Ние сме държавата на гумените печати, се казваше в един румънски филм. И ние, и ние, бихме добавили от нашата страна на Дунав.
Един прост кръгъл печат под поредната бумага на МОСВ за опазването на парк “Пирин”, например, се превърна в повод за първия по-як трус в предизборната кампания, първия протест под прозорците на Огнян Герджиков и първия жълт картон на Румен Радев към собствения му служебен кабинет.
По стара българска традиция, печатът бие най-лошо в 12 без 5. В последния работен ден, тъкмо преди поредната дълга и безпаметна серия от празници. По още по-стара традиция – всяко решение е предпоследно, докато не се произнесе най-големият началник по бюрократичната верига.
За онези, които не следят драмата отблизо: един министър “пусна”, а президентът любезно го принуди да “отмени” решение (1) за преценка на необходимостта (2) от извършване на екологична оценка (3) за проект (4) на актуализация (5) на план за управление (6) на парк Пирин от 2014 до 2023 г.
В превод на български език: Проектопланът за управление на парк Пирин е изработен (и пари са взети за него), но не е приет и скоро няма да бъде. По определение, документът е трябвало да бъде обсъден, редактиран, одобрен и влязъл в сила още преди 2014 г. – факт, който не се е случил 3 години по-късно и който, боим се, прави “актуалността” на “актуализацията” да изглежда някак съмнителна.
Самото (1)(2)(3)(4)(5)(6) не означава, че проектопланът е приет. Просто го придвижва по-бързо към n-тата високо отговорна комисия в МОСВ за допълнително умъдряване. При това – като всеки подобен акт, подлежи на обжалване пред съд.
Само че съдът в държавата на гумените печати e излишна инстанция. Няма как да има разделение на властите там, където няма елементарно разделение на труда. Звънне ли “петолъчката”, чиновникът е готов не просто да отмени, а да изяде без хляб цялата ведомствена архива, само и само да спре правното й действие.
Какъв е резултатът? План (актуален) за управлението на парк Пирин все така няма. Няма и ясно обяснение защо го няма, кога ще го има и какво правим междувременно.
Румен Радев сметна закъснялото с 3 години решение на МОСВ за “прибързано”, но не и за “неправилно”. Снишаване му се казваше на това навремето.
Иначе, последиците от безконтролната лакомия, приложена върху ограничен и изчерпаем ресурс, стават все по-видими. Три пъти го режа, то все е късо, както казва шопът.
Този казус ужасно много напомня на епопеята със “строежа” на Втора атомна централа. 35 години “Белене” – 35 години батак, напразни илюзии за светло бъдеще, няколко милиарда лева в графа “ще имаме да даваме” и нулева отговорност.
А кой е виновен? Този, който взима некадърни решения, или онзи, който дава гумения печат в ръцете на некадърници?
