В раздирания от войната с „Ислямска държава“ Северен Ирак контролът е в ръцете на кюрдските милиции. Т. нар. пешмерга, което означава „човек, който се изправя срещу смъртта“ бавно, но сигурно изтласкват джихадистите, с оръжия от САЩ и Европейския съюз, поемайки властта над изоставените и разрушени сунитски арабски села и градове.
Кюрдите приютяват и над 1,8 милиона сирийски бежанци, много от които християни. Реално районът, управляван от регионалното правителство на Кюрдистан, е извън ефективния контрол на Багдад от 1991 г. насам. От местното население само хората над 40 години говорят арабски.
На референдум през 2005 г. 99% от гласоподавателите избраха Кюрдистан да излезе от Ирак. Десетилетие по-късно кюрдските власти казват, че се нуждаят от второ допиване, но няма да назоват дата.
Самите кюрди са разделени и то целенасочено от големите регионални сили като Иран и Турция, които финансират собствени фракции. Западът не помага, тъй като оръжията и обучението от САЩ игнорират различията на местно ниво. Масуд Барзани, президентът на Иракски Кюрдистан, принципно подкрепя политиката на Анкара. Докато Силите за защита на народа в Сирия, следват политиката на Иран.
Това разделение може да бъде видяно и в големите кюрдски градове. В моловете в Ербил се продават основно стоки, внесени от Турция, а в тези в Сюлеймания, от Иран. Техеран и Анкара обучават, въоръжават и ръководят съперничещи кюрдски милиции. Разделението прави кюрдите по-лесни за манипулиране и контрол.
Самите те не са уверени, че ще им позволят да създадат собствена държава или дори автономия.
Два пъти през миналия век, през 1922 и 1946 г., кюрдите обявяват независимост, само за да бъдат смазани месеци по-късно от големите регионални сили.
Въпреки това мечтата им да бъдат независим народ е жива и те я претворяват в Ербил – столицата на Иракски Кюрдистан.
Мегаполисът с над 2 милиона жители постепенно заприличва на модерен европейски град, с цялата инфраструктура и удобства, които се срещат рядко в региона на Близкия изток.
Около огромната древна крепост на възвишението в центъра на хилядолетния град, който е един от най-старите в света, се издигат модерни небостъргачи, жилищни квартали и молове.
Това е много либерален град в сравнение с останалата част от Близкия изток. Има стотици барове, магазини за алкохол, клубове и ресторанти.
Международното летище на Ербил е изцяло обновено през 2010 г. и оттогава е едно от най-натоварените в Близкия изток.
Местните власти съумяват да привличат огромни чуждестранни инвестиции. След 2013 г. компания за имоти на емира на Дубай вложи 3 млрд. долара в инфраструктурата на Ербил.
Иракски Кюрдистан обаче изпитва сериозни проблеми. Външният дълг е над 20 млрд. долара. Много проекти са замразени. Заплатите на държавните служители са намалени с до 75%. За това допринасят и трайно ниските цени на петрола през последните 2 години.
Въпреки всичко мечтата на кюрдите остава силна и те се надяват след окончателната победа над „Ислямска държава“ светът най-после да им позволи да създадат собствена нация.
