Доста вода е изтекла от мига, в който магът Астор среща една от първите си големи любови. Тя е от Хисаря и се оказва сред групата артисти и танцьори, която развълнувана и нетърпелива тръгва на поредното си голямо турне. Част от шарения му екип по вариететата, в зората на кариерата на българина от арменски произход, родом от Шумен. Момичето е младо, на 19 години, току- що завършило музикално училище. Десетина мъже от трупата се хвърлят в яростна борба за нежната й компания. Ухажвания, цветя, носене на куфари. Астор остава встрани от цялата надпревара. Той решава да изчака и, както го е учили известните шуменски ухажори. Тактиката успява. През януари 1967 г. момичето, което се казва Мими Иванова, става звезда на най- новата тогава програма “Цирк на сцена”. Скоро и магът е в тази продукция. Той е убеден, че съдбата го е срещнала с много сериозен и талантлив човек. Решил е, че трябва да бъде верен и да не прави никакви грешки. Гледа в далечното бъдеще и се вижда само с талантливата певица. И така цели три години са интимни гаджета. През това време се разделят само за няколко месеца. По настояване на Астор, Мими се качва на музкалната сцена. Подчертава, че има талант и трябва да го развие! Иванова заминава за гастрол в Полша. Магът остава в Русе, където работи и страда към онзи момент. Той прегръща скришом блузата й, която тайно е скътал, преди тя да замине. Луда радост го обзема, щом получава покана от Мими да отиде при нея. Идва най-щастливият май в Катовице. Но Астор отново трябва да се връща, раздялата е мъчителна. В края на май в апартамента на Мими във Варшава се звъни:
“Ако до седмица не си дойдеш- край!”
Гласът, идващ от България, е тъжен, но категоричен. Шуменският плейбок е извън кожата си. След няколко дни Мими пристига. Любовта надделява. Двамата работят заедно на морето. Не искат да крият щастието си. През есента на 1968- а талантливата певица влиза в естрадния отдел на Музикалната академия. Разделите стават по- чести и по-дълги. Някой вече е подшушнал на Мими, че за да успее, трябва да има до себе си музикант, а не магьосник. Тя става солист на елитния тогава оркестър “София”. Разговорите за общото бъдеще са все по- трудни, мъчителни и неясни. Лятото на 1969-а бележи окончателната раздяла. Астор е на Златни пясъци, а Мими на Слънчев бряг. Изтерзан, той не издържа и тръгва да я търси.
Рейсът е прашен и горещ, но магът гори от нетърпение да види любимата си. Изведнъж в средата на пътя като червей започват да го гризат думите на близък приятел:
“Тя те изостави, а сега търчиш да я гониш. Бъди мъж!” “Извинете, мога ли да сляза?”, пита Астор. Шофьорът на автобуса гледа озадачен, но натиска спирачката. Гологлавият пътник остава сам сред голото поле. Не след дълго научава, че през тези няколко месеца Мими Иванова непрекъснато го е чакала.
“Подскачаше винаги, щом се мерне някой с брада. Можеше поне веднъж да дойдеш и я видиш” казва с упрек момичето, което живяло в една стая с Мими. После идва онзи концерт на Емил Димитров, на който Астор е поканен от неговия брат и свой кум Юлиан. Естествено почетната група е на първия ред на балкона. В един миг магът усеща, че някой втренчено го гледа. Погледът просто го пронизва. Обръща се и вижда до себе си Мими. Не помни как е казал:
“Запознай се с моята съпруга Пепа.” От раздялата им е минала година и половина. Днес споменът за тази история предизвиква весел смях и приятно чувство и у мага, и у неговата възлюблена. Мими и съпругът й Развигор Попов са чести гости в ресторанта на Астор. На юбилейния спектакъл по повод неговата 60- годишнина Мими бе една от звездите. Дори двамата направиха дует. Публиката ги изпрати с аплаузи и изобщо не предполагаше, че това изпълнение има своята далечна, ама много далечна предистория. Години след това Астор отново е ерген, ако така може да се нарече един разведен мъж. Съдът току- що е узаконил раздялата със съпругата му Пепа.
Магът е изтерзан, но няма време да се отдава на любовни мъки. Предстои спектакъл по повод 40- ата му годишнина, а освен това в състава не достига една балерина. “Чух, че някъде около Ихтиман има едно момиче, което става за тази работа”, казва един от асистентите му. В село Бодров пристига цяла делегация. Тръгват по празните улици, напечени от лятното слънце. Те дори не знаят името на дамата, която търсят. Питат напразно. Накрая някой ги насочва:
“Майка й работи на гарата.”
Оказва се обачe, че майката е в отпуск- на 50 км от мястото, на което я търсят. Срещата е доста драматична:
“Госпожо, г-н Астор иска да покани дъщеря ви за балерина в нашето шоу.” Жената едва не изгонва цялата софийска делегация. Магът пуска в ход цялото си обаяние, но напразно. Накрая изкуството побеждава. Намират и Таня, красива и нежна. Невидима, но пареща искра прескача в първия миг, в който се се срещат балерината и бъдещият й шеф. В началото те крият чувствата си от останалата част на трупата. Двамата остават заедно в продължение на 8 години. После Астор ще каже, че тя е най-добрият човек, когото познава. И непрекъснато ще съжалява, че не е могъл да остане с нея. Днес Таня пак е най-добрият човек и страхотна балерина, обичаща съпруга и майка на две деца, но от друг мъж. Често зрителите могат да я видят в спектаклите на големия маестро
