Въвеждането на минималната трудова надница в Германия не успя съществено да подобри условията на труд и заплащане за много наемни работници, включително и от България. Работодателите все още си служат с трикове.
Порочната практика изглежда така: редица месопреработвателни фирми наемат чуждестранни подизпълнители за определени дейности. Тъй като работниците имат договори не с германската, а с чуждестранната фирма, те се подчиняват на трудовото право на страните, от които идват. Казано по друг начин: заплащането и социалните осигуровки на наетите работници са съобразени със стандарта в родните им страни. Така се стига до социален дъмпинг.
Още миналата есен трябваше да бъде сложен край на тази практика, след като година по-рано – през есента на 2015 – министърът на икономиката Зигмар Габриел постигна съответното споразумение с водещите фирми в бранша. Тогава те поеха доброволното задължение да решат съществуващите проблеми, а работниците от чуждестранните или местни подизпълнителски фирми да започнат да получават заплащане по тарифите, валидни за Германия.
Промени само на хартия
Синдикатите обаче твърдят, че оттогава досега почти нищо не се е променило в бранша. Според тях, обещанията на работодателите са останали неизпълнени. “Фирмите-подизпълнителки нарушават систематично изискванията за минималната почасова ставка”, казва шефът на браншовия синдикат в областта Олденбург Матиас Брюмер. Според него, работодателите са се провалили и с обещанието си да съкратят броя на наеманите работници от чужди фирми. “В много фирми делът на временно наетите надхвърля 50 процента”, уверява Брюмер.
Не всички получават минималната надница
Вярно е, че на хиляди чужди работници в кланиците междувременно са били предложени договори по германското трудово законодателство. Профсъюзите обаче твърдят, че фирмите-подизпълнителки им плащат минимални ставки само на хартия и често не признават положените часове извънреден труд. Много работници от Източна Европа получават по-малко от минималната надница от 8,75 евро на час, поради това, че от тази сума им се удържат пари или налагат глоби за какво ли не – например за повредени инструменти или измислени нарушения на работното място. “Накрая се оказва, че те работят за много по-малко от минималната надница”, казва синдикалистът Брюмер.
Стотици нарушения на законодателството
Критики идват и от други места. Който се разболее и отсъства от работа по-дълго време, рискува да бъде незабавно уволнен, казват от организация, която оказва помощ на наети работници от Източна Европа. Твърди се дори, че в някои фирми-подизпълнителки съществували почти мафиотски структури.
Условията на труд в месопреработвателната промишленост в Германия продължават да са неприемливи”, твърди Анели Бунтенбах, член на ръководството на Съюза на германските синдикати. В организацията постъпват все повече жалби от работници, казва Доминик Йон от берлинския клон на синдиката. Така например работодател отказал всякакво съдействие на български наемен работник, който имал нужда от медицинска помощ, след като през юни 2016 г. се наранил с верижна резачка на работното си място. Чак след подадена жалба от синдикатите, трудовата злополука била регистрирана официално.
По данни на германското министерство на икономиката, през 2016 г. са регистрирани стотици нарушения на трудовото законодателство, в това число заплащане на труда под задължителните минимални ставки и задържане на социалноосигурителни вноски за работниците.
