Наскоро Великобритания се изправи пред интересен казус. Учителка от гимназията “Усдейл” в Нюпорт Пагнел беше освободена от поста си не заради некомпетентност или провинение в работата си, а защото си позволила да публикува в личния си профил във Facebook “прелъстително” селфи.
Кадърът не е неприличен, нито дори интимен. Снимката просто показва младата жена, която се снима в огледалото с къса бяла рокля, пише британският “Телеграф”.
„Смятаме, че мис Фъргюсън изглежда прекрасно. Няма нищо нередно в тази снимка”, групово реагираха учениците.
Това напомня за две истории от българската реалност – за красивата учителка Силвия Зубева от 119 СОУ в София, която се превърна в интернет сензация само заради една снимка в 9GAG; и за скандала с директора на 51 СОУ Асен Александров, чийто авторитет беше смазан от фалшиви снимки, публикувани в таблоид.
Тези истории са само илюстрация за съдбата на учителите – особено младите – в ерата на интернет. Не само в България, но и на Запад.
В XXI век учителската професия е минно поле. За да преподаваш, трябва да имаш железни нерви и да проверяваш непрекъснато всяка социална мрежа за неща, които могат да накърнят достойнството ти или да застрашат кариерата си. Особено ако си млада жена.
На Запад младите учители биват обучавани да пазят профилите си в социалните медии в тайна. Дори да ползват бащиното вместо фамилното си име онлайн, за да не ги откриват учениците им във Facebook. Те се стараят да бъдат максимално защитени, дори контролират снимките, които приятелите им споделят онлайн. Невинна снимка с чаша вино в събота вечер спокойно може да съсипе нечия кариера.
В България мнозина учители приемат учениците си като приятели във Facebook. И страдат от това.
За преподавателите, така или иначе, събота вечер не значи „купон”, а работно време, посветено на десетките есета и контролни за проверяване, домашни за оценяване и уроци за следващата седмица, които трябва да бъдат подготвени.
Докато мнозина благородно завиждат на учителите за нормираните работен ден и заплата, малцина си дават сметка, че работата продължава и вкъщи. Всичко това – срещу гарантирана заплата, толкова ниска, че стига за наема и сметките, но само толкова. За сметка на това трябва да си готов всеки ден да се изправяш срещу учениците, които забелязват всичко. Дори и факта, че носиш едно и също сако два поредни дни.
Да си учител, далеч не е толкова просто, колкото може да изглежда отстрани.
Понякога стресът може да те доведе до сълзи. Особено в неделя вечер, когато прегледаш задачите си за следващата седмица. Да не забравяме и че работата с деца не е никак лесна. Не само заради отговорността, която учителят има към тях професионално.
Комуникацията с учениците е много по-сложна, отколкото си представят родителите им.
Колкото и да са страхотни учениците, сред тях винаги има няколко, които просто искат да пречат на уроците. Как се чувстваш, ако ученик демонстрира не просто липса на уважение, а те унизи с поведението си? Само онези, които са го изпитвали, знаят колко е смазващо чувството. Когато забележиш, че учителят отсреща може да прояви слабост, правиш всичко по силите си, за да го „пречупиш”.
Колкото по-близко си до възрастта на учениците си, толкова повече проблеми срещаш. „Госпожо, какво правите в събота вечер? Искате ли да излезем?” Момчетата в тийнейджърска възраст се „доказват” чрез вулгарни и мръснишки коментари. Забележка в бележника не би могла да заличи неприятното чувство след това. Когато освен млад учител, си жена, коментарите са дори по-арогантни, а ако случайно си по-свенлива, учениците ще използват това срещу теб.
За да бъдеш добър учител, трябва бързо да закоравееш и никога да не показваш, че са успели да те разстроят – дори и това да означава да си преглътнеш сълзите, да плачеш на дивана след тежък ден или да проверяваш по 100 пъти дали лицето ти няма да се появи в някое видео във Facebook. Не се знае дали името ти няма запълни новинарските емисии заради някой неразумен ученик. Да бъдеш учител в XXI век никак не е проста работа.
