Изчезването на цяла експедиция винаги е загадка. Подготвени хора, полярници, изследователи, геолози са изчезвали при тайнствени обстоятелства. Следите на някои групи така и не били открити. В някои от случаите следи все пак се откриват, макар и след много години и дори след векове. Но съдбата на хората все пак остава неизвестна. Те просто се считат изчезнали.
Експедицията на Лаперуз
На 1 август 1785 г. Жан-Франсоа Лаперуз с корабите „Бусола“ и „Астролабия“ се отправя на рисковано околосветско пътешествие, за да систематизира откритията, направени от Джеймс Кук и да осигури търговски отношения с туземските племена.
За първата година от пътешествието Лаперуз минава нос Хорн, посещава Чили, Великденския остров и през юли 1786 г. стига до Аляска. На следващата година изследователят се добира до бреговете на Североизточна Азия.
След това експедицията се придвижва към Сахалин и открива пролив, който сега носи името на графа. В края на 1787 г. Лаперуз вече е край бреговете на Самоа, където губи 12 души при схватка с диваците.
През зимата на 1788 г. експедицията предава чрез британски моряци последното съобщение до родината. Повече никой не ги вижда. Чак през 2005 година е идентифицирано мястото на корабокрушението, но съдбата на Лаперуз е неизвестна и до днес. Заедно с него загива и голяма част от записките му.
„Терор“ и „Еребус“
Тези два британски кораба със 129 души на борда на 19 май 1845 г. напускат пристанището на Грийнхайт. Под ръководството на сър Джон Франклин те възнамеряват да изследват последното бяло петно на картата на канадска Арктика и за завършат откриването на Северозападния проход.
Вече 170 години съдбата на тази експедиция не дава покой на учени и писатели. Единият от корабите наскоро е открит във водите на протока Виктория, недалече от остров Кинг Уилям.
Въз основа на откритите през годините няколко гроба и два лагера учените са направили извод, че корабите са заседнали в ледовете, а екипажът, страдащ от скорбут, пневмонии, туберкулоза и свирепия студ, е прибягвал до канибализъм.
Пеша през Австралия
На 4 април 1848 г. немският изследовател Лудвиг Лейкхард заедно с осем спътници тръгва на път. Той планира за три години да пресече австралийския континент от изток на запад пеша.
Но след уреченото време никой от експедицията така и не се появява. През 1852 г. тръгва да ги търси първият екип, след него следва втори, после трети и така седемнадесет години поред.
Докато един от скитащите по континента хора случайно не споменава, че няколко месеца е живял на брега на река Мулиган с човек на име Адолф Класен.
Когато разбрал, че това е един от хората, които се издирват отдавна, тръгнал да го търси, но загинал по пътя. Чак след време станало ясно, че Класен почти тридесет години живял в плен на диваците. Те го убили вероятно през 1876 г., а с него умряла и последната надежда да се разбере съдбата на Лейкхард и неговата експедиция.
В търсене на Арктида
През 1900 г. барон Едуард Василиевич Тол с шхуната „Заря“ се отправя на експедиция по търсене на нови острови в Арктика. Тол също свято вярва в съществуването на т.нар. Земя на Санников и иска да бъде първият ѝ откривател.
През юли 1902 г. баронът, съпровождан от астронома Фридрих Зееберг и двамата ловци Василий Горохов и Николай Дяконов, напуска шхуната, за да стигне с лодки и шейни до заветната Арктида. Там след два месеца трябвало да дойде и „Заря“.
Но поради сложната ледена обстановка корабът получава повреди и е принуден да се отправи към Тикси. На следващата година, под ръководството на тогава все още лейтенанта Колчак е събрана спасителна експедиция.
Те откриват лагера на Тол, както и неговите дневници и записки. От тях ставало ясно, че изследователите решили да не дочакат „Заря“ и да продължат пътя самостоятелно. Други следи от тези четирима души така и не са открити.
„Херкулес“
Това е неголям кораб, с който през 1912 година опитният полярник Владимир Александрович Русанов заедно с членовете на своята експедиция се отправя към Шпицберген, за да изпревари останалите в осигуряване на правото Русия да добива полезни изкопаеми там.
Всичко се развива добре, но по неизвестни причини Русанов решава да се върне през северозападния край на Нова земя, а ако корабът оцелее – да отиде на изток до първия срещнат остров. Телеграмата с намеренията му става последната вест от „Херкулес“.
Чак през 1934 година на един от островите близо до брега Харитон Лаптев е открит стълб с изсечен надпис „Херкулес 1913“, а на съседния остров са открити вещи от „Херкулес“ – бордовият дневник, записки, парчета от дрехи и т.н. Но телата на членовете на експедицията така и не са намерени.
Главната цел Z
През 1925 година в просторите на слабоизучения Мато Гросо попада експедиция от трима души – полк. Пърсивал Фосет, сина му Джак и техния приятел Рейли Реймил. Те се отправят да търсят загубен град, който самият Фосет нарекъл Z.
Много неща около тази експедиция са обвити в тайна. Тя била финансирана от група лондонски предприемачи под името „Ръкавица“. Самият полковник, в случай на изчезване, настоял да не го издирват, тъй като всички експедиции ще бъдат застигнати от същата участ.
В последното съобщение от групата изследователи се описвало как се провират из гъсталаци, катерят се из планини и прехвърлят реки и че всъщност това е много скучно.
Повече за тези хора никой нищо не чува. Сега витаят различни слухове, като се започне с това, че те са изядени от канибали, които по тези места не са рядкост, и се завърши с това, че Фосет е открил града Z, запознал се е с жителите му и не е поискал да се връща.
Групата на Леонтиев
През лятото на 1953 г. прекъсва връзката с туванската експедиция на Лев Николаевич Леонтиев. На мястото на последния ѝ лагер откриват още тлеещо огнище, палатки и пълен комплект оборудване.
Но нито хора, нито коне. Единствените следи от копита водели от гората към лагера. Всички намиращи се наоколо експедиции се впускат в издирване, но завършват с неуспех. Групата на Леонтиев и до днес не е намерена, а из просторите на интернет се срещат най-различни теории, свързани с мистериозното ѝ изчезване.
