“Първо, знайте си вашето място. Няма да гледаме, да слушаме и да четем политизираните ви доклади, които подготвяте и поставяте на пътя ни.“ Това бе първата реакция в стил на султан, нетърпящ възражения, на турския президент Реджеп Ердоган към критиките на наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) относно референдума за конституционни промени в Турция на 16 април. ОССЕ представи доклад от 14 страници, в който се казва, че има редица “основни недостатъци” в начина, по който се е провел референдумът.
Съветът на Европа, който изпрати свои наблюдатели, също изрази съмнения в резултата. А той се оказа с минимален превес в полза на лагера на Ердоган – 51,4% срещу 48,6% от гласувалите, а те са 86% от 55-те милиона турски избиратели с право на глас. Основната критика на наблюдателите е срещу промяната, извършена от Върховния избирателен съвет малко преди да бъдат затворени избирателните секции. Той разреши в урните да бъдат пускани бюлетини без печат, които ще бъдат считани за валидни, защото „и друг път правителството е разрешавало подобна практика“. Чие правителство? Преди да стане президент през 2014 г., Ердоган бе над 10 години министър-председател. „Това решение на избирателния съвет премахна важна гаранция за честността на вота и е в нарушение на турския закон“, подчертават наблюдателите. Според Съвета на Европа референдумът не отговаря на неговите стандарти и правната рамка не съответства на един истински демократичен процес.
Как се гласува в условия на извънредно положение, въведено след неуспешния опит за преврат от юли миналата година? И когато избирателните секции са охранявани от близо 400 000 полицаи? И когато всички медии са на страната на властта и опозиционните партии получиха минимална част от времето за агитация по телевизията? Ами ето как се гласува, според описани от „Ню Йорк Таймс” кадри на видеозапис: “Селски кмет пъхва 4 бюлетини в една урна. Неизвестна ръка задрасква квадратчето с отговор “Да”. Друга ръка пъха още 5 бюлетини. Член на избирателна комисия валидира купчина бюлетини часове след като вотът е приключил.“ Основната опозиционна партия – Народнорепубликанската, внесе във Върховния избирателен съвет жалба с искане за анулиране на резултатите и провеждане на нов вот. Прокюрдската Демократична народна партия поиска повторно преброяване на 60% от бюлетините. Като се има предвид мотивът на съвета за отпадане на печата за валидиране, този ход очевидно е обречен на провал.
Реакцията на Европейската комисия бе изключително мека и деликатна. Тя призова Турция да разследва “възможните нередности” по време на референдума. “Ние призоваваме турските власти да обмислят следващите си действия внимателно и да следват най-широкия възможен национален консенсус след референдума“, заяви говорителят на Европейската комисия Маргаритис Схинас. “От гледна точка на докладите на наблюдателите, минималната разлика в резултата и значението на конституционните изменения ние призоваваме всички участници да проявят сдържаност, а властите да проведат прозрачно разследване относно възможните нередности, открити от наблюдателите”.
Схинас потвърди, че нито председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, нито председателят на Европейския съвет Доналд Туск са говорили с Ердоган по случай победата му. А в телефонен разговор американският президент Доналд Тръмп го поздрави.
Стотици привърженици на Ердоган честваха победата в Анкара, където са държавните институции, и в Истанбул, където Ердоган бе кмет, преди да стане премиер, и в Измир – най-големите градове в Турция, където обаче президентският лагер загуби вота. Ердоган се появи на балкона на резиденцията си в Истанбул – “нова традиция, след като от 2002 г. насам поведе партията си с победи на 5 избори и два референдума”, припомня сайтът “ИЮ Обзървър”. “Взето бе историческо решение в 200-годишния дебат за формата на управление, посочи президентът. – Извършихме най-важната промяна на управлението в нашата история.” А 23-годишният студент по география Емре Килич каза на “ИЮ Обзървър” с очи, изпълнени с възхищение, докато слушаше Ердоган: “Това е голям шамар за Европейския съюз“.
Наистина. Както и изявлението му в нощта след вота, че сега “първата задача” е повторното въвеждане на смъртното наказание, за което настоява след неуспешния преврат от миналата година. Това означава край на преговорите за присъединяване на Турция в ЕС, защото предварителното условие за начало на преговори с всяка кандидатка е то да бъде премахнато.
Следващите президентски избори ще бъдат едновременно с парламентарните на 3 ноември 2019 г. Президентът има право на 2 петгодишни мандата, тоест Ердоган би могъл да управлява на теория до 2029 г. „Това не е система, която принадлежи на Реджеп Тайип Ердоган. Аз съм смъртен, мога да умра във всеки един момент. Възможно ли е да се направи система за смъртно същество, което може да умре във всеки един момент”, отхвърли упреците за въвеждане на диктатура турският президент в първото си интервю след референдума за международна медия – Си Ен Ен.
Като се изключат нарушенията при турския вот, референдумът има доста сходства с миналогодишния във Великобритания за членството в ЕС. И двата бяха спечелени с минимална разлика от тези, които поискаха фундаментална промяна. И двата тласкат страните към неизвестността и към загуба на досегашните ползи – от единния европейски пазар за Великобритания и от макар и крехката, но все пак демократична система в Турция. И при двата големите градове се противопоставиха на исканите промени.
В една демокрация суверенът, тоест народът, сам определя съдбините си. В турския й вариант суверенът подари президентската република на човек с доказан авторитарен стил на управление, който в далечната 1996 г. бе заявил, че „демокрацията не е цел, а средство”.
Какво предвиждат конституционните промени
Руският в. “Комерсант” написа по повод на референдума, че най-радикалната политическа реформа в Република Турция след времената на основателя й Кемал Ататюрк дава на държавния глава Реджеп Ердоган огромни пълномощия, каквито никой турски лидер не е имал почти цяло столетие. Премахва се правомощието на парламента да избира правителство, отпада и постът премиер.
Президентът ще назначава свои заместници и министри. Освен това той ще може да си върне партийната принадлежност към Партията на справедливостта и развитието, тоест не може да се говори за никаква безпристрастност. Отпада парламентарният вот на доверие или недоверие, както и парламентарният контрол върху действията на изпълнителната власт. Президентът може да обявява извънредно положение и да назначава 12 от 15-те съдии в Конституционния съд. Президентът изготвя годишния държавен бюджет и го предава на парламента за одобрение.
Депутатите не могат да правят предложения за промяна на публичните разходи. Ако бюджетът не бъде одобрен, президентът подготвя временен бюджет. Ако и той не бъде одобрен, се прилага бюджетът от предходната година.
