, че е притиснат по линия на финансиране на партията му от фирми, свързани с КТБ. Както и заради националистически изцепки на хора от партията му – затова е „клекнал” на Борисов и Пеевски. Говори се също, че му е обещан процент от печалбите при реализиране на бъдещи продажби на оръжие и боеприпаси.
Един от „най-солидните” аргументи за наказателната акция е желанието на Пеевски да заграби печелившето предприятие „Дунарит”. Повече от година Пеевски чрез Viafot води война за придобиване на завода. Това означава КТБ, като кредитор да загуби 60 млн, които са предвидени за изплащане на банката от „Емко”. Губи ги и държавата.
Ще припомним, че преди време неочаквано в Търговския регистър се появява обяснителна записка, подадена от Роман Венев като пълномощник на офшорката Viafot Limited. Компанията от Британските Вирджински острови е собственик на “Виафот инвестмънт България”, което според представените от него документи е придобило от Едуардо Миролио вземания от “Дунарит” за 24.5 млн. евро и от пролетта опитва да се впише като заложен кредитор на негово място. Цесията е от 14 март, което съвпада по време и с финализирането на другите сделки между Миролио и Пеевски, чрез които депутатът от ДПС придоби неговите 50% в “Техномаркет” и 5% в “Булгартабак”.
Случайно или не, това стана след като Миролио катастрофира, а причината за инцидента така и не стана ясна.
Според публикуваните отчети в Търговския регистър “Емко” е мажоритарен акционер в “Дунарит” от 18 август 2016 г. или веднага след разрешението на КЗК. На общо събрание, където са одобрени отчетите, също като акционери се явяват “Емко” с 99.5% и собственикът му Емилиян Гебрев – с 0.5%, – т.е. те са придобили дяловете на “Кемира” и управителя й Асен Бабански. По партидите и на двете компании освен индивидуални отчети е качен и консолидиран на “Емко”, който включва резултатите на “Дунарит” след придобиването, което говори за появата на крупен субект с над 440 млн. лв. приходи. По този показател той отстъпва единствено на държавното ВМЗ – Сопот.
И “Емко”, и “Дунарит” отчитат солиден ръст и инвестиции в производствени мощности от ново поколение. Силните резултати са обяснението за апетитите към “Дунарит”, което в доклада си е заложило 10% ръст на приходите през 2017 г. Така двете компании с производствени площадки в Русе, Трявна, Монтана и Белица и общо над 2000 служители се управляват като една група.
Към контрол върху този бизнес се стреми Пеевски, който уж нямал апетит към ВПК. Всеки, който го познава твърди, че има голям апетит към всичко, което носи лесни пари – сиреч, заграбването на чужд бизнес.
