Обзалагам се на бутилка вино и едно шоколадово сърце, че и тази година ще има много разколебани какво точно да празнуват на 14 февруари. Дамите ще ги тегли към вечери на свещи, рози и малки жестове на специално отношение, а господата ще се чудят как хем да им угодят, хем да не изглеждат съвсем големи загубеняци пред приятелите, които ги чакат някъде да се почерпят за Трифон Зарезан. Пак ще има едно надговаряне в социалните мрежи кое е по-присъщо за нас, българите, да празнуваме.
Да, ясно е, че Свети Валентин ни е натрапен, и то по онзи комерсиален начин чрез купуване на шоколадови сърца, плюшени играчки и други малки символи на любовта. Разбирам противниците му, които казват, че чувствата трябва да се засвидетелстват непрекъснато, а не само един ден в годината. Но когато става въпрос за живот в динамичен свят, не е лошо да има и подобни малки спирачки. Още повече че алтернативата да се напиеш безпаметно въобще не звучи много модерно на фона на десетките проучвания колко вредно е това. А и да се празнува Трифон Зарезан на 14 февруари, си е наследство от комунизма. Датата е обявена за Ден на лозаря с решение на Министерския съвет през 1962 г. Шест години по-късно обаче Българската православна църква приема новоюлианския календар и свети Трифон, смятан за покровител на лозята, започва да се почита на 1 февруари. Така 14 февруари остава професионален празник на лозарите. На него те излизат в полето и символично зарязват лозята, с което отбелязват първата стъпка към обработката им през годината.
Глобално погледнато, този рутиал не би трябвало да има някакво особено значение за хората, най-малко пък да трябва да се празнува масово. Но у нас, изглежда, има уклон да се спазват традиции, които не е много ясно защо точно съществуват в този им вид. Само по себе си даже и това не е лошо, стига да не се навира в очите на тези, които искат да са част от световната вълна. Защото Свети Валентин отдавна не е просто католически празник. Благодарение на комерсиалната му страна – омразните за някои плюшени играчки и шоколадови сърца, той се отбелязва вече в много държави. Все повече хора се изкушават да изследват историята на празника на любовта и да бъдат креативни, когато избират жестове към своите половинки за 14 февруари.
Ето например, ако тръгнете да пишете валентинка, трябва да знаете, че това не е просто празнична картичка. Традицията идва от Англия и зад нея стои много трагична история. Най-старото известно любовно послание за Свети Валентин е измислено в затвора през 1415 г. Негов автор е херцог Шарл Орлеански, смятан за един от първите велики поети на Франция. Когато го пише, той е само на 21 г. и излежава 25-годишна присъда в лондонската крепост Тауър. Благородникът е племенник на френския крал Шарл VI, известен като лудия Шарл, тъй като вероятно е бил болен от шизофрения. Херцогът става жертва на враждата на своя баща Луи I и семейството на чичо му, които си оспорвали кой да управлява Франция. И както се полага в такива ситуации, първият му брак не е по любов, а по сметка. Едва 12-годишен Шарл Орлеански е оженен за 17-годишната си братовчедка Изабела, дъщеря на крал Шарл VI. На тази възраст тя вече е вдовица, след като е била омъжена едва 6-годишна. Бракът им обаче продължава много кратко, защото Изабела умира при раждане. Баща му Луи I е убит, а майка му почива по-късно. Налага се Шарл Орлеански да бъде оженен в нов политически съюз, този път за 11-годишната Боне, дъщеря на Бернар VII, херцог на Арманяк. Така младият Шарл минава в лагера на тъст си. През 1415 г. по време на битка е пленен от английска войска и затворен в Тауър. Там той пише стихотворение на жена си, в което за първи път използва термина “Валентина” като израз на любов към нея. Никога обаче не разбира как тя е реагирала на посланието му, тъй като прекарва в затвора 25 г. и се връща във Фарнция година след нейната смърт. Вече на 46 г. той се жени за 14-годишната Мари, с която имат три деца. По време на затворническия си период в Лондон французинът написва стотици други стихове за любов, като голяма част от тях са на английски. Твърди се, че е освободен срещу откуп и когато се връща в Орлеан, е имало всенароден празник.
Той черпи вдъхновение за любовните си послания от свети Валентин, който бил свещеник през III век в Рим. По това време там управлява император Клавдий II, който забранява браковете, тъй като смята, че женените мъже са лоши войници. Валентин обаче му се противопоставя и продължава да венчае тайно. Когато Клавдий разбира, хвърля свещеника в затвора и го осъжда на смърт. Докато е зад решетките, той се влюбва в дъщерята на своя надзирател. Преди да бъде екзекутиран, на 14 февруари ѝ изпраща любовно писмо, което подписава “от твоя Валентин”. Смята се, че първият Свети Валентин е честван през 496 г. Започва като фестивал в средата на февруари, с който римляни отбелязват началото на пролетта. На него момчетата изтеглят имената на момичетата от една кутия. Образувалите се двойки прекарват заедно празника, а някои дори се женели. По-късно църквата решава да превърне този фестивал в християнски и да го използва като възпоменание за свети Валентин. Така постепенно хората започват да използват неговото име, за да изразяват своите чувства към тези, които обичат.
Това прави и Шарл Орлеански, когато в тъмната си килия създава първата валентинка. След това много хора се вдъхновяват да правят същото, като през XIX век започват да се продават и готови картички. По данни на Асоциацията за поздравителни картички всяка година около 1 млрд. любовни послания се изпращат за Свети Валентин, като повече са само тези за Коледа. Любопитна подробност е, че 85% от тях се купуват от жени.
“Психологическите различия между мъжете и жените са неоспорим факт и нека да не правим от това драми. Мъжът мисли еднопистово – само за едно нещо, концентрирано, рационално-логически, линейно, тук и сега, концентрира се върху удоволствието на момента. Женското мислене е многопистово – ние мислим за много неща едновременно, отнасяме се във времето назад и напред и трудно съумяваме да се концентрираме върху тук и сега. Няма спор – Трифон Зарезан е мъжкият празник – зарязването на лозата, поливането ѝ с вино, наздравиците за късмет и берекет прилягат по-по на мъжката душа, отколкото писането на валентинки. Затова мъжете предпочитат да празнуват Трифон Зарезан, а жените – Св. Валентин”, пише психологът Събка Дякова-Чехович, която е автор на книгите “Фитнес за женската душа” и “Любовта на разведената жена”.
Павлина Трифонова/ “24 часа”
