Оспорваният законопроект за имиграцията нарушава конституционния ангажимент на Франция за равенство и свобода, каза специалният докладчик на ООН за расизма на фона на национални протести срещу законодателството, което е подкрепено от крайнодесни законодатели, предава Ройтерс.
Президентът Еманюел Макрон превърна законопроекта в ключова част от втория си мандат и защити приемането му през парламента, но беше смутен от подкрепата, която получи от крайнодясната партия Национално обединение на Марин льо Пен, и отнесе законодателството до Конституционния съвет на Франция за проверка дали е в съответствие с конституцията.
Законопроектът включва миграционни квоти, пречки пред събирането на семейства и забавяне на достъпа на мигрантите до социални помощи, както и членове, които отменят автоматичното гражданство по рождение и улесняват депортирането на нефренски граждани.
“Когато погледнем френската конституция или начина, по който държавният глава или мнозина на властови позиции говорят, става въпрос [за] равенство, но това е в силно противоречие с тези политики”, каза пред Ройтерс в телефонно интервю през уикенда К.П. Ашвини, специален докладчик по съвременните форми на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетолерантност.
В неделя десетки хиляди хора във Франция участваха в последните протести срещу законопроекта, заклеймявайки го като предателство към френските ценности, въпреки че проучванията на общественото мнение показват обществена подкрепа за законодателството.
К. П. Ашвини изрази особена загриженост относно предложените ограничения за социално подпомагане за мигранти, увеличения на таксите и въвеждане на възвръщаем депозит за чуждестранни студенти, като каза, че това ще “засегне силно маргинализираните общности”.
Тя каза, че се надява Конституционният съвет на Франция да направи промени.
Помолен от Ройтерс да отговори на коментарите на докладчика, офисът на Макрон в Елисейския дворец каза, че само Конституционният съвет може да определи конституционността на законите и ще даде своята присъда в четвъртък. Френското вътрешно министерство не отговори на искане за коментар.
Някои от по-строгите елементи в законопроекта бяха добавени, за да спечелят подкрепата на десните депутати, след като Макрон загуби парламентарното си мнозинство миналата година, но те предизвикаха безпокойство сред някои от неговите по-леви депутати.
К. П. Ашвини каза, че ще се съсредоточи върху дискриминацията във Франция тази година, като се има предвид влиянието на крайнодесни групи там, инциденти като убития от полицай миналата година тийнейджър от северноафрикански произход, което предизвика национални бунтове, и дискриминацията срещу мюсюлманските жени, носещи хиджаб.
